Великденска картичка с „прозорче“ от ръчна хартия

В предното блогиране показахме първата от двете ни великденски картички. Тя беше опит в посока оцветяване на хартията с темперни бои и апликация върху купешки картон. Понеже се опитваме за всеки продукт да поемаме по някоя неизследвана пътека, втората картичка също е един експеримент. Ето я и нея, а по-долу ще намерите нейната история:

Миналата година получихме достъп до малка, ръчна машина за топъл печат. Масово в полиграфията (и в главите на хората) „топъл печат“ се асоциира с нещо лъскаво, метализирано, сребърно или златно. Ние намерихме фирма, която внася най-различни фолиа за топъл печат, сред които и т. нар. пигментни фолиа. Те не са метални на вид, а са матови и в определен цвят. Веднага се сдобихме с мостра от един цвят, който по каталог е кафяв, но има червеникав оттенък и прилича малко на тъмно бордо. Няколко часа по-късно изпратихме един файл с флорални елементи за изработка на цинковото клише, нужно за топъл печат.

За основа на печата използвахме картон Rusticus Sabbia на Fabriano. Това е релефен картон, а топлият печат върху неравни повърхности винаги е предизвикателен. Резултатите не бяха равни и плътни, а леко „рошави“ – първоначално това изглежда като дефект, но всъщност подхожда на този картон и дава на отпечатаното изображение някакъв автентичен, ретро, груб вид, като направено с гумен печат:

След това картонът беше сгънат и щанцован, за да се получи дупка с форма на яйце. Защо сгънат? Защото ако имате един картон с дупка и залепите върху тази дупка едно парче ръчна хартия, от вътрешната страна на картичката ще се вижда къде е лепено, следи от лепило, неравности. Освен това ръчната хартия трябва да е в същата форма като дупката, но мааалко по-голяма. Което създава много допълнителна работа. А така се получават два „слоя“ картон с еднаква дупка, между които се поставя парче ръчна хартия и накрая двата слоя се залепват един за друг. Ако погледнете големия размер на първата снимка, ще видите как лицето всъщност е двойно!

Ръчната хартия беше от познатата Palatino Avorio с добавени невен, гербер, хризантема, лико и слама. Тук разликата е, че венчелистчетата са цели, а не нарязани. Полезен трик, който открихме докато експериментирахме – изсушени и сбръчкани хербаризирани цветя се отпускат ако ги топнете във вряла вода. Ето това е един лист от използваната хартия, видян на просветка:

Ако се загледате, ще видите как клечките оформят кръгова структура – това е, защото при изливане на кашата в ситото я разбъркваме в кръг и леките парченца се подреждат по течението ! Тази красива структура носи един скрит бонус със всяка такава картичка. Отворете картичката и поставете една или няколко запалени свещи зад нея. Ефектът е подобен:

Надяваме се нашите две великденски картички да са ви харесали! За нас беше удоволствие да ги изработим и научихме доста покрай всички експерименти. И тази, както и другата картичка, можете да купите от всяка книжарница Хеликон. Весели празници!