Ето снимки на трите нови лампи; следват описанията.

Първата е със същото ръчно рисувано глинено гърненце, но с абажур, направен по новата ни технология, от големите листи хартия. Така е значително по-устойчив и има само едно „слепване“, вместо четири. Хартията е светло розова, с добавени розови и лилави венчелистчета. Много подобна е на тази, показана в едно предишно блогиране. Ето и снимка на лампата на светло.

Абажурът на втората лампа е с любимите ни люспи от борова кора. Тях използвахме при първите си бамбукови лампи. Хартията е в светла охра, с добавено дървесно лико и парченца едро смяна хартия, на която се виждат буквички от печата върху нея. Тялото на лампата е облепено със същата хартия и люспички и украсено с рафия. След това е лакирано с матов лак, за устойчивост.  Ето и снимката на светло.

Последната лампа е с абажур от светла хартия (почти бяла, съвсем лек кремав оттенък), към която сме добавили шепа окосен райграс и стрити сухи полски треви. Точно след като бяхме направили лампата, получихме коментар с предложение да използваме окосена трева – страхотно съвпадение! Тялото е облепено със същата хартия и украсено с лютиче и стръкче от сухата полска трева. Отново е лакирано за устойчивост и ето снимка на светло.

През последните няколко седмици, докато работихме по поръчка за сватбени покани, успяхме да намерим време за експерименти и да направим няколко изключително тънки листа хартия, които са идеални за бъдещи лампи! Надяваме се скоро да имаме възможност да ви ги покажем.

Трите лампи в това блогиране се продават. Разбира се можем да направим и нещо специално за вас, ако разполагате с време, за да можем да създадем уникална хартия по ваше предпочитание!

Първата снимка е под ъгъл. Виждате, че в листа хартия освен лук сме добавили листенца от невен и малко други ситни тревички.

Ето и снимка в анфас – могат да се забележат подробности, например колко тънък е листа всъщност и лекия розов оттенък на хартията.

Цялата красота на хартията с лук, обаче, се разкрива най-добре на просветка. Задното осветление разкрива много допълнителни детайли и полупрозрачните люспички стават ярки и отчетливи. Това прави хартията идеална за изработката на атрактивни лампи или осветени витрини.

Както сигурно сте се досетили, от лука използваме само люспите, които иначе са непотребни и изхвърляме при всяко готвене. Това е една от най-лесно достъпните декорации. Не се притеснявайте, получената хартия изобщо не мирише на лук ! Освен че са почти прозрачни, люспите имат още едно качество, което ги прави много подходящ елемент в хартията: оцветяват пулпата!

Ако някога сте боядисвали великденски яйца по стар бабин тертип с лучени люспи ще знаете за какво става дума. Подобно на оцветяването със шафран, люспите трябва да се сварят, за да пуснат боята си. След това се добавят заедно с оцветената гореща вода в хартиената пулпа и се оставят да престоят известно време, за да се абсорбира цвета. Накрая, по желание, се добавят и други декорации за повече пъстрота и се излива хартиеният лист.

Надяваме се поне малко да сме ви вдъхновили, дори да става въпрос за кратко съзерцание на лучени люспи срещу слънцето. А ако искате да ви направим подобен лист хартия, или дори лампа с лучен абажур, пишете ни

Първата картичка е предвидена да се окачва, така вместо сгъвка има ухо от шнур, на което да виси. Спираловидното елементче може да се приеме за стилизирана вълничка или пък просто заврънтулка – който както го вижда . Цветенцата, които сме добавили в синята хартия са от жълт кантарион и сами заеха тези позиции при изливането на пулпата. Картичката е подпряна на едно гърненце, от което виждате да стърчат тревички и цветенца. Те присъстват и в хартията, само че в смлян вариант и не се разпознават много.

Втората картичка е хоризонтална, двойна,така че да може да се надпише от вътрешната страна. Тук лентичката бяла хартия стърчи настрани извън картонената подложка и прави картичката да изглежда малко асиметрична. За подредбата на двете жълти цветенца си поиграхме малко, особено с дръжките, които реално не се бяха запазили при хербаризирането. И, разбира се, хартиен шнур в естествен цвят, промушен през картона във формата на панделка.

Можете да видите още от нашите картички на Flickr, а ако сте си харесали някоя от тях или искате да ви направим друга по ваши спецификации – пишете ни на info@bghandmade.com!

Именно за такива случаи в нашата домашна работилница за хартия правим специални листове за писма. В тях влагаме по-семпла декорация, за да не пречи на текста. Цветовете са топли, а цветенцата – един своеобразен подпис.

Показваме три варианта, направени с любимите ни за рециклиране хартии. Най-горе: рециклирана  опаковъчна крафт хартия с разперен минзухар (снимка 2, снимка на просветка). В средата -  хартия от изрезки от Палатина Аворио с цвят от жълт кантарион (снимка 2, снимка на просветка). Накрая – най-обикновен рециклиран кашон с бяло полско цвете (снимка 2, снимка на просветка).

По ваше желание можем да направим по-голям брой листове с предпочитан цвят, любими ваши цветя или декорация, според повода. А понякога самата хартия може да е достатъчен повод и вдъхновение да напишете писмо.

Винаги търсим простите, изчистени форми в картичките ни. Тази на снимката е едностранна (без сгъвка), с основа от резедав релефен картон и листче ръчна хартия, което е свободно стоящо. В долната част сме оставили повече място за писане на пожелания. Хартията е с фини парченца полски треви и хербаризирани жълтурчета, а техните дръжки и буквите „ЧРД“ са направени от тънки парченца лико.

Шнурът е едно цяло парче, което оформя сърце като дръжка или закачалка на картичката, прикрепва ръчната хартия към картона и завършва със спирала, като филиз на растение.

За Свети Валентин направихме картичка, в която използвахме сърчице от хартиен шнур като декорация. Основата е от червен картон Fabriano Elle Erre, а върху нея е залепен лист ръчна хартия с много шафран, който покрива и лицето, и гърба.

По принцип шафранът е изключително скъпа подправка, но в Истанбул се продава на големи пакетчета и ниски цени (което вероятно говори за кулинарните му качества). Открихме, че шафранът оцветява доста хартиената пулпа, при това в цвят, който подхожда на червения картон.

На лицето на картичката сме изрязали сърце, използвайки един от шаблоните ни, за които писахме наскоро. Декоративното сърчице от шнур залепихме накрая като обемен акцент.

Последна в това блогиране е една мини-картичка (10 х 8 см в сгънат вид) във великолепно лилаво. Картонът е отново Fabriano Elle Erre, а ръчната хартия – с деликатен лилав оттенък. Вградено е едно стръкче хербаризиран див зюмбюл. Завършващата декорация отново е филизче от зелен хартиен шнур с тел.

Тези картички, както и много други, можем да направим специално за вас, дори да бъдат изменени според вашите изисквания. Една колекция от наши картички е от скоро в в магазин за сувенири на ул. „Екзарх Йосиф 2″, където можете да ги видите на живо!

Всъщност, първата ни поръчка изобщо беше за 50 пликчета с картичка, подобни на тези с невена, предназначени за покана за юбилей. Всяка покана беше ръчно адресирана, надписана и декорирана с малка рисунка, след което предадена на ръка. Ако, обаче, пликчето ще пътува по пощата, препоръчваме да се поставя в най-обикновен бял плик, за да е по-сигурно, че ще пристигне

Пликчетата долу също срещнаха голямо одобрение от широката публика, тъй като имат ярък цветен акцент. За едното комплектче сме използвали по-семла смес от рециклирани хартиени изрезки в екрю, малко количество слама и цветя, и хербаризирано жълто полско цвете. Вторият вариант е с мааалко по-пъстра хартия и със стръкче див зюмбюл, а третия – с венчелистчета от червен гербер.

Показаните тук пликчета са с размери 13 х 8.5, но вече имаме възможност да правим и по-големи формати- скоро ще публикуваме примерни варианти от тях.

