Мартенските гривнички са от обикновена бяла и червена прежда, двойно усукана и украсена с цветно дървено мънисто. За тях няма много какво да се каже, освен, че трябва да се правят в големи количества, защото се раздават бързо! Нашите 40 броя изчезнаха за няколко дни.

По-интересни станаха мартенските амулети на клечка. Направени са от шушулките на едно дърво, наречено каталпа – на тези шушулки като малки им викахме „саби“ или „мечове“. Шушулките омотахме с бял и червен хартиен шнур, а на него закачихме бяло и червено кръгче от ръчна хартия, в която има вградени съответно червени и бели конци. Ето още две снимки: първа и втора.

Мартеничките на клечка са по-скоро сувенир, подарък за къщата, а не нещо, което носите в себе си. Можете да ги поставите във ваза със сухи цветя, да забодете в саксията или дори в стара ябълка (както се случи с едната подарена, защото шушулките са остри). Приличат малко на Валентинките на клечка и е нормално – те се харесаха много, та решихме да повторим, но с нещо различно.

И за финал – снимката в дясно показва една проба с дълбок печат върху две от кръгчетата. Тъй като ръчната хартия е мека и пореста, отпечатъкът на флоралните мотиви е ясен и релефен. Чудесна идея за следващия март!

Пожелаваме на всички здраве и усмивки!

Първият лист е кремав на цвят, защото сме рециклирали хартия Palatina Avorio (слонова кост). Фините парченца, вплетени в листа са от стрита слама, а на повърхността седят горски теменужки и венчелистчета от див карамфил. Ето още две снимки: в профил и на просветка.

Другият лист е бял със жълти акценти – рециклирана офсетова хартия, слама и едни малки жълти полски цветенца. Ето снимката в профил, но по-интересна е тази на просветката, по-долу.

Кръглите петънца, които прозират в структурата на хартията, са причинени от капки вода, паднали върху листа след изваждането му от водата, по време на изцеждането. В книгите, които имаме, това е описано като дефект с името papermaker’s tears – сълзите на занаятчията. В средновековието такива „сълзи“ са били срам и позор за всеки уважаващ себе си майстор и съответно хартията е минавала строг качествен контрол.

Интересното е, че думата watermark на английски произлиза точно от този дефект – воден белег, белег от вода. В последствие занаятчиите са започнали да използват това свойство на мократа хартия, да приема отпечатъци – за да правят водните знаци, познати и до днешни дни. Много интересно четиво по темата е това блогиране.

Подобно „накапване“ на хартията може да се използва и като творчески ефект; представете си например абажур за лампа, в който хартията е на по-светли кръгли петънца. Нещо, което си заслужава да изпробваме в бъдеще!

Забъркахме пулпа от изрезки от хартия Fabriano Ingres, лико от бреза и слама. За вграждане си харесахме едно хербаризирано полско цвете и няколко стръкчета фини тревички. Това е готовото листче, като лявата част е определена за надписване. Ето и още една снимка на същия лист.

Интересно е да се види снимката на просветка. Обърнете внимание как около дръжките на тревичките, в горната част на средното стръкче и около цветето хартията изглежда по-плътна. Това е демонстрация на една от техниките, описани в предното блогиране – вграждане чрез напластяване на полу-течна пулпа.

Подобно вграждане трябва да става във водна среда, за да е ефективно. Това, обаче, е много трудно. Да започнем с един пример – лист хартия със „слънчогледи“ (от който стана картичка). Ето и снимка в профил и на просветка. Хартията е направена от рециклирани изрезки Fabriano Ingres, а дребните декорации са стрити сухи листа и полски треви. Слънчогледите са цветове от жълто глухарче и парчета дървесно лико.

Представете си, че докато ситото с пулпата е още под вода, трябва да наредите тази композиция от 5 жълтурчета и 10 клечки за стъбла, които изплуват, не се закрепват, мърдат и всичко това в един леген с мътна вода. Сложна работа!

Логичното решение е ситото да се извади и изцеди от водата и чак след това да се аранжират декорациите. Но както писахме по-горе, с просто притискане в мократа хартия цветята няма да се вградят. Има някои техники, които разчитат на внимателното поливане с рядка пулпа върху положените на хартията декорации, но те изискват стабилна ръка, много внимание и търпение. Пример за подобно „заливане“ е това зелено листо. Обърнете внимание как дръжката му и крайчетата са вплетени в хартията с тънък слой фибри.

След малко ровене из книги и още малко проби, си измислихме метод, който позволява бързо и лесно да се вграждат различни декорации в лист ръчна хартия. Вграждане със салфетка. Как се прави? След като листът хартия е оцеден (но още мокър) и върху него сте подредили желаните декорации, вземате една салфетка и отделяте един от пластовете ѝ. Може да бъде салфетка за маса, носна кърпа, дори тоалетна хартия – важното е да е с няколко тънки пласта. Този единичен пласт може да изгладите с ютия, ако има гънки или релеф. След това внимателно го полагате върху мократа хартия и притискате силно.

Дори размерите да не съвпадат – не се притеснявайте. Просто откъснете излишните стърчащи парчета още докато хартията е мокра. След това се суши по стандартния начин през парцалче с ютия.

Основен плюс на тази техника е, че листът става хомогенно покрит с едно движение и няма зони с различна плътност или релеф. Минус е, че слоят салфетка става нещо като бял филтър и се губи част от цвета на декорациите, но това е малък компромис на фона на улеснението, което представлява!

Ето още един пример, този път с сухи цветя-камбанки. Пулпата е същата като на предния лист. Още един кадър на този лист хартия и накрая, на просветка, където ясно си личат мъхчетата от полските треви и парченцата листа:

Надяваме се тази техника да ви е полезна!

И тъй като листата от папрат много приличат на елхички, решихме да направим малко проби за празнични картички.

Първите проби бяха със смесени техники – отпечатък + вградено истинско листо, а хартията е от изрезки от опаковъчен кафяв крафт рипс. Декорацията е от най-различни цветенца и тревички, които се получават в процес, наречен „изтупване на кутийката“ – на дъното на всяка кутийка със сушени растения се събират парченца от десетки видове и трябва само се се изтупат в кашата !

Ето и същото листче със задно осветление. Доста ясно си личат всички „изтупани“ нещица, за сметка на отпечатъците. От такава хартия би станала и чудесна лампа. Ето и още един кадър.

Следващата проба беше с рециклирана офсетова хартия, с декорация от полски треви и цветя, листо от папрат и малки жълти цветенца, които да наподобяват звездички. Тук има две основни разлики: няма отпечатък от листото, но има по-голям контраст между листото и хартията. Ето още три снимки на същата картичка: на просветка, в анфас и сгъната.

Целта ни беше да постигнем продукт, който изглежда по-добре на „сергия“. Отпечатъците от листа са много елегантни и органични, но за да ги видиш е нужно подходящо, странично, осветление. А кафявата крафт хартия дава особено силно „рециклирано“ излъчване на картичката, но листото от папрат не се откроява добре.

Искахме картичка, която да не се губи в тълпата от коледни картички по стелажите в книжарниците. Допълнително усложнение дойде от факта, че ръчната хартия по принцип не е особено жилава и картичка, направена само от ръчна хартия седи много артистично и уникално, но не е достатъчно стабилна за търговската мрежа.

Затова използвахме за основа картон Fabriano Elle Erre в коледно червено, върху който апликирахме листче от ръчна хартия с вградено листо от папрат. В предишните ни опити листата бяха пожълтели при сушенето, но за финалната картичка специално набрахме и хербаризирахме папрат така, че да се запази зелена. Затова опитахме да направим рециклирана хартия с по-зеленикав оттенък, като използвахме парченца от зелен картон и отделно парченца от червен, които станаха част от декорацията в хартията. Ето детайл от картичката:

Както се вижда, върху завършената картичка сме рисували със златен и меден бронз, смесен с Ц200 – доста приятна техника, която позволява обемен рисунък в металик. Ето и цялата картичка.

