Ако преди сте ни питали „Може ли да се печата на вашата хартия?“ и сме ви казали „Не“ – вече отговорът е „Да!“

Към края на 2009 година направихме първите си визитки от нашата ръчна хартия. След Handmade Day в Пловдив имахме вече няколко запитвания за подобни визитки, след това за етикети, в най-различни форми, размери, цветове и декорации. Благодарим на всички приятели и клиенти, които ни се довериха!

Основният проблем (по-скоро творческо ограничение), който имахме с този тип продукти, е печатът. ОК, поръчваш си 200 листчета 6 х 6 см, но как ще ги надпишеш с твоето име, лого, адрес? До сега, в 95% от случаите, предлагаме на клиентите само хартията, а печатът остава тяхна задача. Най-лесният начин е с класически печат, като за документи. Във всяка книжарница ги изработват и имат чудесна добавена стойност – веднъж като имате такъв печат ще установите на колко много места може да се удари

Много хора ни питат – не може ли да се печата на принтер? На практика това е невъзможно с нашата хартия. Първо, повърхността е доста грапава и това пречи на равномерното отпечатване. Второ, хартията, която правим за визитки и етикети, е обемна и не минава през обикновените домашни/офис принтери. Трето, повечето малки принтери не могат да нагреят и притиснат тонерът достатъчно, за да го фиксират към ръчната хартия. Да, някои големи и професионални модели се справят, но при тях рискът от повреда на машината заради нестандартната медия е голям… и скъп. Има алтернативи, като висок печат с цинково клише, термотрансферен печат и други, но всички са доста скъпи начинания. Заслужават си, но трудно се оправдават разходите за 50-100 визитки.

Отделно, дори да намерите подходящ принтер и склонен към експерименти собственик, не е възможно да печатате върху единична визитка или етикет, защото размерите им обикновено са много малки. А ако печатате цял лист хартия и след това го режете… унищожавате едно от най-красивите качества на ръчната хартия: естествено неравните краища. И дори това да не ви спре, не е възможно да направите визитка или етикет с неправилна форма, като листо, облаче, кокал, рибка…

За щастие, след известно количество търсене, проучване, проби и грешки, вече имаме работещо решение за директен печат върху нашата ръчна хартия, при това относително евтино и качествено: сито печат.

На снимката виждате три пробни отпечатъка върху три много различни листа ръчна хартия. Най-горният съдържа много органична декорация, която по принцип е голям проблем за всички технологии и машини, но не и тук. Почти белият лист пък е много неравен, но дори върху такава повърхност печатът е четим. Най-долният лист е от любимата ни хартия в тъмна охра със шафран, специално изгладена за перфектен отпечатък.

Тази технология позволява да печатаме върху всякакви размери визитки и етикети, включително неправилни форми, със запазване на естествените краища на ръчната хартия. Печатът може да става в избран от нас цвят (дори и в няколко цвята), за кратко време и на сравнително ниска цена.

Ако преди сте били разочаровани от положението с печата върху нашата хартия, пишете ни за повече подробности около тази нова възможност!

Може да ви се струва тривиално – все пак във всяка книжарница и цветарски магазин изобилства от връзки и панделки. Трудното идва когато се опитате да работите с естествени материали. Голяма част от „връзките“ са синтетични, дори има пластмасови имитации на лико, рафия, сезал! Като се добави към това, че винаги се стремим елементите на продукта да си подхождат, задачата става доста сложна.

Официално сме си разрешили да използваме лен, коноп, юта, рафия, сезал, а от по-официалните ленти и панделки – памук и коприна. Но всеки материал е различен, има своите особености. Някои материали, като юта и сезал, правят много „космати“ въжета. Други, като лен и коноп, са по-гладки и могат дори да бъдат промазани. И се различват много по цвят и излъчване. Някои са много издръжливи, други се късат лесно. На някои възлите се разплитат сами…

Почти всички връви и въжета имат различни дебелини в милиметри. Ако търсим нещо подходящо за етикети, съобразяваме се с размера на перфорацията и дали връвта ще минава един или два пъти, за да пасва възможно най-добре. Когато правим нашите лампи от бамбук, използваме въжета с различна дебелина, за да подхождат на тънките и дебелите пръчки в конструкцията.