Предната събота – 29.05.2010 – се случи деветият Handmade Day в Оранжевия Двор в Пловдив. Макар и да решихме само няколко дни преди събитието, все пак успяхме да се подготвим и да прекараме един слънчев (дори горещ!) ден на дворчето.

Бяхме изложили три от нашите лампи, много картички, пликове, големи листи с размер 40 х 50 см и най-новото ни творение – обици от ръчна хартия и хербаризирани цветя. По традиция (вече трето поредно събитие) показахме на живо как се прави ръчна хартия. Тези кратки и прости демонстрации събират много заинтересовани зрители, а този път дори имаше желаещи да се включат в процеса!

Благодарности на Ели и Ваня, които продължават да организират това прекрасно (и уникално) събитие! Надяваме се да имаме възможност да присъстваме и на есенното „издание“, за което сме решени да се подготвим мааалко по-добре, особено в частта с бижутата!

Нашите 10-тина снимки са качени в комплект на Flickr, както обикновено. Още стотици други ще намерите из връзките, посочени на блога на Еличката.

Предния път писахме за визитките от ръчна хартия и в края на блогирането показахме почти готовите „визитки“ – бъдещите етикети, които после пробихме, а Светла напечата с логото и завърза с канап към всяка торбичка със сапун. Тези етикети бяха 300 броя (най-голямата ни поръчка за сега), от рециклирани хартии в цвят слонова кост и кафява опаковъчна хартия. Декорациите са скромни, за да се чете по-лесно отпечатания текст. На снимката в ляво виждате купчинките с етикети, като на един от тях сме ударили нашият печат за демонстрация. А на дясната снимка са вече в готов вид, на масата на Freen по време на HMD9.

Декоративните лентички, макар и само 100 броя, бяха доста по-голямо предизвикателство. За тях използвахме новото си сито, което ни позволява изработката на листи с размер 40 х 50 сантиметра. Понеже не искахме да правим големи листи, които после да режем до нужния за лентичките размер (което би унищожило красивите неравни ръбове на ръчната хартия), се наложи да направим специален шаблон с този размер.

Част от другите изисквания бяха всяка лентичка да е възможно най-тънка, за да се сгъва лесно около сапуна и да има груба повърхност. Първото прави хартията много трудна за работа, защото тънките мокри листи са изключително крехки и отлепването им от ситото изисква много внимание. А грубата повърхност предполага хартията да съхне на въздух, вместо да се глади с ютия – това пък означава поне няколко часа мокрите листи да седят на открито.

С променливото пролетно време това се оказа доста сложна задача. Поставени върху дъска лентичките съхнеха много бавно, защото водата се изпарява само от повърхността. Не беше възможно и да ги „прострем“ на тела заради тънкостта им. Затова сътворихме следната технология – сушене на мрежест шезлонг и завиване със старо дантелено перде, за да не се разлитат при всеки полъх на вятъра. Благодарение на това успяхме да направим и изсушим към 150 лентички за един „работен“ ден (по Георгьовден).

Най-важното е, че всичките ни усилията създадоха два продукта, които се харесаха много на Светла и допълват чудесно представянето на нейните сапуни. И точно навреме за Handmade Day 9, който се случи миналата събота! Ето две снимки от събитието:

На първата в средата и в ръката на Светла се виждат правоъгълните сапуни, увити в декоративните лентички, а на втората – цялата маса с всички видове сапуни. Имаме и още снимки от HMD9, включително на нашата масичка, но ще трябва да почакат до следващия път!

пп: Сайтът на Светла ще се появи по някое време на http://www.go-freen.com – до тогава можете да я намерите по email!

От както се занимаваме с ръчна хартия така изработваме и нашите собствени визитки – на тази снимка можете да видите няколко от тях, заедно с печатчето, което ползваме за „надписване“. В края на миналата година писахме и за първите визитки, които направихме по поръчка. В това блогиране обяснихме и малко повече за легендите и противоречията около рециклираната хартия.

И ето че тази година се намериха още хора, които да ни доверят изработката на визитките си – което много ни радва и сме им благодарни!

Първи бяха Нана и Веси – вижте техните Съкровища на блога им. За тях направихме визитки като рециклирахме изрезки от хартия с цвят на светла слонова кост, към която добавихме букет от полски треви и цветя. Истинското предизвикателство беше общото желание на всяка визитка да има по едно хербаризирано цвете – все пак ни бяха нужни над 100 отделни цветенца! За щастие се оказа, че миналата година сме събрали повечко от едни диви виолетки, които явно са ни харесали много. Ето и завършените визитки:

Вероятно ще можете да ги видите напечатани на задаващия се Handmade Day 9, идната събота – 29.05!

За другата поръчка ще пишем отделно блогиране, защото темата е по-обширна, но сега показваме готовите 300 визитки. За направата им смесихме хартия в цвят слонова кост и малко от любимата ни кафява опаковъчна хартия рипс. Това им придаде малко по-червеникав оттенък, като много светла охра. С декорациите подходихме скромно, тъй като това беше желанието на клиентката – за да се чете по-лесно отпечатания текст. Интересното при тези визитки е, че едната им страна е гладка, като гланцова, а другата си има оригиналната текстура.

На едно от тях сме ударили нашият печат за демонстрация. Всъщност, преди да предадем тези картончета ги продупчихме в единия край, защото ще се ползват като етикети, завързани и висящи от опаковката на едни страхотни ръчно направени сапуни. За тях обаче – следващия път!

Някои от цветовете хербаризирахме с притискане между два листа дебела мукава, а други изсушихме на проветриво място с пъстра сянка. Ето и част от събраното:

На втората снимка виждате как сме отрязали долната част на всяко цвете, за да може да се притисне по-добре, тъй като обемните цветя винаги са проблемни. А това се получава, ако имате повече свободно време, много останали крайчета от зимзелен и малко чувство за хумор

Затова се сдобихме с няколко цвята хартиен шнур и започна голямо въртене и намотаване докато стигнем до успешни фигурки, които да прикрепим към картичките. Ето ги и формичките:

За някои от картички (особено за по-малките) е достатъчна само една мъничка спиралка от шнура или стилизирано филизче. Тази по-долу обаче беше с един замах закупена от наша приятелка, която просто се влюби в пеперудата.

Листът ръчна хартия с див зюмбюл, използван в тази картичка, сме показали тук преди време, а синият картон с изрязаното сърце ни беше останал покрай пробите за картичката със сърце от цветя.

На снимката горе виждате пликове и картички от три вида хартия. По-тъмните се получиха като рециклирахме кафява крафт хартия и добавихме стрити сухи листа и горски теменужки. Плика с картичка в дясно са получени от рециклирането на изрезки от хартия Fabriano Palatina цвят слонова кост, с добавени венчелистчета от невен и лико от бреза. Последните са най-интересни – обикновена бяла хартия с парченце червен картон и смлени люспи от лук. За лука в хартията ще пишем повече в отделна публикация.

Картичките в горните комплекти са едностранни – могат да се доизкусурят с парченце паус за надписване и панделка от рафия; да бъдат залепени върху картонче като основа или да се ползват директно като малки листчета за пожелания. А ето и вариант за сгъната картичка с цветен акцент, на която ѝ трябва само едно надписване:

Синият комплект е по-семпъл, но интересното му е , че е оцветен с темпера още на ниво пулпа и е сушен на въздух, което го прави по-релефен и порест. На голямата снимка това се вижда по-добре.

Винаги имаме десетина различни готови за продаване комплекта, така че ако ви харесва формата и идеята – пишете ни! Такива комплекти сме правили и по поръчка, както в големи бройки за покана за юбилей, така и като единични пликчета с картички за прилагане към подарък за рожден ден.  Ако имате нужда от нещо специално, ще се радваме да го създадем!

С времето натрупахме различни шаблони, с които да правим листчета от ръчна хартия като фигурки: сърчица, дръвчета, няколко вида листа от дървета, облачета, звездички… Така се получават страхотни декоративни елементи от ръчна хартия, както ще видите на снимките по-долу. Обикновено когато правим хартия като част от някакъв експеримент или по поръчка, винаги остава малко излишна пулпа, която, вместо да се чудим какво да правим, веднага изливаме в шаблона!

