Това е комплект от три листа с есенни листа. Хартията е светла, леко кремава, със стрита слама и венчелистчета от невен. В момента с тях правим нов бамбуков триножник – първият се хареса много от всички.

Тези три листа също са за триножник, но са декорирани само с едно растение – тръстика. Акцентите са цели стръкове от „метлите“ на сухата тръстика, а фините частици са от същото растение, но стрито.

Този комплект е с повече листи – шест. Хартия светла охра с добавен шафран, цветенца винка и любимите ни люспи борова кора. Той беше най-сложен за изработка, тъй като се опитахме да постигнем равномерно разпределение на люспичките, а сините цветя трябваше да са в определени зони на листа.

Последния комплект е по поръчка. Направихме среща с клиентите, разгледахме заедно различни мостри и решихме какво ще е най-удачно за целта. А тя беше най-големият абажур, който сме правили някога! Но за това – в следващото блогиране.

Използвахме сухи есенни листа (цели и стрити), най-различни сухи полски треви, цветове и семена от френски невен и метличина, чимшир, розмарин и какво ли още не… Както обикновено, на Flick сме качили всички 11, които се получиха.

И честита нова година (в аванс)!

След няколко срещи за разглеждане и избиране решиха, че могат да ни се доверят. Основните отправни точки бяха: хартията да е с грапава повърхност; да има чимшир, слама, оранжево и семенца; декорацията в нея да е поставена само по ръбовете, така че да рамкира съдържанието. Самото то (карикатурата, текстовете за поканите и табелките) ни беше дадено от младоженците, като ние решихме да го отпечатаме на паус и зашием към хартията.

Преди да се захвамем със същинското изработвене, винаги правим няколко различни проби, за да „изобретим“ рецепта за хартия, която ни харесва. След като стигнем до рецептата, правим по-голямо количество пулпа и почваме реалните картички. Първо направихме картончетата за табелките за маса.

Тези мънички квадратчета, макар и само 40-тина на брой, ни озориха доста. Първо трябваше да направим шаблонче за малкото ни сито с форма на листче с размери 10 х 10 см. След изливането на пуплата, на всяко от тях внимателно посипахме листенца от чимшир (предварително набрани и изсушени!), шафран и слама, след което „запечатахме“ тази декорация с полу-течната пулпа. Междувременно експериментите ни показаха, че е по-добре да се сушат сгънати, вместо да се биговат и сгъват след като са напълно сухи. Така седят по-стабилно, а това е нужно за една табелка на маса. Затова сгънахме (внимателно!) всички още мокри листчета:

До тук добре. За самите покани, обаче, щеше да се наложи да използваме новото си голямо сито, с което правим хартия до формат 40 х 50 см, защото в разгънат вид не се побират на малкото. Направихме специален шаблон и за поканите. За да станат с добра дебелина и плътност, за картончетата трябва да се излива по-голямо количество пулпа. Когато първата кофа от 10 литра свърши си дадохме сметка, че това е вероятно най-голямото количество хартия, което сме рециклирали на един път.

И тук, както при табелките, се наложи по краищата на лицето на всяка картичка ръчно да посипем едно по едно от чудесните черно-бели семена на туртата (френски невен). И после всичките тези семенца да се покрият внимателно с пулпа. И така за всяка картичка. За щастие от вътрешната страна семената бяха разхвърляни случайно и вградени в хартията още в процеса на правене…

Мокрите картончета оставихме да съхнат на открито и на въздух, за да се получи грубата им повърхност. Сушенето без термична обработка става бавно и е опасно за самата хартия, особено ако духа вятър.

И така, един работен уикенд по-късно бяхме готови и с хартията за поканите. От тук насетне започна наистина пипкавата работа

Но за това – в следващото блогиране!

Първата снимка е под ъгъл. Виждате, че в листа хартия освен лук сме добавили листенца от невен и малко други ситни тревички.

Ето и снимка в анфас – могат да се забележат подробности, например колко тънък е листа всъщност и лекия розов оттенък на хартията.