Събирането на една торба папрат, внимателното хербаризиране на всяко листо, подготовката на кашата за 100+ листа хартия, вграждането на листата, апликацията и рисунката – цялата процедура се проточи месеци във времето. Въпреки това сме доволни от резултата, а и явно на хората се хареса картичката (пък и другата), тъй като въпреки нулевата реклама продадахме част от тях!

Сега е момента да разсеем една от най-често срещаните заблуди по отношение на хартията. Рециклирана хартия не означава задължително кафява, жълта, тъмна, мръсна, груба, намачкана, неравна, амбалажна или по някакъв начин некачествена хартия. Да, рециклираната хартия може (и не-рециклираната може също) да бъде такава, но може и да не бъде.

Всички големи производители на хартия, включително на луксозни серии, използват пулпа от рециклирана хартия в своите продукти. Всъщност, за следващата година е прогнозирано, че в Европа над 65% от цялата хартия в търговската мрежа ще е добита от рециклирани влакна (ако ви интересуват детайли, ето доклад в PDF формат). На родния пазар спокойно се намират офис хартии с относително висока белота, в които 30-50% от влакната са рециклирани, а самата хартия е неразличима от такава, направена от пресни влакна.

Повечето хора, които попадат тук в търсене на рециклирана хартия, всъщност търсят нещо различно от нашата хартия. Искат пакет с А4 листи за принтер или картон за визитки, на който да има голяяям надпис „РЕЦИКЛИРАНА ХАРТИЯ„, без да се интересуват това наистина ли е такъв продукт.

За щастие има и от другия тип хора, които търсят точно хартия като нашата. Рециклирана, но с характер и излъчване. Направена по поръчка и с внимание. С неравни ръбове, текстура на повърхността, естествени декорации и без добавена химия. На снимката долу виждате един такъв пример: близо 100 малки картончета за визитни картички.

Умишлено са направени по-семпли, за да си личи печатът по тях. Това е и най-лесният и предпочитан метод за превръщане на картончетата във визитни или други картички. Навсякъде по книжарниците можете да си поръчате клише за печат – изработва се от полимер и позволява доста фини детайли. След това ви трябва само дръжка и тампон с мастило или един автомат за печати.

Тези 100 празни картончета лесно можете да превърнете на 60 служебни визитки с лого и бизнес сайт, 30 етикета за вълнените чорапки, които плетете в обедната почивка и 10 лични картички с любим символ, личен GSM и Скайп име.

Ето и всички картички в пакетче. Благодарим на Светла, че ни се довери!

Предната седмица направихме още 10тина, като основната разлика е, че трябваше да са по-активни и различни един от друг. За да не се повтаря съдържанието, хвърлете поглед на миналото блогиране по темата. Долу виждате 4 от готовите картончета, а на Фликър сме качили и останалите.

В момента технологията ни на правене на хартия не позволява да се получат големи листи. Затова и абажурите правим чрез слепване на няколко по-малки листа. Обикновено 4 или 5 листа са достатъчни за една нощна лампа. Ето и първият от двата комплекта хартия за абажури:

Хартията е смес от бяла офсетова и фабрично оцветена опаковъчна червена хартия, по-точно от купчина изрезки от тези хартии. Пигментите в червената хартия оцветяват цялата пулпа и чрез добавяне на повече бяла каша се получава светло розов оттенък. Добавихме венчелистчета от розови и лилави градински цветя, които малко приличат на хризантеми. А това е един от листите, но със задно осветление:

В структурата му добре си личат парченцата червен пигмент, останал не-смлян в процеса на правене на пулпата. Цветята прозират много приятно.

Другият комплект е образно казано „50 на 50″. Листите са съставени от два различни вида пулпа. Преди време писахме за нашите първи опити с натурална хартия. Част от фибрите, получени от царевични листа, използвахме в тази хартия. Смеската е 50 на 50 с изрезки от познатата ви кремава Fabriano Palatina Avorio. Така се получава хартия, половината от която е tree-free:

За декорация използвахме малко цвят от жълт гербер, а тук-там са попаднали и малки парчета от борова кора, но красивата повърхност и структура се дължат предимно на влакната от царевичната пулпа. Ето и един от листите на просветка:

Скоро тази хартия ще бъде разграфена по шаблон, изрязана, залепена и оформена като абажур, а после – лампа. Всъщност две. Ще има снимки, разбира се, но ако си харесате нещо – пишете ни!

В случая разрушението послужи като катализатор на съзиданието и няколко седмици по-късно лампата вече има нов абажур. В духа на рециклирането, направихме новия абажур като смляхме на каша хартията от предишния и добавихме малко декорации и хартия, тъй като в процеса има загуби, а и едрите детайли изчезват при смилането. Получиха се тези четири листа хартия:

Ясно се виждат венчелистчетата от невен и парчетата борова кора. Снимката със задно осветление разкрива богатата структура на хартията:

Обърнете внимание на полу-прозрачните кафеникави парченца – това са частици от предишния абажур, добавени по-късно в процеса на смилане на пулпата; затова и са по-едри и допълват декорацията.

И накрая, ето я лампата с вече познатото тяло, облепено с парченца ръчна хартия и лакирано заедно с хербаризирано жълто полско цвете и новият абажур с прекрасно прозиращите оранжеви листенца.

Хартията е апликирана върху прозрачен термоустойчив филм и ако използвате лампата със енергоспестяваща миньонка (крушка E14), няма да имате никакви проблеми с нагряване. Лампата е с 1 метър бял кабел (може да се удължи до желан от вас размер) и бял превключвател.

Ако някой си я хареса и е пламенно убеден, че мястото ѝ е в неговия дом, да драсне на info@bghandmade.com!

За захранването на една верига книжарници, или дори няколко малки арт магазинчета, е нужно известно количество готова продукция. Непрактично (а и понякога невъзможно!) да се приготвят по 5 мостри от модел, които да се разнесат и след това да се правят по заявка отново единични картички. Затова сме си поставили летва от 100 броя картички от модел.

В случая с тази картичка това означава поне 110, но по-добре 120 листа от ръчна хартия. По-големият брой е нужен за настройване на прегето, което трябва да се удари върху хартията, за да се получат обемните коледни символи. Освен това самите листи трябва да са по-плътни и дебели, за да понесат деформацията от прегето – ако са тънки няма да може да се извади обема, а ако са рехави – ще се късат и чупят.

За направата на такъв обем листи е нужно голямо количество пулпа. Използвахме стари листи от Palatina Avorio (останали от опаковката на печатни издания), много изрезки от бял 90-грамов офсет и разни други дреболии като флаери, визитки, парчета от нашата ръчна хартия, останали след някой друг проект… За декорация послужи един наръч сушени полски треви и цветя, заедно със шепа от любимото ни дървесно лико. Само подготовката на пулпата (накъсване и смилане на хартията, подбор и стриване на декорациите, смесване) отне 2 часа. А това е резултатът, след още 5-6 часа правене на хартия и сушене:

Първата снимка са 5 случайни листа, а втората – цялата купчинка със около 120 броя. Нещо полезно, което научихме от тази задача: повече пулпа за един лист + повече натиск с ютията = по-плътен и по-твърд, но не по-дебел картон. А ето и две снимки от днес, показващи първите проби с прегето и част от вече готовите хартийки:

Картичките са готови!

Впечатленията: мокро и задушевно, всички изложители и посетители се бяха сгушили един до друг под шатрите и единствено писъците на внезапно залятите с насъбрана дъждовна вода разваляха идилията Изумително много хора минаха, при все лошото време. Продадохме едната лампа и някои от картичките, пликовете и листите. Обиколихме де що имаше нощ, галерия и музей + любимият на всички гладни „19-ти век“.