Освен това, при нашите демонстрации (и особено при работата с деца!), фигурките от ръчна хартия влизат в ролята на идеален подарък за участниците – стават бързо заради малкия си размер, има голямо разнообразие и лесно се прави голяма бройка.

Нашите шаблони са изрязани от PVC, но теоретично могат да се направят от всякакъв лесен за работа материал – корк на листи с дебелина 3-5 мм, плътна гума, дори дърво. Фигурките в снимките са с размер под 10 см!

Надяваме се, че сте получили доза вдъхновение и ще сътворите красиви неща във връзка с Великденските празници! Предсрочно ви пожелаваме весели (и ползотворни) почивни дни!

Мартенските гривнички са от обикновена бяла и червена прежда, двойно усукана и украсена с цветно дървено мънисто. За тях няма много какво да се каже, освен, че трябва да се правят в големи количества, защото се раздават бързо! Нашите 40 броя изчезнаха за няколко дни.

По-интересни станаха мартенските амулети на клечка. Направени са от шушулките на едно дърво, наречено каталпа – на тези шушулки като малки им викахме „саби“ или „мечове“. Шушулките омотахме с бял и червен хартиен шнур, а на него закачихме бяло и червено кръгче от ръчна хартия, в която има вградени съответно червени и бели конци. Ето още две снимки: първа и втора.

Мартеничките на клечка са по-скоро сувенир, подарък за къщата, а не нещо, което носите в себе си. Можете да ги поставите във ваза със сухи цветя, да забодете в саксията или дори в стара ябълка (както се случи с едната подарена, защото шушулките са остри). Приличат малко на Валентинките на клечка и е нормално – те се харесаха много, та решихме да повторим, но с нещо различно.

И за финал – снимката в дясно показва една проба с дълбок печат върху две от кръгчетата. Тъй като ръчната хартия е мека и пореста, отпечатъкът на флоралните мотиви е ясен и релефен. Чудесна идея за следващия март!

Пожелаваме на всички здраве и усмивки!

Първият лист е кремав на цвят, защото сме рециклирали хартия Palatina Avorio (слонова кост). Фините парченца, вплетени в листа са от стрита слама, а на повърхността седят горски теменужки и венчелистчета от див карамфил. Ето още две снимки: в профил и на просветка.

Другият лист е бял със жълти акценти – рециклирана офсетова хартия, слама и едни малки жълти полски цветенца. Ето снимката в профил, но по-интересна е тази на просветката, по-долу.

Кръглите петънца, които прозират в структурата на хартията, са причинени от капки вода, паднали върху листа след изваждането му от водата, по време на изцеждането. В книгите, които имаме, това е описано като дефект с името papermaker’s tears – сълзите на занаятчията. В средновековието такива „сълзи“ са били срам и позор за всеки уважаващ себе си майстор и съответно хартията е минавала строг качествен контрол.

Интересното е, че думата watermark на английски произлиза точно от този дефект – воден белег, белег от вода. В последствие занаятчиите са започнали да използват това свойство на мократа хартия, да приема отпечатъци – за да правят водните знаци, познати и до днешни дни. Много интересно четиво по темата е това блогиране.

Подобно „накапване“ на хартията може да се използва и като творчески ефект; представете си например абажур за лампа, в който хартията е на по-светли кръгли петънца. Нещо, което си заслужава да изпробваме в бъдеще!

Забъркахме пулпа от изрезки от хартия Fabriano Ingres, лико от бреза и слама. За вграждане си харесахме едно хербаризирано полско цвете и няколко стръкчета фини тревички. Това е готовото листче, като лявата част е определена за надписване. Ето и още една снимка на същия лист.

Интересно е да се види снимката на просветка. Обърнете внимание как около дръжките на тревичките, в горната част на средното стръкче и около цветето хартията изглежда по-плътна. Това е демонстрация на една от техниките, описани в предното блогиране – вграждане чрез напластяване на полу-течна пулпа.

Подобно вграждане трябва да става във водна среда, за да е ефективно. Това, обаче, е много трудно. Да започнем с един пример – лист хартия със „слънчогледи“ (от който стана картичка). Ето и снимка в профил и на просветка. Хартията е направена от рециклирани изрезки Fabriano Ingres, а дребните декорации са стрити сухи листа и полски треви. Слънчогледите са цветове от жълто глухарче и парчета дървесно лико.

Представете си, че докато ситото с пулпата е още под вода, трябва да наредите тази композиция от 5 жълтурчета и 10 клечки за стъбла, които изплуват, не се закрепват, мърдат и всичко това в един леген с мътна вода. Сложна работа!

Логичното решение е ситото да се извади и изцеди от водата и чак след това да се аранжират декорациите. Но както писахме по-горе, с просто притискане в мократа хартия цветята няма да се вградят. Има някои техники, които разчитат на внимателното поливане с рядка пулпа върху положените на хартията декорации, но те изискват стабилна ръка, много внимание и търпение. Пример за подобно „заливане“ е това зелено листо. Обърнете внимание как дръжката му и крайчетата са вплетени в хартията с тънък слой фибри.

След малко ровене из книги и още малко проби, си измислихме метод, който позволява бързо и лесно да се вграждат различни декорации в лист ръчна хартия. Вграждане със салфетка. Как се прави? След като листът хартия е оцеден (но още мокър) и върху него сте подредили желаните декорации, вземате една салфетка и отделяте един от пластовете ѝ. Може да бъде салфетка за маса, носна кърпа, дори тоалетна хартия – важното е да е с няколко тънки пласта. Този единичен пласт може да изгладите с ютия, ако има гънки или релеф. След това внимателно го полагате върху мократа хартия и притискате силно.

Дори размерите да не съвпадат – не се притеснявайте. Просто откъснете излишните стърчащи парчета още докато хартията е мокра. След това се суши по стандартния начин през парцалче с ютия.

Основен плюс на тази техника е, че листът става хомогенно покрит с едно движение и няма зони с различна плътност или релеф. Минус е, че слоят салфетка става нещо като бял филтър и се губи част от цвета на декорациите, но това е малък компромис на фона на улеснението, което представлява!

Ето още един пример, този път с сухи цветя-камбанки. Пулпата е същата като на предния лист. Още един кадър на този лист хартия и накрая, на просветка, където ясно си личат мъхчетата от полските треви и парченцата листа:

Надяваме се тази техника да ви е полезна!

И тъй като листата от папрат много приличат на елхички, решихме да направим малко проби за празнични картички.

Първите проби бяха със смесени техники – отпечатък + вградено истинско листо, а хартията е от изрезки от опаковъчен кафяв крафт рипс. Декорацията е от най-различни цветенца и тревички, които се получават в процес, наречен „изтупване на кутийката“ – на дъното на всяка кутийка със сушени растения се събират парченца от десетки видове и трябва само се се изтупат в кашата !

Ето и същото листче със задно осветление. Доста ясно си личат всички „изтупани“ нещица, за сметка на отпечатъците. От такава хартия би станала и чудесна лампа. Ето и още един кадър.

Следващата проба беше с рециклирана офсетова хартия, с декорация от полски треви и цветя, листо от папрат и малки жълти цветенца, които да наподобяват звездички. Тук има две основни разлики: няма отпечатък от листото, но има по-голям контраст между листото и хартията. Ето още три снимки на същата картичка: на просветка, в анфас и сгъната.

Целта ни беше да постигнем продукт, който изглежда по-добре на „сергия“. Отпечатъците от листа са много елегантни и органични, но за да ги видиш е нужно подходящо, странично, осветление. А кафявата крафт хартия дава особено силно „рециклирано“ излъчване на картичката, но листото от папрат не се откроява добре.

Искахме картичка, която да не се губи в тълпата от коледни картички по стелажите в книжарниците. Допълнително усложнение дойде от факта, че ръчната хартия по принцип не е особено жилава и картичка, направена само от ръчна хартия седи много артистично и уникално, но не е достатъчно стабилна за търговската мрежа.