Цялата красота на хартията с лук, обаче, се разкрива най-добре на просветка. Задното осветление разкрива много допълнителни детайли и полупрозрачните люспички стават ярки и отчетливи. Това прави хартията идеална за изработката на атрактивни лампи или осветени витрини.

Както сигурно сте се досетили, от лука използваме само люспите, които иначе са непотребни и изхвърляме при всяко готвене. Това е една от най-лесно достъпните декорации. Не се притеснявайте, получената хартия изобщо не мирише на лук ! Освен че са почти прозрачни, люспите имат още едно качество, което ги прави много подходящ елемент в хартията: оцветяват пулпата!

Ако някога сте боядисвали великденски яйца по стар бабин тертип с лучени люспи ще знаете за какво става дума. Подобно на оцветяването със шафран, люспите трябва да се сварят, за да пуснат боята си. След това се добавят заедно с оцветената гореща вода в хартиената пулпа и се оставят да престоят известно време, за да се абсорбира цвета. Накрая, по желание, се добавят и други декорации за повече пъстрота и се излива хартиеният лист.

Надяваме се поне малко да сме ви вдъхновили, дори да става въпрос за кратко съзерцание на лучени люспи срещу слънцето. А ако искате да ви направим подобен лист хартия, или дори лампа с лучен абажур, пишете ни

Именно за такива случаи в нашата домашна работилница за хартия правим специални листове за писма. В тях влагаме по-семпла декорация, за да не пречи на текста. Цветовете са топли, а цветенцата – един своеобразен подпис.

Показваме три варианта, направени с любимите ни за рециклиране хартии. Най-горе: рециклирана  опаковъчна крафт хартия с разперен минзухар (снимка 2, снимка на просветка). В средата -  хартия от изрезки от Палатина Аворио с цвят от жълт кантарион (снимка 2, снимка на просветка). Накрая – най-обикновен рециклиран кашон с бяло полско цвете (снимка 2, снимка на просветка).

По ваше желание можем да направим по-голям брой листове с предпочитан цвят, любими ваши цветя или декорация, според повода. А понякога самата хартия може да е достатъчен повод и вдъхновение да напишете писмо.

Всъщност, първата ни поръчка изобщо беше за 50 пликчета с картичка, подобни на тези с невена, предназначени за покана за юбилей. Всяка покана беше ръчно адресирана, надписана и декорирана с малка рисунка, след което предадена на ръка. Ако, обаче, пликчето ще пътува по пощата, препоръчваме да се поставя в най-обикновен бял плик, за да е по-сигурно, че ще пристигне

Пликчетата долу също срещнаха голямо одобрение от широката публика, тъй като имат ярък цветен акцент. За едното комплектче сме използвали по-семла смес от рециклирани хартиени изрезки в екрю, малко количество слама и цветя, и хербаризирано жълто полско цвете. Вторият вариант е с мааалко по-пъстра хартия и със стръкче див зюмбюл, а третия – с венчелистчета от червен гербер.

Показаните тук пликчета са с размери 13 х 8.5, но вече имаме възможност да правим и по-големи формати- скоро ще публикуваме примерни варианти от тях.

На снимката горе виждате пликове и картички от три вида хартия. По-тъмните се получиха като рециклирахме кафява крафт хартия и добавихме стрити сухи листа и горски теменужки. Плика с картичка в дясно са получени от рециклирането на изрезки от хартия Fabriano Palatina цвят слонова кост, с добавени венчелистчета от невен и лико от бреза. Последните са най-интересни – обикновена бяла хартия с парченце червен картон и смлени люспи от лук. За лука в хартията ще пишем повече в отделна публикация.

Картичките в горните комплекти са едностранни – могат да се доизкусурят с парченце паус за надписване и панделка от рафия; да бъдат залепени върху картонче като основа или да се ползват директно като малки листчета за пожелания. А ето и вариант за сгъната картичка с цветен акцент, на която ѝ трябва само едно надписване:

Синият комплект е по-семпъл, но интересното му е , че е оцветен с темпера още на ниво пулпа и е сушен на въздух, което го прави по-релефен и порест. На голямата снимка това се вижда по-добре.

