Два листа с полски цветя

Днес ще покажем две семпли, елегантни листчета, правени миналото лято, както и един (д)ефект в ръчната хартия, породен от невнимание.

Първият лист е кремав на цвят, защото сме рециклирали хартия Palatina Avorio (слонова кост). Фините парченца, вплетени в листа са от стрита слама, а на повърхността седят горски теменужки и венчелистчета от див карамфил. Ето още две снимки: в профил и на просветка.

Другият лист е бял със жълти акценти – рециклирана офсетова хартия, слама и едни малки жълти полски цветенца. Ето снимката в профил, но по-интересна е тази на просветката, по-долу.

Кръглите петънца, които прозират в структурата на хартията, са причинени от капки вода, паднали върху листа след изваждането му от водата, по време на изцеждането. В книгите, които имаме, това е описано като дефект с името papermaker’s tears – сълзите на занаятчията. В средновековието такива „сълзи“ са били срам и позор за всеки уважаващ себе си майстор и съответно хартията е минавала строг качествен контрол.

Интересното е, че думата watermark на английски произлиза точно от този дефект – воден белег, белег от вода. В последствие занаятчиите са започнали да използват това свойство на мократа хартия, да приема отпечатъци – за да правят водните знаци, познати и до днешни дни. Много интересно четиво по темата е това блогиране.

Подобно „накапване“ на хартията може да се използва и като творчески ефект; представете си например абажур за лампа, в който хартията е на по-светли кръгли петънца. Нещо, което си заслужава да изпробваме в бъдеще!