Затова използвахме за основа картон Fabriano Elle Erre в коледно червено, върху който апликирахме листче от ръчна хартия с вградено листо от папрат. В предишните ни опити листата бяха пожълтели при сушенето, но за финалната картичка специално набрахме и хербаризирахме папрат така, че да се запази зелена. Затова опитахме да направим рециклирана хартия с по-зеленикав оттенък, като използвахме парченца от зелен картон и отделно парченца от червен, които станаха част от декорацията в хартията. Ето детайл от картичката:

Както се вижда, върху завършената картичка сме рисували със златен и меден бронз, смесен с Ц200 – доста приятна техника, която позволява обемен рисунък в металик. Ето и цялата картичка.

Събирането на една торба папрат, внимателното хербаризиране на всяко листо, подготовката на кашата за 100+ листа хартия, вграждането на листата, апликацията и рисунката – цялата процедура се проточи месеци във времето. Въпреки това сме доволни от резултата, а и явно на хората се хареса картичката (пък и другата), тъй като въпреки нулевата реклама продадахме част от тях!

Сега е момента да разсеем една от най-често срещаните заблуди по отношение на хартията. Рециклирана хартия не означава задължително кафява, жълта, тъмна, мръсна, груба, намачкана, неравна, амбалажна или по някакъв начин некачествена хартия. Да, рециклираната хартия може (и не-рециклираната може също) да бъде такава, но може и да не бъде.

Всички големи производители на хартия, включително на луксозни серии, използват пулпа от рециклирана хартия в своите продукти. Всъщност, за следващата година е прогнозирано, че в Европа над 65% от цялата хартия в търговската мрежа ще е добита от рециклирани влакна (ако ви интересуват детайли, ето доклад в PDF формат). На родния пазар спокойно се намират офис хартии с относително висока белота, в които 30-50% от влакната са рециклирани, а самата хартия е неразличима от такава, направена от пресни влакна.

Повечето хора, които попадат тук в търсене на рециклирана хартия, всъщност търсят нещо различно от нашата хартия. Искат пакет с А4 листи за принтер или картон за визитки, на който да има голяяям надпис „РЕЦИКЛИРАНА ХАРТИЯ„, без да се интересуват това наистина ли е такъв продукт.

За щастие има и от другия тип хора, които търсят точно хартия като нашата. Рециклирана, но с характер и излъчване. Направена по поръчка и с внимание. С неравни ръбове, текстура на повърхността, естествени декорации и без добавена химия. На снимката долу виждате един такъв пример: близо 100 малки картончета за визитни картички.

Умишлено са направени по-семпли, за да си личи печатът по тях. Това е и най-лесният и предпочитан метод за превръщане на картончетата във визитни или други картички. Навсякъде по книжарниците можете да си поръчате клише за печат – изработва се от полимер и позволява доста фини детайли. След това ви трябва само дръжка и тампон с мастило или един автомат за печати.

Тези 100 празни картончета лесно можете да превърнете на 60 служебни визитки с лого и бизнес сайт, 30 етикета за вълнените чорапки, които плетете в обедната почивка и 10 лични картички с любим символ, личен GSM и Скайп име.

Ето и всички картички в пакетче. Благодарим на Светла, че ни се довери!

Предната седмица направихме още 10тина, като основната разлика е, че трябваше да са по-активни и различни един от друг. За да не се повтаря съдържанието, хвърлете поглед на миналото блогиране по темата. Долу виждате 4 от готовите картончета, а на Фликър сме качили и останалите.

В момента технологията ни на правене на хартия не позволява да се получат големи листи. Затова и абажурите правим чрез слепване на няколко по-малки листа. Обикновено 4 или 5 листа са достатъчни за една нощна лампа. Ето и първият от двата комплекта хартия за абажури:

Хартията е смес от бяла офсетова и фабрично оцветена опаковъчна червена хартия, по-точно от купчина изрезки от тези хартии. Пигментите в червената хартия оцветяват цялата пулпа и чрез добавяне на повече бяла каша се получава светло розов оттенък. Добавихме венчелистчета от розови и лилави градински цветя, които малко приличат на хризантеми. А това е един от листите, но със задно осветление:

В структурата му добре си личат парченцата червен пигмент, останал не-смлян в процеса на правене на пулпата. Цветята прозират много приятно.

Другият комплект е образно казано „50 на 50″. Листите са съставени от два различни вида пулпа. Преди време писахме за нашите първи опити с натурална хартия. Част от фибрите, получени от царевични листа, използвахме в тази хартия. Смеската е 50 на 50 с изрезки от познатата ви кремава Fabriano Palatina Avorio. Така се получава хартия, половината от която е tree-free:

За декорация използвахме малко цвят от жълт гербер, а тук-там са попаднали и малки парчета от борова кора, но красивата повърхност и структура се дължат предимно на влакната от царевичната пулпа. Ето и един от листите на просветка:

Скоро тази хартия ще бъде разграфена по шаблон, изрязана, залепена и оформена като абажур, а после – лампа. Всъщност две. Ще има снимки, разбира се, но ако си харесате нещо – пишете ни!

В случая разрушението послужи като катализатор на съзиданието и няколко седмици по-късно лампата вече има нов абажур. В духа на рециклирането, направихме новия абажур като смляхме на каша хартията от предишния и добавихме малко декорации и хартия, тъй като в процеса има загуби, а и едрите детайли изчезват при смилането. Получиха се тези четири листа хартия:

Ясно се виждат венчелистчетата от невен и парчетата борова кора. Снимката със задно осветление разкрива богатата структура на хартията:

Обърнете внимание на полу-прозрачните кафеникави парченца – това са частици от предишния абажур, добавени по-късно в процеса на смилане на пулпата; затова и са по-едри и допълват декорацията.

И накрая, ето я лампата с вече познатото тяло, облепено с парченца ръчна хартия и лакирано заедно с хербаризирано жълто полско цвете и новият абажур с прекрасно прозиращите оранжеви листенца.

Хартията е апликирана върху прозрачен термоустойчив филм и ако използвате лампата със енергоспестяваща миньонка (крушка E14), няма да имате никакви проблеми с нагряване. Лампата е с 1 метър бял кабел (може да се удължи до желан от вас размер) и бял превключвател.

Ако някой си я хареса и е пламенно убеден, че мястото ѝ е в неговия дом, да драсне на info@bghandmade.com!

За захранването на една верига книжарници, или дори няколко малки арт магазинчета, е нужно известно количество готова продукция. Непрактично (а и понякога невъзможно!) да се приготвят по 5 мостри от модел, които да се разнесат и след това да се правят по заявка отново единични картички. Затова сме си поставили летва от 100 броя картички от модел.

В случая с тази картичка това означава поне 110, но по-добре 120 листа от ръчна хартия. По-големият брой е нужен за настройване на прегето, което трябва да се удари върху хартията, за да се получат обемните коледни символи. Освен това самите листи трябва да са по-плътни и дебели, за да понесат деформацията от прегето – ако са тънки няма да може да се извади обема, а ако са рехави – ще се късат и чупят.

За направата на такъв обем листи е нужно голямо количество пулпа. Използвахме стари листи от Palatina Avorio (останали от опаковката на печатни издания), много изрезки от бял 90-грамов офсет и разни други дреболии като флаери, визитки, парчета от нашата ръчна хартия, останали след някой друг проект… За декорация послужи един наръч сушени полски треви и цветя, заедно със шепа от любимото ни дървесно лико. Само подготовката на пулпата (накъсване и смилане на хартията, подбор и стриване на декорациите, смесване) отне 2 часа. А това е резултатът, след още 5-6 часа правене на хартия и сушене:

Първата снимка са 5 случайни листа, а втората – цялата купчинка със около 120 броя. Нещо полезно, което научихме от тази задача: повече пулпа за един лист + повече натиск с ютията = по-плътен и по-твърд, но не по-дебел картон. А ето и две снимки от днес, показващи първите проби с прегето и част от вече готовите хартийки:

Картичките са готови!