Винаги имаме десетина различни готови за продаване комплекта, така че ако ви харесва формата и идеята – пишете ни! Такива комплекти сме правили и по поръчка, както в големи бройки за покана за юбилей, така и като единични пликчета с картички за прилагане към подарък за рожден ден.  Ако имате нужда от нещо специално, ще се радваме да го създадем!

Първият лист е кремав на цвят, защото сме рециклирали хартия Palatina Avorio (слонова кост). Фините парченца, вплетени в листа са от стрита слама, а на повърхността седят горски теменужки и венчелистчета от див карамфил. Ето още две снимки: в профил и на просветка.

Другият лист е бял със жълти акценти – рециклирана офсетова хартия, слама и едни малки жълти полски цветенца. Ето снимката в профил, но по-интересна е тази на просветката, по-долу.

Кръглите петънца, които прозират в структурата на хартията, са причинени от капки вода, паднали върху листа след изваждането му от водата, по време на изцеждането. В книгите, които имаме, това е описано като дефект с името papermaker’s tears – сълзите на занаятчията. В средновековието такива „сълзи“ са били срам и позор за всеки уважаващ себе си майстор и съответно хартията е минавала строг качествен контрол.

Интересното е, че думата watermark на английски произлиза точно от този дефект – воден белег, белег от вода. В последствие занаятчиите са започнали да използват това свойство на мократа хартия, да приема отпечатъци – за да правят водните знаци, познати и до днешни дни. Много интересно четиво по темата е това блогиране.

Подобно „накапване“ на хартията може да се използва и като творчески ефект; представете си например абажур за лампа, в който хартията е на по-светли кръгли петънца. Нещо, което си заслужава да изпробваме в бъдеще!

Забъркахме пулпа от изрезки от хартия Fabriano Ingres, лико от бреза и слама. За вграждане си харесахме едно хербаризирано полско цвете и няколко стръкчета фини тревички. Това е готовото листче, като лявата част е определена за надписване. Ето и още една снимка на същия лист.

Интересно е да се види снимката на просветка. Обърнете внимание как около дръжките на тревичките, в горната част на средното стръкче и около цветето хартията изглежда по-плътна. Това е демонстрация на една от техниките, описани в предното блогиране – вграждане чрез напластяване на полу-течна пулпа.

Подобно вграждане трябва да става във водна среда, за да е ефективно. Това, обаче, е много трудно. Да започнем с един пример – лист хартия със „слънчогледи“ (от който стана картичка). Ето и снимка в профил и на просветка. Хартията е направена от рециклирани изрезки Fabriano Ingres, а дребните декорации са стрити сухи листа и полски треви. Слънчогледите са цветове от жълто глухарче и парчета дървесно лико.

Представете си, че докато ситото с пулпата е още под вода, трябва да наредите тази композиция от 5 жълтурчета и 10 клечки за стъбла, които изплуват, не се закрепват, мърдат и всичко това в един леген с мътна вода. Сложна работа!

Логичното решение е ситото да се извади и изцеди от водата и чак след това да се аранжират декорациите. Но както писахме по-горе, с просто притискане в мократа хартия цветята няма да се вградят. Има някои техники, които разчитат на внимателното поливане с рядка пулпа върху положените на хартията декорации, но те изискват стабилна ръка, много внимание и търпение. Пример за подобно „заливане“ е това зелено листо. Обърнете внимание как дръжката му и крайчетата са вплетени в хартията с тънък слой фибри.

След малко ровене из книги и още малко проби, си измислихме метод, който позволява бързо и лесно да се вграждат различни декорации в лист ръчна хартия. Вграждане със салфетка. Как се прави? След като листът хартия е оцеден (но още мокър) и върху него сте подредили желаните декорации, вземате една салфетка и отделяте един от пластовете ѝ. Може да бъде салфетка за маса, носна кърпа, дори тоалетна хартия – важното е да е с няколко тънки пласта. Този единичен пласт може да изгладите с ютия, ако има гънки или релеф. След това внимателно го полагате върху мократа хартия и притискате силно.