Благодарни сме, че Ели и Ваня продължават да създават тази организация! Дано догодина случките продължат с пълна сила, пък и защо да не си пожелаем да се срещнем пак преди Коледа (че чухме нещо по темата, но за сега само ще стискаме всички палци)?

Всичко, показано до момента на нашия сайт (и още много, много неща, които не сме имали време да покажем) са правени от ръчна хартия, създадена чрез рециклиране. Събираме изрезки от картони и листа от офиса, опаковки от подаръци, сметки за ток и какво ли още не.  В това блогиране, обаче, ще ви покажа няколко „листа“ „хартия“, които оправдават кавичките около тях.

Ето цитат на въведението в страницата ни за рециклирането:

Двата са основните начини за правене на хартия: извличане на целулоза от растения и рециклиране. Извличането на целулоза включва няколко часа варене във вода с високо pH, „биене“ на получената каша, продължително отмиване…

През тези стъпки (и още няколко неподозирани) трябваше да минем, за да направим първата си натурална хартия. За материал избрахме царевична шума, защото царевицата е известна със жилавите си, жилести листа и стъбла. Да не ви държа в напрежение, ето един от резултатите, отнел поне 10 часа занимавка, после продължавам с историята:

Един слънчев ден посетихме една обрана и изсъхнала царевична нива и я дообрахме, напълвайки един 80-литров чувал с листа и стъбла. После взехме един голям, калайдисан съд, в който по принцип се прави лютеница, изсипахме събраното в него, напълнихме с вода и зачакахме да заври на запаления под него огън. Важен момент е добавянето в началото на известно количество сода каустик. По книгите пише да се използва литър течна сода на десет литра вода, ние не се престрашихме с толкова много и пробвахме с около 150 грама суха в 30 литра вода.

След няколко часа варене, в казана вместо лютеница имаше една кафяво-зелена слузеста каша. Това е лигнинът, който се отделя от целулозата – ето защо и се вари в основна среда (с високо pH). Лигнинът е органичният материал, който гние най-бързо и затова е нужно да се отдели. Така остават само устойчивите фибри на чистата целулоза.

Последва мъчително прецеждане, миене, прецеждане… И накрая, към 1 сутринта, резултатът беше на лице – една 10-литрова туба от вода, наполовина пълна с фибри. Царевични фибри, ето такива:

Този „лист“ е оформен само от най-грубите, неизбелени фибри от царевица. И дори така изглежда страхотно. Готов е за абажур за лампа или апликация върху някое пано или картичка. Разгледайте големия размер на всички снимки, за да оцените детайлите.

Като казах избелени се подсетих за следващата стъпка – накисване с белина. Вижте първата снимка в това блогиране и сравнете цвета. Листът „хартия“ там е оформен от значително по-ситни фибри, които не само са преседяли ден-два в белина, а и са били допълнително накъсвани, бити и смляни. И все пак органичната структура не се губи!

По книгите пише, че за да можеш да направиш наистина хартия, трябва да сложиш малко от фибрите в буркан с вода, да го разклатиш добре и като погледнеш вътре да е боза, да не се различават отделни влакна, парчета и косми. Което може да се постигне след много биене и мелене на растителните фибри, поне тези, които добихме. Разбира се, това е в голяма степен решение на майстора – може да се търси умишлено едрото влакно и грубата структура на ликото. Ние все пак направихме и истинска хартия от супер фина пулпа от царевица, но резултатите ще останат за друго блогиране, че и това доста се проточи; простете ентусиазма, но наистина е вълнуващо да правиш от нищо – нещо!

А това тук е още един лист 100% натурална еко био и прочее хартия:

Само че не е от царевица, а от люспи от скилидки чесън. От около половин килограм чесън! Сега сме приготвили за варене и шушулки от боб. Мда, пълни сме с изненади!

Всичките 5 листа можете да видите на Фликър, като ви съветвам отново да ги разгледате в пълните им размери (има една икона като лупа с надпис All sizes – цък на нея и след това избирате Original).

В близко бъдеще очаквайте още експерименти с истинското правене на хартия (а не просто рециклиране). Остана ни доста от царевичната пулпа, която в момента се помещава във фризера и очаква Гери да се върне от чужбина. А до тогава ще ви покажа истински листи хартия, направени от царевични фибри. В интерес на истината доста приличат на хартия за увиване на сирене в магазина !

пп: За протокола, най-първата ни натурална хартия всъщност е от лапад. В този случай варихме една огромна тенджера пълна с могъщ наръч лапад и от цялото това нещо остана малко повече от две супени лъжици фибри. Съвсем сериозно. От тях направихме лист, който е тънък като цигарена хартия и мирише на чай.

ппп: Всъщност най-най-първата натурална хартия е дело на Гери, в най-ранните ни дни на запознаване с ръчната хартия и е направена от остатък от морков и ябълка след минаване през сокоизстисквачка. По този начин се получи по-скоро нещо като плод-зеленчукова юфка, а не точно хартия, но все пак… протоколът си е протокол.

• да са достатъчно плътни и стабилни, че да могат да седят изправени, ако са захапани в долния край на щипка за бележки
• да имат възможно най-неравни краища, за да изглеждат ръчно направени колкото може повече
• да не са тъмни или в плътен, наситен цвят, защото ще се ползват за табелки и ще се пише на тях, но варианти на охра до топло кремаво са добре
• да имат някакви видими органични добавки, като листо, влакна или пък отпечатък

Заредени с много енергия и тези указания правихме няколко часа проби с количество пулпа, добавки, сушене, цветове… и така до след полунощ. За да стане един лист с размери А5 толкова плътен и твърд се налага използване на големи количества смляна на каша хартия, вероятно 4-5 пъти повече отколкото ползваме за обикновен лист. След оцеждане се получава една мъхната маса с правоъгълна форма и дебелина от близо 2 сантиметра (!), която трябва внимателно да се постави между парчета плат и да се изглади със силен натиск, за да се компресират нишките на целулозата и да се получи нещо като картон, а не като гъст захарен памук.

Сушенето също се оказа предизвикателно заради п0чти двойното време нужно за процеса. Логично, беше нужно да добавяме и много повече от нашите събрани и хербаризирани органични богатства, за да се насити хартията и да остане нещо по повърхността. Плюсът при работа с толкова дебела хартия е, че отпечатъците (в нашия случай от листа) се получават много добре и ефектно. В крайна сметка направихме 20 листа, от които изпратихме 16, а 4 си запазихме, защото не минаха естетическо-качествения контрол. Без повече приказки, ето няколко от тях, а тук можете да видите и всички листчета! (картончета?)

Следващите ни лампи направихме по-“класически“, като нощна лампа с конусовиден абажур. Една от причините е, че Гери има колекция с изрисувани на ръка и лакирани глинени гърненца, които са една много красива и подходяща основа.

Сдобихме се с няколко стари абажура, свалихме изгнилите платове и започна едно разкрояване на шаблони. Тъй като листите ни хартия са по-малки се налага да се използват 4-5 парчета, които да изградят конуса на шапката. Предизвикателство се оказа и закрепването на крушката и абажура към глиненото гърне, но с малко проби и грешки лампата се получи.

Първата е с абажур от хартия в светла охра, в която прозират клечки, листа и семена от диви цветя. Дава топла, жълта светлина. Основата е едно от рисуваните от Гери глинени гърненца.

Втората е с абажур в цвят, който спокойно може да се нарече „пепел от рози“. В абажура и в основата има вплетени диви лилави минзухари, а самата основа е глинено гърненце, облепено изцяло с късчета от същата хартия, използвана за абажура, след което е лакирано за устойчивост.