Всичко е в детайлите!

ps: Това е блогиране от серията „Всичко е в детайлите!“ Другите можете да намерите в раздела „Технология“. Приятно четене!

Освен това, повечето офис перфоратори могат да продупчат само няколко листа наведнъж, а от нашите ръчни картончета – максимум 2. Ако имате 500 картончета за дупчене, ще ви се отвори доста работа. На всичко отгоре продупчването става с натиск на плътен метален цилиндър, а не с остър нож. В резултат краищата на перфорацията се раздърпват, ако хартията е натурална, без лепила и химически добавки.

За тази задача ние имаме специален инструмент – прободна замба. Тя може да перфорира с едно движение много листа – до 4 сантиметра купчинка, но по-важното качество е изборът на диаметър на дупката. Сменяемите ножове са в различни размери – от 2 до 5 мм. Така можем да изберем идеалният диаметър за целта, а и да свършим работата по-качесвено и много по-бързо. Което е решаващо при хиляда етикета, например.

Всичко е в детайлите!

ps: Това е блогиране от серията „Всичко е в детайлите!“ Другите можете да намерите в раздела „Технология“. Приятно четене!

Ако си поръчате етикети в коя да е книжарничка с принтер, ви очаква едно и също. Без значение каква хартия ще изберете, ще я сложат на ножа, ще я нарежат на нужния размер и готово. Ние не работим така. Какъв е смисълът да извършваме цялата подготовка за ръчната хартия и накрая да претупаме нещата?

За всеки лист хартия, без значение дали е етикетче 5 х 5 см, визитка във формата на облаче, основа за покана или картичка, ние изработваме специален шаблон с нужните размери. В този шаблон се излива хартиената пулпа и така всяко листче има органични, красиви, неравни краища.

Този процес има своята цена – много по-бавен е. За да направим примерно 100 картончета за визитки трябва да налеем поне 17-18 пъти наливане на пулпа, оцеждане, попиване, сушене и пресоване (защото шаблонът побира 6 визитки). Това, дори с предварително готова пулпа, отнема поне 2 часа на двама души. Да, можем да направим 4-5 големи листа (40 х 50 см), да ги нарежем на ножа и готово. Това би отнело наполовина време, но ще е за за сметка на отличителните за ръчната хартия deckle edges (неравни краища).

Всичко е в детайлите!

ps: Това е блогиране от серията „Всичко е в детайлите!“ Другите можете да намерите в раздела „Технология“. Приятно четене!

Започваме с подбиране на подходящи хартии, които да рециклираме, според конкретната поръчка. Това означава да извадим от шкафовете няколко кашона и торби, да се поровим, да поспорим и накрая да вземем няколко шепи от различни изрезки. Тези изрезки накисваме в гореща вода и след половин час накъсваме на ситно, парче по парче. Парченцата смиламе в блендер; за 100 визитки обикновено се налага да извъртим 8-10 блендера, по 3 минути. Докато единият смила хартията, другият подготвя различни органични добавки – натрошава дървесно лико, нарязва слама, стрива сухи листа и цветя. Всичко това се смесва внимателно и така получаваме готовата декорирана пулпа.

Пълним съдове с вода, подготвяме сито, рамка, платове за попиване, подгряваме сушилнята. Правим пробно листче – ако решим, че е добро, можем да започнем работа. В противен случай се връщаме в началото и търсим какво да добавим за да променим цвета или структурата на пулпата… Тази подготовка обикновено отнема 2 часа на двама ни – преди дори да започнем същинската работа по продукта! Отделно е „следготовката“, която включва почистване и измиване на всички използвани пособия. И това се случва винаги, без значение дали имаме да правим 50 визитки или 1000 етикета. Затова и малките поръчки няма как да са реципрочно по-евтини от големите.