Дори размерите да не съвпадат – не се притеснявайте. Просто откъснете излишните стърчащи парчета още докато хартията е мокра. След това се суши по стандартния начин през парцалче с ютия.

Основен плюс на тази техника е, че листът става хомогенно покрит с едно движение и няма зони с различна плътност или релеф. Минус е, че слоят салфетка става нещо като бял филтър и се губи част от цвета на декорациите, но това е малък компромис на фона на улеснението, което представлява!

Ето още един пример, този път с сухи цветя-камбанки. Пулпата е същата като на предния лист. Още един кадър на този лист хартия и накрая, на просветка, където ясно си личат мъхчетата от полските треви и парченцата листа:

Надяваме се тази техника да ви е полезна!

И тъй като листата от папрат много приличат на елхички, решихме да направим малко проби за празнични картички.

Първите проби бяха със смесени техники – отпечатък + вградено истинско листо, а хартията е от изрезки от опаковъчен кафяв крафт рипс. Декорацията е от най-различни цветенца и тревички, които се получават в процес, наречен „изтупване на кутийката“ – на дъното на всяка кутийка със сушени растения се събират парченца от десетки видове и трябва само се се изтупат в кашата !

Ето и същото листче със задно осветление. Доста ясно си личат всички „изтупани“ нещица, за сметка на отпечатъците. От такава хартия би станала и чудесна лампа. Ето и още един кадър.

Следващата проба беше с рециклирана офсетова хартия, с декорация от полски треви и цветя, листо от папрат и малки жълти цветенца, които да наподобяват звездички. Тук има две основни разлики: няма отпечатък от листото, но има по-голям контраст между листото и хартията. Ето още три снимки на същата картичка: на просветка, в анфас и сгъната.

Целта ни беше да постигнем продукт, който изглежда по-добре на „сергия“. Отпечатъците от листа са много елегантни и органични, но за да ги видиш е нужно подходящо, странично, осветление. А кафявата крафт хартия дава особено силно „рециклирано“ излъчване на картичката, но листото от папрат не се откроява добре.

Искахме картичка, която да не се губи в тълпата от коледни картички по стелажите в книжарниците. Допълнително усложнение дойде от факта, че ръчната хартия по принцип не е особено жилава и картичка, направена само от ръчна хартия седи много артистично и уникално, но не е достатъчно стабилна за търговската мрежа.

Затова използвахме за основа картон Fabriano Elle Erre в коледно червено, върху който апликирахме листче от ръчна хартия с вградено листо от папрат. В предишните ни опити листата бяха пожълтели при сушенето, но за финалната картичка специално набрахме и хербаризирахме папрат така, че да се запази зелена. Затова опитахме да направим рециклирана хартия с по-зеленикав оттенък, като използвахме парченца от зелен картон и отделно парченца от червен, които станаха част от декорацията в хартията. Ето детайл от картичката:

Както се вижда, върху завършената картичка сме рисували със златен и меден бронз, смесен с Ц200 – доста приятна техника, която позволява обемен рисунък в металик. Ето и цялата картичка.

Събирането на една торба папрат, внимателното хербаризиране на всяко листо, подготовката на кашата за 100+ листа хартия, вграждането на листата, апликацията и рисунката – цялата процедура се проточи месеци във времето. Въпреки това сме доволни от резултата, а и явно на хората се хареса картичката (пък и другата), тъй като въпреки нулевата реклама продадахме част от тях!

Предната седмица направихме още 10тина, като основната разлика е, че трябваше да са по-активни и различни един от друг. За да не се повтаря съдържанието, хвърлете поглед на миналото блогиране по темата. Долу виждате 4 от готовите картончета, а на Фликър сме качили и останалите.