Третата е с най-специалния абажур – изработен е от много тънка ръчна хартия, в която има парченца фина  борова кора и венчелистчета от невен. Основата е оригиналната от лампата, отново облепена с парчета ръчна хартия и украсена с едно жълто полско цвете.

Трите лампи в това блогиране показахме на живо в Пловдив на Handmade Day8 (макар че там беше трудно да се види как светят в тъмна стая, бидейки сложени на маса в двор, затова си носихме снимки на хартия).

Надяваме се тези лампи да ви харесат! В подготовка са поне още две от този тип, като можем да ви изработим и нещо по поръчка, което винаги е за предпочитане.

Това е лист рециклирана Палатина Аворио, вече сигурно позната ви от другите наши проекти. Към нея сме добавили малко венчелистчета от невен, едно от въпросните цветя и люспа от борова кора. Листът е много тънък и прозиращ, което си личи от снимката на просветка:

Виждате колко добре е запазена структурата на растението, включително фините венчелистчета и дори жилките на листото. Сгънато на две това листче става на картичка, като може да се апликира и върху картон, за да е по-стабилно. Може да се подари дори и рамкирано като картина за стена или бюро. Ето и още една снимка на този лист хартия.

Голям интерес от публиката: Гери показва първата рециклирани на място хартия. Долу – работната площ с много видове ненужна хартия, която рециклирахме по време на демонстрацията.

Утре отново ще правим демо, но за това ще пишем след събитието! Ако желаете да видите на живо как се рециклира хартия в домашни условия и как можете да създадете уникални творения от ненужна хартия – пишете ни и със сигурност ще измислим начин да съчетаем полезното с приятното!

За тази лампа използвахме 4 листа от рециклирана бяла офсетова хартия, която се оцвети съвсем малко от шафрана, с който я сварихме. Самите цветчета шафран останаха в хартията като една фина дантела. В центъра на листа има парче дървесна кора, по-скоро люспа от кора – много тънка и полу-прозрачна.

След като изсъхна хартията нанесохме с груби мазки слой водоразтворим полиуретанов лак, който дава това неравномерно пропускане на светлина, ясно видимо на снимката от близко.

В първата лампа крушката (с фасонката) виси надолу от една кръстачка, направена от 4 тънки бамбукови пръчки. Това е добро решение, ако се търси по-приглушена светлина. За тази лампа, обаче, решихме да пробваме крушката да е в основата на лампата и да сочи нагоре. По този начин освен, че стените на лампата са добре осветени, се получава и сноп светлина, който излиза от горната страна на бамбуковата рамка. Така лампата осветява повече със същата като мощност крушка.

Фасонката е закрепена в дупка, пробита в дебелата бамбукова пръчка, видима в основата на лампата. Това парче бамбук е дефектно по стандартите на магазина, защото е спукано, но за нашите цели е идеално. Благодарим за подаръка!

Тази лампа (както и първата) се продава. На живо можете да ги видите на Handmade Day 8 или в София, на удобно за вас място. Пишете ни на info@bghandmade.com за информация.

Подготвяме още две лампи, но този път с по-класически конусовидни абажури, а едната ще има за основа ръчно рисувано глинено гърне. Ако остане време, ще ги направим и донесем на HMD8, но при всяко положение ще ги има и на сайта!

На есен, за Handmade Day 8, съм решил вече да присъствам, този път по възможност с Гери. … [Ще] покажем и поне две от бамбуковите лампи, които в момента са в разработка, както и няколко рисувани глинени гърнета, някои от тях също превърнати в нощни лампи с ръчна хартия…

И когато видях на блога на Ели обявлението за HMD8 вече бях сигурен, че ще отидем. Така че, ако главният спонсор Хубаво Време се усмихне, ще се видим в събота, 3 октомври, някъде по обяд, на Неофит Рилски 14 в Пловдив! Ще си носим пликове от ръчна хартия, картички със и от ръчна хартия, лампи с ръчна хартия и какво ли още не… Също така ще правим хартия на място, така че ако имате желание да погледате или да се включите в процеса – заповядайте!

Възможно е дори при самата изработка на хартията да се планират така съдържанието на пулпата и вида на добавените декорации, че цялата красота на листа да се разкрива само със задно осветление. Пример за това е нашата великденска картичка с прозорче от ръчна хартия, която се променя изцяло ако запалите няколко чаени свещи зад нея.

Причината за търсенията ни в посока атрактивно изглеждаща хартия при осветяване е, че имаме желание да правим абажури за лампи от ръчна хартия. Това е логично продължение на темата и по широкия свят ръчната хартия много често намира приложение точно като абажур за лампа или за свещи (candle shade). И понеже повечето ни листи хартия изглеждат много добре при осветяване, миналата година се сдобихме с книгата Paper Illuminated като вдъхновение за нашите лампи.

В началото на лятото на тази година пък, след Handmade Day 7, се свързахме с Ирина, която също прави ръчна хартия (макар и по различна технология). Интересното е, че от хартията тя прави лампи, при това с голям творчески размах и въображение! Така лека-полека ни се насъбраха стимули и запретнахме ръкави.

Нашите първи две лампи са изработени изцяло от бамбук и ръчна хартия, като изключим кабелите и крушките. В това блогиране ще опишем по-подробно изработката на едната и ще я покажем на снимки, а в другото ще има само снимки на втората, защото си приличат като модел.

Започнахме с една дебела пръчка бамбук с диаметър 2 см, която нарязахме на 4 равни части. От друга, по-тънка, пръчка си отрязахме 8 парченца. Във всяка от дебелите пръчки пробихме по 4 дупки (с дрелка и много зор!), в които влизат плътно тънките пръчици. Така се получава нещо като кубче от бамбук, като вертикалните ръбове са дебелите пръчки, а хоризонталните – тънките, които придават стабилност на конструкцията. Ето я и нея:

Всяка от страните на кубчето е приблизително с размера на един лист от нашата хартия. Всички „сглобки“ – там, където тънките пръчки влизат в дебелите – са лепени с лепило за дърво, което се вижда на снимката. След като изсъхна рамката, монтирахме и висилката за крушката – тя се вижда на снимката в дясно от лампата. Използвахме енергоспестяваща крушка миньонка с мощност 11 вата (равни на 60), метър кабел с ключ и щепсел. Кабелът минава през бамбуковите пръчки и излиза през единият от краката на лампата – максимално скрит е.

Накрая към всяка от вертикалните страни на кубчето залепихме по един лист от нашата ръчна хартия, направен специално за целта. За да пропуска по-добре светлината, направихме хартията по-тънка и добавихме венчелистчета от невен и люспи от борова кора. На горната снимка можете да видите как изглежда хартията, когато не е осветена. Ето и завършената лампа, включена в тъмна стая:

Вижда се как прозират парченцата кора и цветята, сякаш греят със собствена светлина! Като допълнителен експеримент рисувахме по хартията с прозрачен полиуретанов водоразтворим лак. На лакираните места листът пропуска повече светлина – ясно се виждат слънцето, облакът, луната и звездата.

На масата има още два комплекта по 4 листа, които са предназначени за бъдещи лампи. Всъщност, втората вече е готова и скоро ще я видите тук! И двете ще се продават, а е възможно да ви направим и лампа по поръчка. На живо ще можете да ги видите на Handmade Day 8, а иначе ни пишете на info@bghandmade.com за информация.

Отново сме използвали за основа пъстра каша от хартия Палатина Аворио слонова кост, слама със семена, венчелистчета от невен и полски цветя. Композицията листо в листо може да послужи за декорация на текст, поместен в лявата част на листа, или пък да се превърне в картичка, ако листа се прегъне на две.

Вторият вариант е с рециклирана бяла офсетова хартия, стрита слама, натрошена кора от бор и отпечатък на листо. Поради тънкостта на листа отпечатъкът не е достатъчно релефен, но пък листа е подходящ за апликация върху картон.