Впечатленията: мокро и задушевно, всички изложители и посетители се бяха сгушили един до друг под шатрите и единствено писъците на внезапно залятите с насъбрана дъждовна вода разваляха идилията Изумително много хора минаха, при все лошото време. Продадохме едната лампа и някои от картичките, пликовете и листите. Обиколихме де що имаше нощ, галерия и музей + любимият на всички гладни „19-ти век“.

Благодарни сме, че Ели и Ваня продължават да създават тази организация! Дано догодина случките продължат с пълна сила, пък и защо да не си пожелаем да се срещнем пак преди Коледа (че чухме нещо по темата, но за сега само ще стискаме всички палци)?

Всичко, показано до момента на нашия сайт (и още много, много неща, които не сме имали време да покажем) са правени от ръчна хартия, създадена чрез рециклиране. Събираме изрезки от картони и листа от офиса, опаковки от подаръци, сметки за ток и какво ли още не.  В това блогиране, обаче, ще ви покажа няколко „листа“ „хартия“, които оправдават кавичките около тях.

Ето цитат на въведението в страницата ни за рециклирането:

Двата са основните начини за правене на хартия: извличане на целулоза от растения и рециклиране. Извличането на целулоза включва няколко часа варене във вода с високо pH, „биене“ на получената каша, продължително отмиване…

През тези стъпки (и още няколко неподозирани) трябваше да минем, за да направим първата си натурална хартия. За материал избрахме царевична шума, защото царевицата е известна със жилавите си, жилести листа и стъбла. Да не ви държа в напрежение, ето един от резултатите, отнел поне 10 часа занимавка, после продължавам с историята:

Един слънчев ден посетихме една обрана и изсъхнала царевична нива и я дообрахме, напълвайки един 80-литров чувал с листа и стъбла. После взехме един голям, калайдисан съд, в който по принцип се прави лютеница, изсипахме събраното в него, напълнихме с вода и зачакахме да заври на запаления под него огън. Важен момент е добавянето в началото на известно количество сода каустик. По книгите пише да се използва литър течна сода на десет литра вода, ние не се престрашихме с толкова много и пробвахме с около 150 грама суха в 30 литра вода.

След няколко часа варене, в казана вместо лютеница имаше една кафяво-зелена слузеста каша. Това е лигнинът, който се отделя от целулозата – ето защо и се вари в основна среда (с високо pH). Лигнинът е органичният материал, който гние най-бързо и затова е нужно да се отдели. Така остават само устойчивите фибри на чистата целулоза.

Последва мъчително прецеждане, миене, прецеждане… И накрая, към 1 сутринта, резултатът беше на лице – една 10-литрова туба от вода, наполовина пълна с фибри. Царевични фибри, ето такива:

Този „лист“ е оформен само от най-грубите, неизбелени фибри от царевица. И дори така изглежда страхотно. Готов е за абажур за лампа или апликация върху някое пано или картичка. Разгледайте големия размер на всички снимки, за да оцените детайлите.

Като казах избелени се подсетих за следващата стъпка – накисване с белина. Вижте първата снимка в това блогиране и сравнете цвета. Листът „хартия“ там е оформен от значително по-ситни фибри, които не само са преседяли ден-два в белина, а и са били допълнително накъсвани, бити и смляни. И все пак органичната структура не се губи!

По книгите пише, че за да можеш да направиш наистина хартия, трябва да сложиш малко от фибрите в буркан с вода, да го разклатиш добре и като погледнеш вътре да е боза, да не се различават отделни влакна, парчета и косми. Което може да се постигне след много биене и мелене на растителните фибри, поне тези, които добихме. Разбира се, това е в голяма степен решение на майстора – може да се търси умишлено едрото влакно и грубата структура на ликото. Ние все пак направихме и истинска хартия от супер фина пулпа от царевица, но резултатите ще останат за друго блогиране, че и това доста се проточи; простете ентусиазма, но наистина е вълнуващо да правиш от нищо – нещо!

А това тук е още един лист 100% натурална еко био и прочее хартия:

Само че не е от царевица, а от люспи от скилидки чесън. От около половин килограм чесън! Сега сме приготвили за варене и шушулки от боб. Мда, пълни сме с изненади!

Всичките 5 листа можете да видите на Фликър, като ви съветвам отново да ги разгледате в пълните им размери (има една икона като лупа с надпис All sizes – цък на нея и след това избирате Original).

В близко бъдеще очаквайте още експерименти с истинското правене на хартия (а не просто рециклиране). Остана ни доста от царевичната пулпа, която в момента се помещава във фризера и очаква Гери да се върне от чужбина. А до тогава ще ви покажа истински листи хартия, направени от царевични фибри. В интерес на истината доста приличат на хартия за увиване на сирене в магазина !

пп: За протокола, най-първата ни натурална хартия всъщност е от лапад. В този случай варихме една огромна тенджера пълна с могъщ наръч лапад и от цялото това нещо остана малко повече от две супени лъжици фибри. Съвсем сериозно. От тях направихме лист, който е тънък като цигарена хартия и мирише на чай.

ппп: Всъщност най-най-първата натурална хартия е дело на Гери, в най-ранните ни дни на запознаване с ръчната хартия и е направена от остатък от морков и ябълка след минаване през сокоизстисквачка. По този начин се получи по-скоро нещо като плод-зеленчукова юфка, а не точно хартия, но все пак… протоколът си е протокол.

• да са достатъчно плътни и стабилни, че да могат да седят изправени, ако са захапани в долния край на щипка за бележки
• да имат възможно най-неравни краища, за да изглеждат ръчно направени колкото може повече
• да не са тъмни или в плътен, наситен цвят, защото ще се ползват за табелки и ще се пише на тях, но варианти на охра до топло кремаво са добре
• да имат някакви видими органични добавки, като листо, влакна или пък отпечатък

Заредени с много енергия и тези указания правихме няколко часа проби с количество пулпа, добавки, сушене, цветове… и така до след полунощ. За да стане един лист с размери А5 толкова плътен и твърд се налага използване на големи количества смляна на каша хартия, вероятно 4-5 пъти повече отколкото ползваме за обикновен лист. След оцеждане се получава една мъхната маса с правоъгълна форма и дебелина от близо 2 сантиметра (!), която трябва внимателно да се постави между парчета плат и да се изглади със силен натиск, за да се компресират нишките на целулозата и да се получи нещо като картон, а не като гъст захарен памук.

Сушенето също се оказа предизвикателно заради почти двойното време нужно за процеса. Логично, беше нужно да добавяме и много повече от нашите събрани и хербаризирани органични богатства, за да се насити хартията и да остане нещо по повърхността. Плюсът при работа с толкова дебела хартия е, че отпечатъците (в нашия случай от листа) се получават много добре и ефектно. В крайна сметка направихме 20 листа, от които изпратихме 16, а 4 си запазихме, защото не минаха естетическо-качествения контрол. Без повече приказки, ето няколко от тях, а тук можете да видите и всички листчета! (картончета?)

Следващите ни лампи направихме по-“класически“, като нощна лампа с конусовиден абажур. Една от причините е, че Гери има колекция с изрисувани на ръка и лакирани глинени гърненца, които са една много красива и подходяща основа.

Сдобихме се с няколко стари абажура, свалихме изгнилите платове и започна едно разкрояване на шаблони. Тъй като листите ни хартия са по-малки се налага да се използват 4-5 парчета, които да изградят конуса на шапката. Предизвикателство се оказа и закрепването на крушката и абажура към глиненото гърне, но с малко проби и грешки лампата се получи.

Първата е с абажур от хартия в светла охра, в която прозират клечки, листа и семена от диви цветя. Дава топла, жълта светлина. Основата е едно от рисуваните от Гери глинени гърненца.

Втората е с абажур в цвят, който спокойно може да се нарече „пепел от рози“. В абажура и в основата има вплетени диви лилави минзухари, а самата основа е глинено гърненце, облепено изцяло с късчета от същата хартия, използвана за абажура, след което е лакирано за устойчивост.