Другата страна на тази монета е питането „Ако поръчам два пъти повече, ще има ли голяма отстъпка?“ Винаги се опитваме да обясняваме, че за два пъти повече неща ще е нужна два пъти повече работа. Ние не сме машини, за които е безразлично каква бройка ще произведат. Процесът е ръчен и ще трябва да накиснем, накъсаме, смелим, излеем и изсушим два пъти повече хартия. Нищо в по-голямата бройка не ни улеснява. В общи линии направим ли си подготовката, разликата между 100 и 1000 етикета е 9 пъти повече работа.

Надяваме се с това (и следващите няколко блогирания на тема детайлите в нашата работа) да хвърли малко светлина върху нашия процес. Благодарим на всички наши клиенти – бъдещи, настоящи и минали – за разбирането и доверието, с което подхождат към нашата работа!

Подобно вграждане трябва да става във водна среда, за да е ефективно. Това, обаче, е много трудно. Да започнем с един пример – лист хартия със „слънчогледи“ (от който стана картичка). Ето и снимка в профил и на просветка. Хартията е направена от рециклирани изрезки Fabriano Ingres, а дребните декорации са стрити сухи листа и полски треви. Слънчогледите са цветове от жълто глухарче и парчета дървесно лико.

Представете си, че докато ситото с пулпата е още под вода, трябва да наредите тази композиция от 5 жълтурчета и 10 клечки за стъбла, които изплуват, не се закрепват, мърдат и всичко това в един леген с мътна вода. Сложна работа!

Логичното решение е ситото да се извади и изцеди от водата и чак след това да се аранжират декорациите. Но както писахме по-горе, с просто притискане в мократа хартия цветята няма да се вградят. Има някои техники, които разчитат на внимателното поливане с рядка пулпа върху положените на хартията декорации, но те изискват стабилна ръка, много внимание и търпение. Пример за подобно „заливане“ е това зелено листо. Обърнете внимание как дръжката му и крайчетата са вплетени в хартията с тънък слой фибри.

След малко ровене из книги и още малко проби, си измислихме метод, който позволява бързо и лесно да се вграждат различни декорации в лист ръчна хартия. Вграждане със салфетка. Как се прави? След като листът хартия е оцеден (но още мокър) и върху него сте подредили желаните декорации, вземате една салфетка и отделяте един от пластовете ѝ. Може да бъде салфетка за маса, носна кърпа, дори тоалетна хартия – важното е да е с няколко тънки пласта. Този единичен пласт може да изгладите с ютия, ако има гънки или релеф. След това внимателно го полагате върху мократа хартия и притискате силно.

Дори размерите да не съвпадат – не се притеснявайте. Просто откъснете излишните стърчащи парчета още докато хартията е мокра. След това се суши по стандартния начин през парцалче с ютия.

Основен плюс на тази техника е, че листът става хомогенно покрит с едно движение и няма зони с различна плътност или релеф. Минус е, че слоят салфетка става нещо като бял филтър и се губи част от цвета на декорациите, но това е малък компромис на фона на улеснението, което представлява!

Ето още един пример, този път с сухи цветя-камбанки. Пулпата е същата като на предния лист. Още един кадър на този лист хартия и накрая, на просветка, където ясно си личат мъхчетата от полските треви и парченцата листа:

Надяваме се тази техника да ви е полезна!

И тъй като листата от папрат много приличат на елхички, решихме да направим малко проби за празнични картички.

Първите проби бяха със смесени техники – отпечатък + вградено истинско листо, а хартията е от изрезки от опаковъчен кафяв крафт рипс. Декорацията е от най-различни цветенца и тревички, които се получават в процес, наречен „изтупване на кутийката“ – на дъното на всяка кутийка със сушени растения се събират парченца от десетки видове и трябва само се се изтупат в кашата !

Ето и същото листче със задно осветление. Доста ясно си личат всички „изтупани“ нещица, за сметка на отпечатъците. От такава хартия би станала и чудесна лампа. Ето и още един кадър.