В третия опит се постарахме да направим плътна картичка от рециклирана кафява крафт хартия, в която стрихме лико от бреза и полски цветя и успяхме да получим доста по-релефен отпечатък на листо от бук

На първата снимка, направена с просветка, се вижда колко наситена с органични парченца е хартията. За творческата композиция използвахме парчета лико от бреза и две листенца от розова бугенвилея с идеята да приличат на цвете с дръжка:

По-долу виждате почти същия лист хартия, но направен с едно листенце от бугенвилея, донесено чак от Испания:

И пак същото нещо, но с три изсушени лилави минзухара:

Първият лист представлява рециклирана бяла офсетова хартия с добавени парченца от слама, полски цветя и венчелистчета от роза във фона и снопче див зюмбюл за акцент:

Във втория лист сме пробвали с рециклирана хартия  Палатина Аворио, която има приятен цвят на слонова кост. Добавките са ненатрапчиво количество от смляна слама, полски цветенца и сухи есенни листа. Стръкчето див зюмбюл е потънало неравномерно в кашата, което изглежда като фотографски ефект:

Самия лист е тънък, с елегантно излъчване и има добра пропускливост на светлина:

А тук рециклираната хартия е опаковъчна кафява крафт хартия рипс, към която са добавени само лико от бреза и слама, а снопчето диви зюмбюли е почти изцяло под повърхността. На този лист му предстои да бъде положен върху кафяв картон, от което да се получи една ретро картичка.

Кога: утре, 25 юни, четвъртък, от 19:30 часа.

Къде: на ул. Хан Крум 4Б (това е точно до Уго до пл. Славейков),  в студио Totally Erected, което се помещава в ап. 9.

Извинявам се за късното известяване – ще се радвам да се срещна с всички, които успеят да дойдат!

Здравейте, дали лист ръчна хартия може да мине през лазарен принтер?

Частичен отговор на този въпрос има в За нас, на Особености. Въпреки това решихме да развием малко темата в отговор на Стела. Ето какво ѝ писахме:

По принцип е изключително трудно лист от ръчната хартия да мине през какъвто и да е принтер. Основните проблеми са два – хартията е обемна и неравна. Дори фабрично произведени неравни картони (например рипс, Фабрия и Рустикус на Фабриано и други) не се печатат успешно на лазерен принтер, защото натискът на валците не е достатъчен да „набие“ тонерът в хартията през релефа.

Теоретично има начин за едностранно „гланциране“ на ръчната хартия, чрез сушене на хартията върху много гладка повърхност – стъкло, хромиран метал и подобни. Направили сме подобни проби, но грешката ни беше, че добавихме повечко цветя, които пречат на равномерната повърхност. Явно правилото е, че колкото повече органичен материал се добавя, толкова по-трудно е да се постигне гладък лист.

Така „гланциран“ лист може би ще мине през принтер, но и това трябва да се пробва, а специално лазерните принтери са чуствителни към груби медии, защото има риск от надраскване на барабана. Мастилно-струйните пък очакват конкретна хартия като качества на попиване на мастилото и плътност, така че и там не е сигурно.

През последната година сме разгледали онлайн много различни продукти от ръчна хартия по десетки сайтове. В 99% от случаите надписването става на лист паус или луксозна фабрична хартия, която минава през принтер, след което се прикрепва към листа ръчна хартия. Това е особено валидно в случаите с картички (с вложка), пликове, покани… Дори за едно кратко писмо е удачно да се разпечата текстът на паус, който да има за фон лист от ръчна хартия.

Надяваме се това да е полезно и за други заинтересовани от надписване на продукти от ръчна хартия! При всяко положение най-добрият метод си остава ръкописът с подходящ инструмент, защото така посланието ще изглежда много по-“лично“!

Този път поставихме папратта вътре в кашата по време на формирането на листа, така че да бъде обгърната от хартиени нишки и да е стабилно вплетена. Допълнително към кашата от кафява крафт хартия бяхме добавили и стрити горски теменужки, които образуваха сините петънца, заедно със слама, листа и други цветчета. Отново поставихме върху мокрия лист папратови клончета за отпечатък. Тук се вижда, че натискът е бил по-голям, тъй-като релефът е по-дълбок, а и кашата беше по-плътна. Ако този лист се прегъне на две по късата страна се получава чудесна картичка с елхичка с размер 10 х 16 см.

Осветен в гръб, елхичката изпъква ярко на фона на хартията:

Поставихме три папратови клончета върху вече излетия мокър лист, покрихме ги с парче плат, притиснахме и изсушихме. След изсушаването внимателно отлепихме папрата, за да остане само отпечатъка. Получи се лист с леко коледно или горско настроение, понеже отпечатъците наподобяват силуети на елхи, а малките цветенца в горната част имат форма на звездички.

Стигнахме до извода, че за по-релефен отпечатък кашата трябва да е по-плътна и натискът да е по-голям. Ето и още един кадър на същия лист. На снимката долу е същият лист, осветен в гръб. Виждате как изпъква ликото от бреза и другите дребни елементи, но релефът се скрива.

Имахме възможност да упражним този похват когато по-късно правихме яйцата за великденската картичка с яйца.

Handmade Day в същината си е един градски панаир на ръчно направените неща, на който се събират много приятели. Нещата варират от бижута във всякаква форма, през кукли и играчки, картини и плакати, декоративни сувенири… до дрехи, чанти и шапки и дори храна и калейдоскопи.

Първо, имаше много повече хора, отколкото очаквах. И като изложители, и като посетители. Изумих се и колко внимание привлече нашето демо за рециклиране на хартия! За щастие Хунта и Алекс ми асистираха с маса и директно участие, така че демото все пак се състоя. Първоначално бях решил да направя две сесии по около час (по обяд и в късния следобяд), но понеже непрекъснато имаше любопитни погледи наоколо, реално правихме хартия в продължение на общо 4 часа. През това време Алекс дори продаде няколко от бижутата си!

Всички, с които говорих, бяха много дружелюбни и усмихнати. Никой не се притеснява да споделя опит и знания, няма напрежение като от издаване на фирмени тайни когато питаш „това как го направи“ или „от къде се купува това“. С удоволствие обясних на всеки желаещ да слуша, как се рециклира хартията и какво е нужно за целта. На свой ред се запознах с различни хора, видях лампи с ръчна хартия, получих подарък лавандула за проби и какво ли още не…

Тъй като това е панаир, очаква се изложените неща да са за продан (или за размяна, при желание). Хората нямат притеснение да питат „Това колко струва“, макар че е по-добре да имаш изложени по виден и достъпен начин нещата, които предлагаш, прилежно надписани с цени. Аз лично не очаквах такъв голям интерес и поради неподготвеност повечето време реално не бях изложил нищо „за продан“. Въпреки това реализирах 4 продажби (и три замени) – другият път ще отида със значително по-голяма маса и стойка за картичките!

Мястото като площ е малко – не си представям ако бях отишъл един час по-късно как щеше да стане настаняването. Всяка свободна стена беше заета с масичка, куфар, кутия, стойка… В дългосрочен план или ще трябва по-голям двор, или някакъв ред на запазване на местата, тъй като малко ме притеснява принципът „кой превари – той завари“. Чудя се дали не заех на някой любимото място с присъствието си? „Комшийката“ по място пък седеше през цялото време точно пред тонколоните и масата с музиката, което си надува глава, определено.

Много удобно е наличието на кафенцето в двора – и като тоалетна, и за напитки, и за скарата със 50 кюфтета, която заработи доста късно по мнение на празният ми стомах Мястото също е чудесно, защото е точно до пешеходния мост и мисля това води една добра част от потока. Доста препича слънцето в това дворче, но за щастие за нас имаше чадър, който ни спаси от слънчасване.