Третата е с най-специалния абажур – изработен е от много тънка ръчна хартия, в която има парченца фина  борова кора и венчелистчета от невен. Основата е оригиналната от лампата, отново облепена с парчета ръчна хартия и украсена с едно жълто полско цвете.

Трите лампи в това блогиране показахме на живо в Пловдив на Handmade Day8 (макар че там беше трудно да се види как светят в тъмна стая, бидейки сложени на маса в двор, затова си носихме снимки на хартия).

Надяваме се тези лампи да ви харесат! В подготовка са поне още две от този тип, като можем да ви изработим и нещо по поръчка, което винаги е за предпочитане.

Това е лист рециклирана Палатина Аворио, вече сигурно позната ви от другите наши проекти. Към нея сме добавили малко венчелистчета от невен, едно от въпросните цветя и люспа от борова кора. Листът е много тънък и прозиращ, което си личи от снимката на просветка:

Виждате колко добре е запазена структурата на растението, включително фините венчелистчета и дори жилките на листото. Сгънато на две това листче става на картичка, като може да се апликира и върху картон, за да е по-стабилно. Може да се подари дори и рамкирано като картина за стена или бюро. Ето и още една снимка на този лист хартия.

Голям интерес от публиката: Гери показва първата рециклирани на място хартия. Долу – работната площ с много видове ненужна хартия, която рециклирахме по време на демонстрацията.

Утре отново ще правим демо, но за това ще пишем след събитието! Ако желаете да видите на живо как се рециклира хартия в домашни условия и как можете да създадете уникални творения от ненужна хартия – пишете ни и със сигурност ще измислим начин да съчетаем полезното с приятното!

За тази лампа използвахме 4 листа от рециклирана бяла офсетова хартия, която се оцвети съвсем малко от шафрана, с който я сварихме. Самите цветчета шафран останаха в хартията като една фина дантела. В центъра на листа има парче дървесна кора, по-скоро люспа от кора – много тънка и полу-прозрачна.

След като изсъхна хартията нанесохме с груби мазки слой водоразтворим полиуретанов лак, който дава това неравномерно пропускане на светлина, ясно видимо на снимката от близко.

В първата лампа крушката (с фасонката) виси надолу от една кръстачка, направена от 4 тънки бамбукови пръчки. Това е добро решение, ако се търси по-приглушена светлина. За тази лампа, обаче, решихме да пробваме крушката да е в основата на лампата и да сочи нагоре. По този начин освен, че стените на лампата са добре осветени, се получава и сноп светлина, който излиза от горната страна на бамбуковата рамка. Така лампата осветява повече със същата като мощност крушка.

Фасонката е закрепена в дупка, пробита в дебелата бамбукова пръчка, видима в основата на лампата. Това парче бамбук е дефектно по стандартите на магазина, защото е спукано, но за нашите цели е идеално. Благодарим за подаръка!

Тази лампа (както и първата) се продава. На живо можете да ги видите на Handmade Day 8 или в София, на удобно за вас място. Пишете ни на info@bghandmade.com за информация.

Подготвяме още две лампи, но този път с по-класически конусовидни абажури, а едната ще има за основа ръчно рисувано глинено гърне. Ако остане време, ще ги направим и донесем на HMD8, но при всяко положение ще ги има и на сайта!

На есен, за Handmade Day 8, съм решил вече да присъствам, този път по възможност с Гери. … [Ще] покажем и поне две от бамбуковите лампи, които в момента са в разработка, както и няколко рисувани глинени гърнета, някои от тях също превърнати в нощни лампи с ръчна хартия…

И когато видях на блога на Ели обявлението за HMD8 вече бях сигурен, че ще отидем. Така че, ако главният спонсор Хубаво Време се усмихне, ще се видим в събота, 3 октомври, някъде по обяд, на Неофит Рилски 14 в Пловдив! Ще си носим пликове от ръчна хартия, картички със и от ръчна хартия, лампи с ръчна хартия и какво ли още не… Също така ще правим хартия на място, така че ако имате желание да погледате или да се включите в процеса – заповядайте!

Възможно е дори при самата изработка на хартията да се планират така съдържанието на пулпата и вида на добавените декорации, че цялата красота на листа да се разкрива само със задно осветление. Пример за това е нашата великденска картичка с прозорче от ръчна хартия, която се променя изцяло ако запалите няколко чаени свещи зад нея.

Причината за търсенията ни в посока атрактивно изглеждаща хартия при осветяване е, че имаме желание да правим абажури за лампи от ръчна хартия. Това е логично продължение на темата и по широкия свят ръчната хартия много често намира приложение точно като абажур за лампа или за свещи (candle shade). И понеже повечето ни листи хартия изглеждат много добре при осветяване, миналата година се сдобихме с книгата Paper Illuminated като вдъхновение за нашите лампи.

В началото на лятото на тази година пък, след Handmade Day 7, се свързахме с Ирина, която също прави ръчна хартия (макар и по различна технология). Интересното е, че от хартията тя прави лампи, при това с голям творчески размах и въображение! Така лека-полека ни се насъбраха стимули и запретнахме ръкави.

Нашите първи две лампи са изработени изцяло от бамбук и ръчна хартия, като изключим кабелите и крушките. В това блогиране ще опишем по-подробно изработката на едната и ще я покажем на снимки, а в другото ще има само снимки на втората, защото си приличат като модел.

Започнахме с една дебела пръчка бамбук с диаметър 2 см, която нарязахме на 4 равни части. От друга, по-тънка, пръчка си отрязахме 8 парченца. Във всяка от дебелите пръчки пробихме по 4 дупки (с дрелка и много зор!), в които влизат плътно тънките пръчици. Така се получава нещо като кубче от бамбук, като вертикалните ръбове са дебелите пръчки, а хоризонталните – тънките, които придават стабилност на конструкцията. Ето я и нея:

Всяка от страните на кубчето е приблизително с размера на един лист от нашата хартия. Всички „сглобки“ – там, където тънките пръчки влизат в дебелите – са лепени с лепило за дърво, което се вижда на снимката. След като изсъхна рамката, монтирахме и висилката за крушката – тя се вижда на снимката в дясно от лампата. Използвахме енергоспестяваща крушка миньонка с мощност 11 вата (равни на 60), метър кабел с ключ и щепсел. Кабелът минава през бамбуковите пръчки и излиза през единият от краката на лампата – максимално скрит е.

Накрая към всяка от вертикалните страни на кубчето залепихме по един лист от нашата ръчна хартия, направен специално за целта. За да пропуска по-добре светлината, направихме хартията по-тънка и добавихме венчелистчета от невен и люспи от борова кора. На горната снимка можете да видите как изглежда хартията, когато не е осветена. Ето и завършената лампа, включена в тъмна стая:

Вижда се как прозират парченцата кора и цветята, сякаш греят със собствена светлина! Като допълнителен експеримент рисувахме по хартията с прозрачен полиуретанов водоразтворим лак. На лакираните места листът пропуска повече светлина – ясно се виждат слънцето, облакът, луната и звездата.

На масата има още два комплекта по 4 листа, които са предназначени за бъдещи лампи. Всъщност, втората вече е готова и скоро ще я видите тук! И двете ще се продават, а е възможно да ви направим и лампа по поръчка. На живо ще можете да ги видите на Handmade Day 8, а иначе ни пишете на info@bghandmade.com за информация.

Отново сме използвали за основа пъстра каша от хартия Палатина Аворио слонова кост, слама със семена, венчелистчета от невен и полски цветя. Композицията листо в листо може да послужи за декорация на текст, поместен в лявата част на листа, или пък да се превърне в картичка, ако листа се прегъне на две.

Вторият вариант е с рециклирана бяла офсетова хартия, стрита слама, натрошена кора от бор и отпечатък на листо. Поради тънкостта на листа отпечатъкът не е достатъчно релефен, но пък листа е подходящ за апликация върху картон.