Следващата проба беше с рециклирана офсетова хартия, с декорация от полски треви и цветя, листо от папрат и малки жълти цветенца, които да наподобяват звездички. Тук има две основни разлики: няма отпечатък от листото, но има по-голям контраст между листото и хартията. Ето още три снимки на същата картичка: на просветка, в анфас и сгъната.

Целта ни беше да постигнем продукт, който изглежда по-добре на „сергия“. Отпечатъците от листа са много елегантни и органични, но за да ги видиш е нужно подходящо, странично, осветление. А кафявата крафт хартия дава особено силно „рециклирано“ излъчване на картичката, но листото от папрат не се откроява добре.

Искахме картичка, която да не се губи в тълпата от коледни картички по стелажите в книжарниците. Допълнително усложнение дойде от факта, че ръчната хартия по принцип не е особено жилава и картичка, направена само от ръчна хартия седи много артистично и уникално, но не е достатъчно стабилна за търговската мрежа.

Затова използвахме за основа картон Fabriano Elle Erre в коледно червено, върху който апликирахме листче от ръчна хартия с вградено листо от папрат. В предишните ни опити листата бяха пожълтели при сушенето, но за финалната картичка специално набрахме и хербаризирахме папрат така, че да се запази зелена. Затова опитахме да направим рециклирана хартия с по-зеленикав оттенък, като използвахме парченца от зелен картон и отделно парченца от червен, които станаха част от декорацията в хартията. Ето детайл от картичката:

Както се вижда, върху завършената картичка сме рисували със златен и меден бронз, смесен с Ц200 – доста приятна техника, която позволява обемен рисунък в металик. Ето и цялата картичка.

Събирането на една торба папрат, внимателното хербаризиране на всяко листо, подготовката на кашата за 100+ листа хартия, вграждането на листата, апликацията и рисунката – цялата процедура се проточи месеци във времето. Въпреки това сме доволни от резултата, а и явно на хората се хареса картичката (пък и другата), тъй като въпреки нулевата реклама продадахме част от тях!

Сега е момента да разсеем една от най-често срещаните заблуди по отношение на хартията. Рециклирана хартия не означава задължително кафява, жълта, тъмна, мръсна, груба, намачкана, неравна, амбалажна или по някакъв начин некачествена хартия. Да, рециклираната хартия може (и не-рециклираната може също) да бъде такава, но може и да не бъде.

Всички големи производители на хартия, включително на луксозни серии, използват пулпа от рециклирана хартия в своите продукти. Всъщност, за следващата година е прогнозирано, че в Европа над 65% от цялата хартия в търговската мрежа ще е добита от рециклирани влакна. На родния пазар спокойно се намират офис хартии с относително висока белота, в които 30-50% от влакната са рециклирани, а самата хартия е неразличима от такава, направена от пресни влакна.

Повечето хора, които попадат тук в търсене на рециклирана хартия, всъщност търсят нещо различно от нашата хартия. Искат пакет с А4 листи за принтер или картон за визитки, на който да има голяяям надпис „РЕЦИКЛИРАНА ХАРТИЯ„, без да се интересуват това наистина ли е такъв продукт.

За щастие има и от другия тип хора, които търсят точно хартия като нашата. Рециклирана, но с характер и излъчване. Направена по поръчка и с внимание. С неравни ръбове, текстура на повърхността, естествени декорации и без добавена химия. На снимката долу виждате един такъв пример: близо 100 малки картончета за визитни картички.

Умишлено са направени по-семпли, за да си личи печатът по тях. Това е и най-лесният и предпочитан метод за превръщане на картончетата във визитни или други картички. Навсякъде по книжарниците можете да си поръчате клише за печат – изработва се от полимер и позволява доста фини детайли. След това ви трябва само дръжка и тампон с мастило или един автомат за печати.

Тези 100 празни картончета лесно можете да превърнете на 60 служебни визитки с лого и бизнес сайт, 30 етикета за вълнените чорапки, които плетете в обедната почивка и 10 лични картички с любим символ, личен GSM и Скайп име.

Ето и всички картички в пакетче. Благодарим на Светла, че ни се довери!