На есен, за Handmade Day 8, съм решил вече да присъствам, този път по възможност с Гери. Тогава ще си носим голяма маса, столове (задължително) и стойка за готовите хартии. Мисля също да покажем и поне две от бамбуковите лампи, които в момента са в разработка, както и няколко рисувани глинени гърнета, някои от тях също превърнати в нощни лампи с ръчна хартия…

Благодаря от името на двама ни на всички, които се спряха пред масичката, задаваха въпроси, участваха в процеса, оставиха хартия за рециклиране и просто се радваха на това, което показахме. Надявам се да се видим пак на есен!

ps: С малко закъснение, ето и думи и образи от Митко Поморийски!

Организацията и всичко около Денят ляга на плещите на Еличката, за което заслужава голямо „БРАВО“, а мястото на събитието е ул. Неофит Рилски 14, в двора на магазин LIGHT ON.

Ние следим HMD от номер 4, като имахме намерение да присъстваме на номер 6, но непредвидени обстоятелства ни възпрепятстваха. Да изпуснем номер 7 щеше да е вече неприлично и макар, че Гери замина по работа в чужбина за няколко седмици, аз (Боби) ще се появя от името на двама ни, на 6 юни, събота, в оранжевия двор, с една папка ръчна хартия и нужните пособия за бърза демонстрация на място.

Ако условията позволяват, на място ще можете да видите как бързо и лесно се рециклира хартия, както и да се включите в процеса. Ще можете да видите на живо и всички публикувани в сайта хартии, както и доста други. Надявам се да се видим и запознаем в събота!

В това листче за пъстрота сме добавили цели венчелистчета от невен. Те подхождат на цвета на хартията, а и са ни любими, защото се свързват добре с целулозните фибри и не пускат цвят, което предпазва листчетата от петна и им придава свежест.

Най-важната част в това листче, обаче, е боровата кора. Това са люспи от многослойната кора на бора, които събираме, когато са вече опадали на земята. Избираме най-тънките и прозиращи парченца, за да се получи ефекта на прозорче или пролука в хартията. На просветка се виждат повече от втъканите в хартията борови кори и как те пропускат повече светлина от хартията:

Проекта, върху който работим в момента е свързан точно с такъв вид прозиращи листи. Целта ни е да ги използваме като абажур за декоративна или нощна лампа и вече имаме напредък. Очаквайте скоро повече информация и снимки!

За листа ръчна хартия използвахме познатите жълт и син минзухари и направихме своеобразна рамка от стръкове див зюмбюл, като ги поставихме  в ъглите на квадратното листче. Също наситнихме венчелистчета от невен в кашата.

Има една особеност при поставянето на цветя в хартията. Ако искаме да сложим на определено място дадено цвете трябва да го направим бързо върху съвсем мокър лист и да го залеем с капка от хартиената каша, така че цветето да се вплете стабилно в хартията, без да се скрие. По този начин не се налага да използваме лепило и хартията става възможно най-естествена и органична.

Първоначално искахме да подпъхнем ъглите на готовото листче в четири прореза в жълтия картон, за да бъде подвижно и небрежно, но неравната структура на ръчната хартия не го позволи и се наложи да го залепим.

Лилавата картичка на снимката беше направена с идеята да виси на вратата на завръщащи се в България приятели, на която да пише „Welcome Home!“ За това нямаше нужда картичката да се прегъва. Използвахме парче от лилавия картон Fabriano Tiziano Amaranto  и залепихме върху него три листчета ръчна хартия, излята във формичките ни за визитки. Кашата беше смес от бяла хартия и парче розова опаковъчна хартия. На едното листче поставихме лилав минзухар, а на другото стръкче люляк. Средното листче остана празно за надписа. Преди да подарим картичката промушихме в дупките рафия, вързана на панделка, така, че да може да се окачи на врата или стена.

Първо поръсихме шафран в бяла хартиена каша и направихме един лист. При сушенето с ютия всяко едно ситно парченце от подправката направи малко жълто петънце около себе си. Можете да видите този ефект, ако се загледате внимателно в голямата снимка на  хартиеното пано, за което писахме преди няколко дни. Това ни даде да разберем, че топлината кара шафрана да отделя цвят и ако искаме да избегнем петънцата ще трябва да сушим листовете на въздух. За целта обаче ще изчакаме разгара на лятото, за да имаме гаранция, че ще става бързо.

При втория опит сварихме шепа шафран, което оцвети водата в жълто. Смесихме малко каша от бяла офсетова хартия с жълтата вода и шафрана. По този начин хартията стана естествено тонирана в цвят, подобен на охра и осеяна с жълти и червени парченца.

На тази (и другата) снимка се виждат боядисаните (тонирани) със шафран листове за писане, единия от които с втъкнат разперен жълт минзухар , а другия със стрък суха трева. Също и малък, прегънат на две лист със съответстващ му плик.

Ето и снимка на просветка на листа с минзухара:

По-наблюдателно око може да види и присъствието на няколко малки лучени люспи, небрежно пуснати в кашата. На лука в нашата хартия обаче ще отделим по-специално внимание в някое следващо блогиране!

За основа използвахме син картон, в който изрязахме сърце. Отново ефект на „прозорче“, но едностранно, тъй като прозира само лицето на апликираната ръчна хартия, а гърба е скрит от картона.

Самият лист ръчна хартия направихме отново леко тониран в розово с добавени в кашата стрити венчелистчета от невен. С много прецизност и с помощта на пинцета подредихме цветчета от див зюмбюл във формата на сърце. А в средата поставихме  младоженците, символизирани от два минзухара – син за момченце и жълт за момиченце.

Подобна картичка винаги може да се направи и с едноцветни минзухари, а дори и с друг вид цветя, които обаче трябва да тестваме предварително, защото не всяко цвете издържа на процеса, на който го подлагаме и някои губят цвета си при сушенето, а други пускат много боя и зацапват листа.

Впрочем нищо в картичката не подсказва, че сватбата е сребърна, освен надписването с химикал със сребърен глитер, така че в друг случай би могла да се подари и на сватбения ден или дори да се използва за покана от страна на младоженците.

Честита сребърна сватба! Чакаме злато…

Тъкмо бяхме събрали и изсушили жълти цветове от forsythia (много разпространен рано цъфтящ храст в градовете), а и вече бяхме направили успешни проби с шафран, донесен от Турция лично от мен. Така че се заехме с предизвикателството и ето какво се получи:

Метода на изработка беше малко по-различен от обикновено, понеже целта не беше картичка или лист за апликация, а обемен, плътен и стабилен лист, който да наподобява картина. Затова използвахме по-гъста каша, в която бяхме сложили шафрана. От нея изляхме в ситото един пласт за основа, върху още мокрия лист сложихме гнездо от суха трева, което прилича също на венец от слама, притиснахме и поляхме отгоре още един слой каша, за да се закрепи сламата.

След това поставихме и притиснахме цветовете от форсития върху венеца и сложихме жълт минзухар в центъра на композицията. След като изсушихме цялото нещо, залепихме по ръбовете сухи царевични листа, което създаде усещане за рамка  и завършеност на паното. Накрая залепихме на гърба картонено краче, което държи сувенира в изправено положение и да му осигури стабилност.

Благодарим на Иван и Нели за гостоприемството и се надяваме, че си харесаха подаръчето!

Техниката е следната – прави се един лист хартия, но преди да се отцеди и подсуши, на второ сито се прави втори лист от същата каша, като пак се оставя мокър. Върху първия се нареждат елементите, които трябва да са в „средата“ на листа и след това двата листа се прилепват един към друг. Така фибрите се сливат докато са още мокри и двата листа стават физически един. Тъй като това става с допиране на двете сита, операцията не е особено точна. Вижте снимката по-долу:

Това е готовото листче, снимано на просветка (с лампа отзад). Хартията е обикновена бяла офсетова, каквато често ползваме за проби. Има добавени разни растителни парченца, но това е по-скоро дефект във случая – от същата каша сме правили други листи преди това и с последната доза се е случил експеримента с конците. В десния край на листа виждате една по-светла зона – това е мястото, където двата наложени и слепени листа са се разминали малко. Друг дефект е видимо неравномерното разпределение на кашата – почти половината лист горе в дясно е по-светъл.