В третия опит се постарахме да направим плътна картичка от рециклирана кафява крафт хартия, в която стрихме лико от бреза и полски цветя и успяхме да получим доста по-релефен отпечатък на листо от бук

На първата снимка, направена с просветка, се вижда колко наситена с органични парченца е хартията. За творческата композиция използвахме парчета лико от бреза и две листенца от розова бугенвилея с идеята да приличат на цвете с дръжка:

По-долу виждате почти същия лист хартия, но направен с едно листенце от бугенвилея, донесено чак от Испания:

И пак същото нещо, но с три изсушени лилави минзухара:

Първият лист представлява рециклирана бяла офсетова хартия с добавени парченца от слама, полски цветя и венчелистчета от роза във фона и снопче див зюмбюл за акцент:

Във втория лист сме пробвали с рециклирана хартия  Палатина Аворио, която има приятен цвят на слонова кост. Добавките са ненатрапчиво количество от смляна слама, полски цветенца и сухи есенни листа. Стръкчето див зюмбюл е потънало неравномерно в кашата, което изглежда като фотографски ефект:

Самия лист е тънък, с елегантно излъчване и има добра пропускливост на светлина:

А тук рециклираната хартия е опаковъчна кафява крафт хартия рипс, към която са добавени само лико от бреза и слама, а снопчето диви зюмбюли е почти изцяло под повърхността. На този лист му предстои да бъде положен върху кафяв картон, от което да се получи една ретро картичка.

Кога: утре, 25 юни, четвъртък, от 19:30 часа.

Къде: на ул. Хан Крум 4Б (това е точно до Уго до пл. Славейков),  в студио Totally Erected, което се помещава в ап. 9.

Извинявам се за късното известяване – ще се радвам да се срещна с всички, които успеят да дойдат!

Здравейте, дали лист ръчна хартия може да мине през лазарен принтер?

Частичен отговор на този въпрос има в За нас, на Особености. Въпреки това решихме да развием малко темата в отговор на Стела. Ето какво ѝ писахме:

По принцип е изключително трудно лист от ръчната хартия да мине през какъвто и да е принтер. Основните проблеми са два – хартията е обемна и неравна. Дори фабрично произведени неравни картони (например рипс, Фабрия и Рустикус на Фабриано и други) не се печатат успешно на лазерен принтер, защото натискът на валците не е достатъчен да „набие“ тонерът в хартията през релефа.

Теоретично има начин за едностранно „гланциране“ на ръчната хартия, чрез сушене на хартията върху много гладка повърхност – стъкло, хромиран метал и подобни. Направили сме подобни проби, но грешката ни беше, че добавихме повечко цветя, които пречат на равномерната повърхност. Явно правилото е, че колкото повече органичен материал се добавя, толкова по-трудно е да се постигне гладък лист.

Така „гланциран“ лист може би ще мине през принтер, но и това трябва да се пробва, а специално лазерните принтери са чуствителни към груби медии, защото има риск от надраскване на барабана. Мастилно-струйните пък очакват конкретна хартия като качества на попиване на мастилото и плътност, така че и там не е сигурно.

През последната година сме разгледали онлайн много различни продукти от ръчна хартия по десетки сайтове. В 99% от случаите надписването става на лист паус или луксозна фабрична хартия, която минава през принтер, след което се прикрепва към листа ръчна хартия. Това е особено валидно в случаите с картички (с вложка), пликове, покани… Дори за едно кратко писмо е удачно да се разпечата текстът на паус, който да има за фон лист от ръчна хартия.

Надяваме се това да е полезно и за други заинтересовани от надписване на продукти от ръчна хартия! При всяко положение най-добрият метод си остава ръкописът с подходящ инструмент, защото така посланието ще изглежда много по-“лично“!

Този път поставихме папратта вътре в кашата по време на формирането на листа, така че да бъде обгърната от хартиени нишки и да е стабилно вплетена. Допълнително към кашата от кафява крафт хартия бяхме добавили и стрити горски теменужки, които образуваха сините петънца, заедно със слама, листа и други цветчета. Отново поставихме върху мокрия лист папратови клончета за отпечатък. Тук се вижда, че натискът е бил по-голям, тъй-като релефът е по-дълбок, а и кашата беше по-плътна. Ако този лист се прегъне на две по късата страна се получава чудесна картичка с елхичка с размер 10 х 16 см.

Осветен в гръб, елхичката изпъква ярко на фона на хартията:

Поставихме три папратови клончета върху вече излетия мокър лист, покрихме ги с парче плат, притиснахме и изсушихме. След изсушаването внимателно отлепихме папрата, за да остане само отпечатъка. Получи се лист с леко коледно или горско настроение, понеже отпечатъците наподобяват силуети на елхи, а малките цветенца в горната част имат форма на звездички.

Стигнахме до извода, че за по-релефен отпечатък кашата трябва да е по-плътна и натискът да е по-голям. Ето и още един кадър на същия лист. На снимката долу е същият лист, осветен в гръб. Виждате как изпъква ликото от бреза и другите дребни елементи, но релефът се скрива.

Имахме възможност да упражним този похват когато по-късно правихме яйцата за великденската картичка с яйца.

Handmade Day в същината си е един градски панаир на ръчно направените неща, на който се събират много приятели. Нещата варират от бижута във всякаква форма, през кукли и играчки, картини и плакати, декоративни сувенири… до дрехи, чанти и шапки и дори храна и калейдоскопи.

Първо, имаше много повече хора, отколкото очаквах. И като изложители, и като посетители. Изумих се и колко внимание привлече нашето демо за рециклиране на хартия! За щастие Хунта и Алекс ми асистираха с маса и директно участие, така че демото все пак се състоя. Първоначално бях решил да направя две сесии по около час (по обяд и в късния следобяд), но понеже непрекъснато имаше любопитни погледи наоколо, реално правихме хартия в продължение на общо 4 часа. През това време Алекс дори продаде няколко от бижутата си!

Всички, с които говорих, бяха много дружелюбни и усмихнати. Никой не се притеснява да споделя опит и знания, няма напрежение като от издаване на фирмени тайни когато питаш „това как го направи“ или „от къде се купува това“. С удоволствие обясних на всеки желаещ да слуша, как се рециклира хартията и какво е нужно за целта. На свой ред се запознах с различни хора, видях лампи с ръчна хартия, получих подарък лавандула за проби и какво ли още не…

Тъй като това е панаир, очаква се изложените неща да са за продан (или за размяна, при желание). Хората нямат притеснение да питат „Това колко струва“, макар че е по-добре да имаш изложени по виден и достъпен начин нещата, които предлагаш, прилежно надписани с цени. Аз лично не очаквах такъв голям интерес и поради неподготвеност повечето време реално не бях изложил нищо „за продан“. Въпреки това реализирах 4 продажби (и три замени) – другият път ще отида със значително по-голяма маса и стойка за картичките!

Мястото като площ е малко – не си представям ако бях отишъл един час по-късно как щеше да стане настаняването. Всяка свободна стена беше заета с масичка, куфар, кутия, стойка… В дългосрочен план или ще трябва по-голям двор, или някакъв ред на запазване на местата, тъй като малко ме притеснява принципът „кой превари – той завари“. Чудя се дали не заех на някой любимото място с присъствието си? „Комшийката“ по място пък седеше през цялото време точно пред тонколоните и масата с музиката, което си надува глава, определено.

Много удобно е наличието на кафенцето в двора – и като тоалетна, и за напитки, и за скарата със 50 кюфтета, която заработи доста късно по мнение на празният ми стомах Мястото също е чудесно, защото е точно до пешеходния мост и мисля това води една добра част от потока. Доста препича слънцето в това дворче, но за щастие за нас имаше чадър, който ни спаси от слънчасване.

На есен, за Handmade Day 8, съм решил вече да присъствам, този път по възможност с Гери. Тогава ще си носим голяма маса, столове (задължително) и стойка за готовите хартии. Мисля също да покажем и поне две от бамбуковите лампи, които в момента са в разработка, както и няколко рисувани глинени гърнета, някои от тях също превърнати в нощни лампи с ръчна хартия…

Благодаря от името на двама ни на всички, които се спряха пред масичката, задаваха въпроси, участваха в процеса, оставиха хартия за рециклиране и просто се радваха на това, което показахме. Надявам се да се видим пак на есен!

ps: С малко закъснение, ето и думи и образи от Митко Поморийски!