Всичко, показано до момента на нашия сайт (и още много, много неща, които не сме имали време да покажем) са правени от ръчна хартия, създадена чрез рециклиране. Събираме изрезки от картони и листа от офиса, опаковки от подаръци, сметки за ток и какво ли още не.  В това блогиране, обаче, ще ви покажа няколко „листа“ „хартия“, които оправдават кавичките около тях.

Ето цитат на въведението в страницата ни за рециклирането:

Двата са основните начини за правене на хартия: извличане на целулоза от растения и рециклиране. Извличането на целулоза включва няколко часа варене във вода с високо pH, „биене“ на получената каша, продължително отмиване…

През тези стъпки (и още няколко неподозирани) трябваше да минем, за да направим първата си натурална хартия. За материал избрахме царевична шума, защото царевицата е известна със жилавите си, жилести листа и стъбла. Да не ви държа в напрежение, ето един от резултатите, отнел поне 10 часа занимавка, после продължавам с историята:

Един слънчев ден посетихме една обрана и изсъхнала царевична нива и я дообрахме, напълвайки един 80-литров чувал с листа и стъбла. После взехме един голям, калайдисан съд, в който по принцип се прави лютеница, изсипахме събраното в него, напълнихме с вода и зачакахме да заври на запаления под него огън. Важен момент е добавянето в началото на известно количество сода каустик. По книгите пише да се използва литър течна сода на десет литра вода, ние не се престрашихме с толкова много и пробвахме с около 150 грама суха в 30 литра вода.

След няколко часа варене, в казана вместо лютеница имаше една кафяво-зелена слузеста каша. Това е лигнинът, който се отделя от целулозата – ето защо и се вари в основна среда (с високо pH). Лигнинът е органичният материал, който гние най-бързо и затова е нужно да се отдели. Така остават само устойчивите фибри на чистата целулоза.

Последва мъчително прецеждане, миене, прецеждане… И накрая, към 1 сутринта, резултатът беше на лице – една 10-литрова туба от вода, наполовина пълна с фибри. Царевични фибри, ето такива:

Този „лист“ е оформен само от най-грубите, неизбелени фибри от царевица. И дори така изглежда страхотно. Готов е за абажур за лампа или апликация върху някое пано или картичка. Разгледайте големия размер на всички снимки, за да оцените детайлите.

Като казах избелени се подсетих за следващата стъпка – накисване с белина. Вижте първата снимка в това блогиране и сравнете цвета. Листът „хартия“ там е оформен от значително по-ситни фибри, които не само са преседяли ден-два в белина, а и са били допълнително накъсвани, бити и смляни. И все пак органичната структура не се губи!

По книгите пише, че за да можеш да направиш наистина хартия, трябва да сложиш малко от фибрите в буркан с вода, да го разклатиш добре и като погледнеш вътре да е боза, да не се различават отделни влакна, парчета и косми. Което може да се постигне след много биене и мелене на растителните фибри, поне тези, които добихме. Разбира се, това е в голяма степен решение на майстора – може да се търси умишлено едрото влакно и грубата структура на ликото. Ние все пак направихме и истинска хартия от супер фина пулпа от царевица, но резултатите ще останат за друго блогиране, че и това доста се проточи; простете ентусиазма, но наистина е вълнуващо да правиш от нищо – нещо!

А това тук е още един лист 100% натурална еко био и прочее хартия:

Само че не е от царевица, а от люспи от скилидки чесън. От около половин килограм чесън! Сега сме приготвили за варене и шушулки от боб. Мда, пълни сме с изненади!

Всичките 5 листа можете да видите на Фликър, като ви съветвам отново да ги разгледате в пълните им размери (има една икона като лупа с надпис All sizes – цък на нея и след това избирате Original).

В близко бъдеще очаквайте още експерименти с истинското правене на хартия (а не просто рециклиране). Остана ни доста от царевичната пулпа, която в момента се помещава във фризера и очаква Гери да се върне от чужбина. А до тогава ще ви покажа истински листи хартия, направени от царевични фибри. В интерес на истината доста приличат на хартия за увиване на сирене в магазина !