Въпреки тези проблеми, пробата показа, че е възможно да се направи лист с вградени конци и ако е по-тънък изглежда много ефектно със задно осветление.

На маса също изглежда добре и един бъдещ проект би могъл да бъде картичка с конци и прежда и отпечатани копчета за някое бутиково шивашко студио, а защо не и етикети за дрехите, визитки…

• Квадратна форма с размер 15 х 15 см, за да влиза в кутията с подаръка
• Лилаво излъчване, за да подхожда на кутията и опаковъчната хартия
• Инициалите на младоженците да са изписани с диви цветя
• Да има „прозорче“ по подобие на нашата великденска картичка с яйце
• Да не бъде лъскава или с орнаменти; Алекс е архитект и поиска нещо изчистено и стилно

Веднага се сетихме за наскоро събраните диви зюмбюли, които варират от светло розово до тъмно лилаво. След малко търсене се спряхме на картон Fabriano Tiziano Amaranto, който е наситено лилав (вижте снимката по-долу).

Изрязването и лепенето на картичката беше лесната работа. За прозорчето от ръчна хартия бяха нужни много повече усилия и търпение. Първо направихме няколко проби с бяла каша, която тонирахме в различни светло розови и лилави тонове като я смесихме с каша от розова опаковъчна хартия. След това добавихме  стрити листенца от зюмбюл, като фина декорация на хартията.

Накрая подбрахме 20-тина стръкчета от цветето и внимателно подредихме всяко от тях с пинцета по ръба на още мокрото квадратно листче. В средата изписахме инициалите на младоженците – Г + Н. Това завърши прозорчето, което после залепихме между два слоя от картона и така картичката стана готова.

Понеже ползвахме същата техника като при картичката с яйцето, листчето от ръчна хартия пропуска светлина като „прозорче“, когато се освети отзад със свещ или лампа. Това разкрива структурата на хартията и най-дребните детайли по венчелистчетата на зюмбюла.

На младоженците Георги и Надя – честито и се надяваме да са харесали своята сватбена картичка!

Дори на маса си личи, че сме прекалили с ликото, макар че истинското положение е далеч по-интересно. Просветката разкрива всички онези парченца, които хартията скрива, когато е без задно осветление:

Виждате колко тънък е листът – на места прозира почти до бяло, като се виждат дори най-фините дървесни частици. Това го прави идеален материал за абажур за лампа, стига да уцелим количеството на ликото!

Кафявото подхожда на ликото и като цяло хартията има едно ретро излъчване, малко като бакалска опаковъчна хартия, но декоративна. Въпреки малкото количество каша, което използвахме за този лист, той стана доста плътен и твърд като картон. Това е заради специфичната пулпа, която се използва за изработка на грубите кашони. На просветката се вижда колко малко светлина пропуска листът:

Можете да видите тъмните силуети на множество „бабунки“ от пулпа, които подсказват, че сме подценили кашона и не сме разбили кашата достатъчно добре. В този си вид листчето не е неподходящо за изработка на абажур за лампа, но с по-добро разбиване и по-малка плътност може би резултатът ще е по-добър.

Да обясняваш за целулоза, фибри и водна среда пред 30 малчугани е сложна работа, особено в присъствието на сладки и солени изкушения по масите. Въпреки това останахме изненадани от интереса на децата и готовността им да се включат в демонстрацията, след като надвиха първоначалното си отвращение от хартиената каша („ъъъ, това прилича на супа от мозък!“, „ужас, пипнах го!“).

С общи усилия рециклирахме стара торбичка от подаръци, сметка за парно, рекламни листовки, парче от кашон и ненужни разпечатки от принтер. В рамките на час и половина децата мелиха хартия, наливаха пулпата в ситото, изцеждаха и попиваха мократа хартия, гладиха листчетата и се караха кой да натисне бутона на блендера и кой ще вземе по-хубавата картичка.

На горната снимка се вижда формичката, с която правим 6 малки листчета и ги ползваме като визитки или като етикети към подарък. Успяхме на място да направим по едно листче за всички деца, както и поздравителна картичка за клуба с лилав минзухар.

Благодарим на Павлина Янкова и дъщеря ѝ за поканата и помощта, която ни оказаха, както и на всички, взели участие в демонстрацията! Надяваме се всички се убедиха, че от ненужната хартия могат да се получат страхотни и артистични продукти!

пп: В края на юли месец е планирано друго подобно събитие в НХА – ще пишем, когато имаме повече детайли.

Дивите минзухари са сред най-удачните цветя за употреба в нашата хартия. Срещат се често, берат се лесно и се хербаризират много добре, без да губят цвят или форма. Наскоро се разходихме по южния склон на Витоша, от Кладница към хижа Селимица, където се натъкнахме на първите лилави минзухари за сезона.

Събираме само цветовете на минзухарите, като внимаваме луковиците да останат в земята. Цветовете притискаме в хербарий от мукава – наша изработка. След седмица растенията са напълно изсъхнали и ги преместваме за съхранение в хартиени пликове, докато ни потрябват. Вече ви показахме една картичка с диви минзухари, но жълти. Заедно с лилавите от снимката намерихме и малко див зюмбюл, който също е хербаризиран и очаква подходящ проект, когото да украси!

Много от хората, с които сме говорили за нашата хартия, смятат, че оцветяването се прави с четка и боички върху сух лист, все едно си в час по рисуване. Но това всъщност се нарича тониране (в полиграфията) и представлява повърхностно „заливане“ на лист хартия с избран цвят. Истинското оцветяване се прави с пигменти, добавени в хартията още докато е на каша, за да могат пигментите да се свържат с нишките (фибрите, the fibers) на хартията.

Из книгите за правене на хартия, които имаме, са описани различни сложни техники за употреба на минерални пигменти, добавки, реактиви и подобни неща. Ние искахме да пробваме нещо лесно, с моментален резултат и без голяма инвестиция. За целта идеални се оказаха едни залежали темперни бои в метални тубички.

Направихме малко каша от изрезките от бяла офсетова хартия, от която имаме цял чувал, след това разбихме и малко от синята боя, смесихме ги и се получи ето това:

Виждате как самата бяла каша е започнала да става синя. След разбъркване цветът стана хомогенен и от тази пулпа направихме сините яйца за картичката. Шаблонът за тях също се вижда, заедно с верния пасатор и един черпак. Така за няколко минути направихме един успешен експеримент, от който произлязоха всички пъстри яйчица. Едва по-късно в Papermaker’s Companion на Helen Hiebert видяхме следното:

I have had success using tempera paints to pigment pulp. I use them when I’m working with children because they are nontoxic.

Явно сме уцелили от първия път, защото успяхме да оцветим хартия в различни цветове бързо и лесно. Втората част пък е чудесна, защото ни се задават два ангажимента, свързани с демонстрация на рециклиране пред деца. Но за това – друг път.

Това е снимка на просветка на пробен тънък лист, оцветен с червена темперна боя – същата, която използвахме за червените яйца в картичката:

Този цвят искаше доста боичка в кашата. Докато го постигнем, логично минахме през розово, защото кашата е бяла, а бяло + червено прави:

Ето и същия розов лист със слама, снимат на просветката:

Докато правихме експерименти с червеното (там пробвахме и тонираща боя за латекс), накапахме един от листите с неразредена боя, което добави реалистичен ефект на кървави капки по хартията. Моментално този лист беше нарочен за поздравителна картичка за наш познат лекар. Ще я видите скоро, в някое следващо блогиране!