Организацията и всичко около Денят ляга на плещите на Еличката, за което заслужава голямо „БРАВО“, а мястото на събитието е ул. Неофит Рилски 14, в двора на магазин LIGHT ON.

Ние следим HMD от номер 4, като имахме намерение да присъстваме на номер 6, но непредвидени обстоятелства ни възпрепятстваха. Да изпуснем номер 7 щеше да е вече неприлично и макар, че Гери замина по работа в чужбина за няколко седмици, аз (Боби) ще се появя от името на двама ни, на 6 юни, събота, в оранжевия двор, с една папка ръчна хартия и нужните пособия за бърза демонстрация на място.

Ако условията позволяват, на място ще можете да видите как бързо и лесно се рециклира хартия, както и да се включите в процеса. Ще можете да видите на живо и всички публикувани в сайта хартии, както и доста други. Надявам се да се видим и запознаем в събота!

В това листче за пъстрота сме добавили цели венчелистчета от невен. Те подхождат на цвета на хартията, а и са ни любими, защото се свързват добре с целулозните фибри и не пускат цвят, което предпазва листчетата от петна и им придава свежест.

Най-важната част в това листче, обаче, е боровата кора. Това са люспи от многослойната кора на бора, които събираме, когато са вече опадали на земята. Избираме най-тънките и прозиращи парченца, за да се получи ефекта на прозорче или пролука в хартията. На просветка се виждат повече от втъканите в хартията борови кори и как те пропускат повече светлина от хартията:

Проекта, върху който работим в момента е свързан точно с такъв вид прозиращи листи. Целта ни е да ги използваме като абажур за декоративна или нощна лампа и вече имаме напредък. Очаквайте скоро повече информация и снимки!

За листа ръчна хартия използвахме познатите жълт и син минзухари и направихме своеобразна рамка от стръкове див зюмбюл, като ги поставихме  в ъглите на квадратното листче. Също наситнихме венчелистчета от невен в кашата.

Има една особеност при поставянето на цветя в хартията. Ако искаме да сложим на определено място дадено цвете трябва да го направим бързо върху съвсем мокър лист и да го залеем с капка от хартиената каша, така че цветето да се вплете стабилно в хартията, без да се скрие. По този начин не се налага да използваме лепило и хартията става възможно най-естествена и органична.

Първоначално искахме да подпъхнем ъглите на готовото листче в четири прореза в жълтия картон, за да бъде подвижно и небрежно, но неравната структура на ръчната хартия не го позволи и се наложи да го залепим.

Лилавата картичка на снимката беше направена с идеята да виси на вратата на завръщащи се в България приятели, на която да пише „Welcome Home!“ За това нямаше нужда картичката да се прегъва. Използвахме парче от лилавия картон Fabriano Tiziano Amaranto  и залепихме върху него три листчета ръчна хартия, излята във формичките ни за визитки. Кашата беше смес от бяла хартия и парче розова опаковъчна хартия. На едното листче поставихме лилав минзухар, а на другото стръкче люляк. Средното листче остана празно за надписа. Преди да подарим картичката промушихме в дупките рафия, вързана на панделка, така, че да може да се окачи на врата или стена.

Първо поръсихме шафран в бяла хартиена каша и направихме един лист. При сушенето с ютия всяко едно ситно парченце от подправката направи малко жълто петънце около себе си. Можете да видите този ефект, ако се загледате внимателно в голямата снимка на  хартиеното пано, за което писахме преди няколко дни. Това ни даде да разберем, че топлината кара шафрана да отделя цвят и ако искаме да избегнем петънцата ще трябва да сушим листовете на въздух. За целта обаче ще изчакаме разгара на лятото, за да имаме гаранция, че ще става бързо.

При втория опит сварихме шепа шафран, което оцвети водата в жълто. Смесихме малко каша от бяла офсетова хартия с жълтата вода и шафрана. По този начин хартията стана естествено тонирана в цвят, подобен на охра и осеяна с жълти и червени парченца.

На тази (и другата) снимка се виждат боядисаните (тонирани) със шафран листове за писане, единия от които с втъкнат разперен жълт минзухар , а другия със стрък суха трева. Също и малък, прегънат на две лист със съответстващ му плик.

Ето и снимка на просветка на листа с минзухара:

По-наблюдателно око може да види и присъствието на няколко малки лучени люспи, небрежно пуснати в кашата. На лука в нашата хартия обаче ще отделим по-специално внимание в някое следващо блогиране!

За основа използвахме син картон, в който изрязахме сърце. Отново ефект на „прозорче“, но едностранно, тъй като прозира само лицето на апликираната ръчна хартия, а гърба е скрит от картона.

Самият лист ръчна хартия направихме отново леко тониран в розово с добавени в кашата стрити венчелистчета от невен. С много прецизност и с помощта на пинцета подредихме цветчета от див зюмбюл във формата на сърце. А в средата поставихме  младоженците, символизирани от два минзухара – син за момченце и жълт за момиченце.

Подобна картичка винаги може да се направи и с едноцветни минзухари, а дори и с друг вид цветя, които обаче трябва да тестваме предварително, защото не всяко цвете издържа на процеса, на който го подлагаме и някои губят цвета си при сушенето, а други пускат много боя и зацапват листа.

Впрочем нищо в картичката не подсказва, че сватбата е сребърна, освен надписването с химикал със сребърен глитер, така че в друг случай би могла да се подари и на сватбения ден или дори да се използва за покана от страна на младоженците.

Честита сребърна сватба! Чакаме злато…

Тъкмо бяхме събрали и изсушили жълти цветове от forsythia (много разпространен рано цъфтящ храст в градовете), а и вече бяхме направили успешни проби с шафран, донесен от Турция лично от мен. Така че се заехме с предизвикателството и ето какво се получи:

Метода на изработка беше малко по-различен от обикновено, понеже целта не беше картичка или лист за апликация, а обемен, плътен и стабилен лист, който да наподобява картина. Затова използвахме по-гъста каша, в която бяхме сложили шафрана. От нея изляхме в ситото един пласт за основа, върху още мокрия лист сложихме гнездо от суха трева, което прилича също на венец от слама, притиснахме и поляхме отгоре още един слой каша, за да се закрепи сламата.

След това поставихме и притиснахме цветовете от форсития върху венеца и сложихме жълт минзухар в центъра на композицията. След като изсушихме цялото нещо, залепихме по ръбовете сухи царевични листа, което създаде усещане за рамка  и завършеност на паното. Накрая залепихме на гърба картонено краче, което държи сувенира в изправено положение и да му осигури стабилност.

Благодарим на Иван и Нели за гостоприемството и се надяваме, че си харесаха подаръчето!

Техниката е следната – прави се един лист хартия, но преди да се отцеди и подсуши, на второ сито се прави втори лист от същата каша, като пак се оставя мокър. Върху първия се нареждат елементите, които трябва да са в „средата“ на листа и след това двата листа се прилепват един към друг. Така фибрите се сливат докато са още мокри и двата листа стават физически един. Тъй като това става с допиране на двете сита, операцията не е особено точна. Вижте снимката по-долу:

Това е готовото листче, снимано на просветка (с лампа отзад). Хартията е обикновена бяла офсетова, каквато често ползваме за проби. Има добавени разни растителни парченца, но това е по-скоро дефект във случая – от същата каша сме правили други листи преди това и с последната доза се е случил експеримента с конците. В десния край на листа виждате една по-светла зона – това е мястото, където двата наложени и слепени листа са се разминали малко. Друг дефект е видимо неравномерното разпределение на кашата – почти половината лист горе в дясно е по-светъл.

Въпреки тези проблеми, пробата показа, че е възможно да се направи лист с вградени конци и ако е по-тънък изглежда много ефектно със задно осветление.

На маса също изглежда добре и един бъдещ проект би могъл да бъде картичка с конци и прежда и отпечатани копчета за някое бутиково шивашко студио, а защо не и етикети за дрехите, визитки…