пп: За протокола, най-първата ни натурална хартия всъщност е от лапад. В този случай варихме една огромна тенджера пълна с могъщ наръч лапад и от цялото това нещо остана малко повече от две супени лъжици фибри. Съвсем сериозно. От тях направихме лист, който е тънък като цигарена хартия и мирише на чай.

ппп: Всъщност най-най-първата натурална хартия е дело на Гери, в най-ранните ни дни на запознаване с ръчната хартия и е направена от остатък от морков и ябълка след минаване през сокоизстисквачка. По този начин се получи по-скоро нещо като плод-зеленчукова юфка, а не точно хартия, но все пак… протоколът си е протокол.

Здравейте, дали лист ръчна хартия може да мине през лазарен принтер?

Частичен отговор на този въпрос има в За нас, на Особености. Въпреки това решихме да развием малко темата в отговор на Стела. Ето какво ѝ писахме:

По принцип е изключително трудно лист от ръчната хартия да мине през какъвто и да е принтер. Основните проблеми са два – хартията е обемна и неравна. Дори фабрично произведени неравни картони (например рипс, Фабрия и Рустикус на Фабриано и други) не се печатат успешно на лазерен принтер, защото натискът на валците не е достатъчен да „набие“ тонерът в хартията през релефа.

Теоретично има начин за едностранно „гланциране“ на ръчната хартия, чрез сушене на хартията върху много гладка повърхност – стъкло, хромиран метал и подобни. Направили сме подобни проби, но грешката ни беше, че добавихме повечко цветя, които пречат на равномерната повърхност. Явно правилото е, че колкото повече органичен материал се добавя, толкова по-трудно е да се постигне гладък лист.

Така „гланциран“ лист може би ще мине през принтер, но и това трябва да се пробва, а специално лазерните принтери са чуствителни към груби медии, защото има риск от надраскване на барабана. Мастилно-струйните пък очакват конкретна хартия като качества на попиване на мастилото и плътност, така че и там не е сигурно.

През последната година сме разгледали онлайн много различни продукти от ръчна хартия по десетки сайтове. В 99% от случаите надписването става на лист паус или луксозна фабрична хартия, която минава през принтер, след което се прикрепва към листа ръчна хартия. Това е особено валидно в случаите с картички (с вложка), пликове, покани… Дори за едно кратко писмо е удачно да се разпечата текстът на паус, който да има за фон лист от ръчна хартия.

Надяваме се това да е полезно и за други заинтересовани от надписване на продукти от ръчна хартия! При всяко положение най-добрият метод си остава ръкописът с подходящ инструмент, защото така посланието ще изглежда много по-“лично“!

Да обясняваш за целулоза, фибри и водна среда пред 30 малчугани е сложна работа, особено в присъствието на сладки и солени изкушения по масите. Въпреки това останахме изненадани от интереса на децата и готовността им да се включат в демонстрацията, след като надвиха първоначалното си отвращение от хартиената каша („ъъъ, това прилича на супа от мозък!“, „ужас, пипнах го!“).

С общи усилия рециклирахме стара торбичка от подаръци, сметка за парно, рекламни листовки, парче от кашон и ненужни разпечатки от принтер. В рамките на час и половина децата мелиха хартия, наливаха пулпата в ситото, изцеждаха и попиваха мократа хартия, гладиха листчетата и се караха кой да натисне бутона на блендера и кой ще вземе по-хубавата картичка.

На горната снимка се вижда формичката, с която правим 6 малки листчета и ги ползваме като визитки или като етикети към подарък. Успяхме на място да направим по едно листче за всички деца, както и поздравителна картичка за клуба с лилав минзухар.

Благодарим на Павлина Янкова и дъщеря ѝ за поканата и помощта, която ни оказаха, както и на всички, взели участие в демонстрацията! Надяваме се всички се убедиха, че от ненужната хартия могат да се получат страхотни и артистични продукти!

пп: В края на юли месец е планирано друго подобно събитие в НХА – ще пишем, когато имаме повече детайли.