Ръчно направен картон
В разговорната реч „картон“ най-често означава плътна, дебела и твърда хартия. Точно такава беше задачата в тази поръчка за 15 листа, които трябва:
- да са достатъчно плътни и стабилни, че да могат да седят изправени, ако са захапани в долния край на щипка за бележки
- да имат възможно най-неравни краища, за да изглеждат ръчно направени колкото може повече
- да не са тъмни или в плътен, наситен цвят, защото ще се ползват за табелки и ще се пише на тях, но варианти на охра до топло кремаво са добре
- да имат някакви видими органични добавки, като листо, влакна или пък отпечатък
Заредени с много енергия и тези указания правихме няколко часа проби с количество пулпа, добавки, сушене, цветове… и така до след полунощ. За да стане един лист с размери А5 толкова плътен и твърд се налага използване на големи количества смляна на каша хартия, вероятно 4-5 пъти повече отколкото ползваме за обикновен лист. След оцеждане се получава една мъхната маса с правоъгълна форма и дебелина от близо 2 сантиметра (!), която трябва внимателно да се постави между парчета плат и да се изглади със силен натиск, за да се компресират нишките на целулозата и да се получи нещо като картон, а не като гъст захарен памук.
Сушенето също се оказа предизвикателно заради п0чти двойното време нужно за процеса. Логично, беше нужно да добавяме и много повече от нашите събрани и хербаризирани органични богатства, за да се насити хартията и да остане нещо по повърхността. Плюсът при работа с толкова дебела хартия е, че отпечатъците (в нашия случай от листа) се получават много добре и ефектно. В крайна сметка направихме 20 листа, от които изпратихме 16, а 4 си запазихме, защото не минаха естетическо-качествения контрол. Без повече приказки, ето няколко от тях, а тук можете да видите и всички листчета! (картончета?)
Браво! Тук нещата отиват вече към нещо, което спокойно може да се експонира като картина. Тези опити вече носят идеята на нещо абстрактно с фактурата и композицията си.
Интересно е какви възможности има да се вграждат и други предмети като цветни конци, миди или камъчета и до колко биха били устойчиви?
Също дали може да постигнете по светли тонове на картона? И щом е толкова дебел сигурно ще търпи и обработка с акрил или акварел. Или пък различни комбинации на светли и тъмни петна от самата хартия.
Много въпроси има в този коментар – ще пробвам да отговоря на някои, в обратен ред.
Възможно е да се направи лист хартия, в които да се смесят частично два или повече вида пулпа. Обикновено се използва оцветена с темперни бои и процесът се нарича pulp painting. Това предстои да го пробваме сериозно – досегашните опити са доста сполучливи, макар и непредставителни. Пулпа от кашон + пулпа от салфетки
Иначе хартията може да е снежно бяла, всъщност всякакъв цвят, в общи линии. Тези повечето са в охра до кремаво, защото такова беше желанието на поръчителя. Ето например този лист е почти чисто бял, а и отговаря на другия въпрос – за вграждането на цветни конци.
Миди и камъчета могат да бъдат вградени, но със сигурност ще са по-устойчиви ако се лепнат с капка каноколит. И все пак има различни варианти… Например може да се добави Ц200 към пулпата, което прави хартията по-жилава и вероятно ще задъжа по-добре неща като камъчета, пясък и миди. Но ние избягваме химията, искаме нещата да са максимално естествени.
Изобщо ръчната хартия е доста необятно поле, поне от сегашната ни позиция – стига да имаш време, всеки ден можеш да пробваш нещо ново. Стига да имаш време
Поздравления за тези красиви картони. Не че и всички други листове, абажури и т.н., който правите не са красиви. Този ретро тон, който имат особено много ми допада
Предполага ли дебелината на картона по неравномерно разпределяне на пулпата по повърхността, т.е. да се получават участъци с по-висока плътност и други, които са по-тънки и прозрачни?
Такова random разпределение на тънки и дебели участъци може да се получи, но само ако се търси умишлено. Технологията ни е такава, че в общи линии дава равни листи от само себе си!
По принцип подобни неравности се водят за несъвършенства и са проблем, но това е от гледната точка на професионалните хартиоправячи
Иначе си представям, че може да се използва като творчески ефект, примерно в хартия за абажур.
В интерес на истината първите лампи на Ирина, които видях, бяха точно такива – неравни, поради начинът, по който правеше тогава хартията. Примерно тази.
Благодаря за изчерпателния отговор. Винаги се радвам, когато видя, че някой задълбава, занимава се и постига интересни резултати. Продължавайте в същя дух! Ще следя с интерес бъдещите ви експерименти и постижения