Като бележка под линия: Боби се сдоби с наръч „пишещи инструменти“, с основна цел – надписване на нашите картички, пликове, покани.

Миналата година получихме достъп до малка, ръчна машина за топъл печат. Масово в полиграфията (и в главите на хората) „топъл печат“ се асоциира с нещо лъскаво, метализирано, сребърно или златно. Ние намерихме фирма, която внася най-различни фолиа за топъл печат, сред които и т. нар. пигментни фолиа. Те не са метални на вид, а са матови и в определен цвят. Веднага се сдобихме с мостра от един цвят, който по каталог е кафяв, но има червеникав оттенък и прилича малко на тъмно бордо. Няколко часа по-късно изпратихме един файл с флорални елементи за изработка на цинковото клише, нужно за топъл печат.

За основа на печата използвахме картон Rusticus Sabbia на Fabriano. Това е релефен картон, а топлият печат върху неравни повърхности винаги е предизвикателен. Резултатите не бяха равни и плътни, а леко „рошави“ – първоначално това изглежда като дефект, но всъщност подхожда на този картон и дава на отпечатаното изображение някакъв автентичен, ретро, груб вид, като направено с гумен печат:

След това картонът беше сгънат и щанцован, за да се получи дупка с форма на яйце. Защо сгънат? Защото ако имате един картон с дупка и залепите върху тази дупка едно парче ръчна хартия, от вътрешната страна на картичката ще се вижда къде е лепено, следи от лепило, неравности. Освен това ръчната хартия трябва да е в същата форма като дупката, но мааалко по-голяма. Което създава много допълнителна работа. А така се получават два „слоя“ картон с еднаква дупка, между които се поставя парче ръчна хартия и накрая двата слоя се залепват един за друг. Ако погледнете големия размер на първата снимка, ще видите как лицето всъщност е двойно!

Ръчната хартия беше от познатата Palatino Avorio с добавени невен, гербер, хризантема, лико и слама. Тук разликата е, че венчелистчетата са цели, а не нарязани. Полезен трик, който открихме докато експериментирахме – изсушени и сбръчкани хербаризирани цветя се отпускат ако ги топнете във вряла вода. Ето това е един лист от използваната хартия, видян на просветка:

Ако се загледате, ще видите как клечките оформят кръгова структура – това е, защото при изливане на кашата в ситото я разбъркваме в кръг и леките парченца се подреждат по течението ! Тази красива структура носи един скрит бонус със всяка такава картичка. Отворете картичката и поставете една или няколко запалени свещи зад нея. Ефектът е подобен:

Надяваме се нашите две великденски картички да са ви харесали! За нас беше удоволствие да ги изработим и научихме доста покрай всички експерименти. И тази, както и другата картичка, можете да купите от всяка книжарница Хеликон. Весели празници!

След шаблоните започнахме да пробваме оцветяване на кашата (хартиената пулпа). Най-бързо и лесно ни се видя с темперни бои, от които така или иначе имахме няколко останали стари и отдавна изсъхнали тубички. Няколко часа във вода и бучката темпера си става пак течна. Интересно е, че цветовете на хартията стават пастелни, тъй като боята се смесва с бяла хартия – все едно добавяш бяло към цвета.

Ето и първите резултати – три размера червени яйца и тревичка, по около 50 бройки, като целта беше да има достатъчно за 100 картички.

Обърнете внимание, че върху яйцата е отпечатана с натиск папрат! Това правим като полагаме листа от папрат върху още мокрото листче и притискаме силно с ютията през парче плат. Всяко яйчице е уникално, тъй като папратта е попаднала на различно място, а и ползвахме поне 10 различни папрати! В „тревата“ пък има добавени по-едри стъбла от полски треви, за да изглежда по-груба и да има структура.

Докато пробвахме с различни цветове темпера се получиха доста пъстри яйчица (все така пастелни и подхождащи си) и така решихме всяко от трите на картичкта да е в различен цвят.  Затова направихме още цветни проби:

Всички са оцветени с темпера, с изключение на ярко червените. Те са от рециклиран червен картон, който е бил оцветен фабрично. За жалост нямахме достатъчно от него за цялата партида картички, пък и цветът доста се различава от другите пастели. Сините яйца са напръскани (след като изсъхнаха) на ръка, с четка, топната в синя боя. В оранжевите пък има добавена фино смляна слама.

И така, след 300 яйца, 100 тревички и (не) малко апликация с Ц-200, ето я завършената картичка:

За допълнителна декорация използвахме и парче от нещо като лико – представлява един голям навит на руло „лист“, който е направен от рехаво като едра мрежа лико. Ето и детайл от картичката със странично осветление, за да се види структурата на картона, отпечатаната папрат и тревата.

Тази картичка можете да купите от всяка книжарница Хеликон! Весели празници!

Това е лист рециклирана  хартия Palatina Avorio (вече споменахме за нея), в който сме добавили нарязани венчелистчета от невен и жълт гербер. Като фон (понякога му казваме и „пълнеж“) ползвахме натрошена на ситно слама и брезово лико.

За втората проба намалихме пъстрите елементи и добавихме по-големи парчета от ликото, на снимката се виждат загатнати – прозират леко през хартията:

На пръв поглед двата листа си приличат доста, но разликата в съставките си проличава наистина при снимките на просветка. Ето и „светнатите“ версии на първата и втората проба:

Тук с личат всички ситни парченца треви и лико, докато на следващата снимка много ясно изпъкват по-големите клечки:

И двете изглеждат много добре осветени и нищо чудно някой ден да се превърнат в абажур на настолна лампа! Ето, че макар и да не използвахме тези листа за картички, експериментът беше успешен! Очаквайте и самите картички (за които трябваше да направим 50 листа, подобни на тези, както и над 300 хартиени яйца)!

пп: Още две снимки на тези листчета: първото в анфас и второто в 3/4.

Минзухарите са събрани и хербаризирани от нас през пролетта на 2008 година, близо до Кокаляне. Тъмните клечки са от брезово лико – също често използвано в хартиите ни. Има и пръснати цели венчелистчета от невен – обикновено събрани след увяхването на някое букетче. Вижте страницата с материали, която ще обогатяваме непрекъснато с повече информация за различните използвани магически съставки.

Първоначално идеята беше това да е картичка, която да се сгъва по късата страна и да стои като „колибка“ на масата. Само че хартията стана доста фина, така че повече ѝ подхожда определението „лист за писмо“… А тази снимка показва колко тънка всъщност е хартията:

Това е същото листче, но осветено отзад със еквивалента на 120 ватова крушка. Виждате струпването на ликото в долния край на картичката – доста по-незабележимо в предната снимка! Множество други интересни органични детайли стават видими при този тип осветяване.

Това се нарича снимане на подсветка (или просветка, или backlight, или lightbox) и масово се използва при демонстрация на декоративни (ръчно или машинно направени) хартии. Основната причина е, че често тези хартии се използват за направата на абажур за осветително тяло и за целта е необходимо да се види как изглежда една хартия „на тъмно“ и „на светло“. На Фликър има още една снимка на тази картичка – портрет, без подсветка.

Това е за сега – ние чакаме коментари, а вие чакайте следващите снимки!

Заедно с това напредваме със снимките на нашите първи експерименти! Повече от 40 различни листа, картички, пликове и формички от хартия са заснети и чакат да бъдат описани и качени на сайта. Още в началото на следващата седмица първите ще започнат да се появяват тук!

В този сайт ще поместваме информация за правене и рециклиране на хартия, снимки на нашите експерименти и готови проекти, както и всякакви други ръчно направени новинки и интересности. Абонирайте се за този блог и очаквайте първите снимки много скоро! През това време ни пишете (или коментирайте тук) с всякакви въпроси, свързани с правенето на хартия – ще се опитаме да отговорим на всички.