В момента технологията ни на правене на хартия не позволява да се получат големи листи. Затова и абажурите правим чрез слепване на няколко по-малки листа. Обикновено 4 или 5 листа са достатъчни за една нощна лампа. Ето и първият от двата комплекта хартия за абажури:

Хартията е смес от бяла офсетова и фабрично оцветена опаковъчна червена хартия, по-точно от купчина изрезки от тези хартии. Пигментите в червената хартия оцветяват цялата пулпа и чрез добавяне на повече бяла каша се получава светло розов оттенък. Добавихме венчелистчета от розови и лилави градински цветя, които малко приличат на хризантеми. А това е един от листите, но със задно осветление:

В структурата му добре си личат парченцата червен пигмент, останал не-смлян в процеса на правене на пулпата. Цветята прозират много приятно.

Другият комплект е образно казано „50 на 50″. Листите са съставени от два различни вида пулпа. Преди време писахме за нашите първи опити с натурална хартия. Част от фибрите, получени от царевични листа, използвахме в тази хартия. Смеската е 50 на 50 с изрезки от познатата ви кремава Fabriano Palatina Avorio. Така се получава хартия, половината от която е tree-free:

За декорация използвахме малко цвят от жълт гербер, а тук-там са попаднали и малки парчета от борова кора, но красивата повърхност и структура се дължат предимно на влакната от царевичната пулпа. Ето и един от листите на просветка:

Скоро тази хартия ще бъде разграфена по шаблон, изрязана, залепена и оформена като абажур, а после – лампа. Всъщност две. Ще има снимки, разбира се, но ако си харесате нещо – пишете ни!

Всичко, показано до момента на нашия сайт (и още много, много неща, които не сме имали време да покажем) са правени от ръчна хартия, създадена чрез рециклиране. Събираме изрезки от картони и листа от офиса, опаковки от подаръци, сметки за ток и какво ли още не.  В това блогиране, обаче, ще ви покажа няколко „листа“ „хартия“, които оправдават кавичките около тях.

Ето цитат на въведението в страницата ни за рециклирането:

Двата са основните начини за правене на хартия: извличане на целулоза от растения и рециклиране. Извличането на целулоза включва няколко часа варене във вода с високо pH, „биене“ на получената каша, продължително отмиване…

През тези стъпки (и още няколко неподозирани) трябваше да минем, за да направим първата си натурална хартия. За материал избрахме царевична шума, защото царевицата е известна със жилавите си, жилести листа и стъбла. Да не ви държа в напрежение, ето един от резултатите, отнел поне 10 часа занимавка, после продължавам с историята:

Един слънчев ден посетихме една обрана и изсъхнала царевична нива и я дообрахме, напълвайки един 80-литров чувал с листа и стъбла. После взехме един голям, калайдисан съд, в който по принцип се прави лютеница, изсипахме събраното в него, напълнихме с вода и зачакахме да заври на запаления под него огън. Важен момент е добавянето в началото на известно количество сода каустик. По книгите пише да се използва литър течна сода на десет литра вода, ние не се престрашихме с толкова много и пробвахме с около 150 грама суха в 30 литра вода.

След няколко часа варене, в казана вместо лютеница имаше една кафяво-зелена слузеста каша. Това е лигнинът, който се отделя от целулозата – ето защо и се вари в основна среда (с високо pH). Лигнинът е органичният материал, който гние най-бързо и затова е нужно да се отдели. Така остават само устойчивите фибри на чистата целулоза.

Последва мъчително прецеждане, миене, прецеждане… И накрая, към 1 сутринта, резултатът беше на лице – една 10-литрова туба от вода, наполовина пълна с фибри. Царевични фибри, ето такива:

Този „лист“ е оформен само от най-грубите, неизбелени фибри от царевица. И дори така изглежда страхотно. Готов е за абажур за лампа или апликация върху някое пано или картичка. Разгледайте големия размер на всички снимки, за да оцените детайлите.

Като казах избелени се подсетих за следващата стъпка – накисване с белина. Вижте първата снимка в това блогиране и сравнете цвета. Листът „хартия“ там е оформен от значително по-ситни фибри, които не само са преседяли ден-два в белина, а и са били допълнително накъсвани, бити и смляни. И все пак органичната структура не се губи!

По книгите пише, че за да можеш да направиш наистина хартия, трябва да сложиш малко от фибрите в буркан с вода, да го разклатиш добре и като погледнеш вътре да е боза, да не се различават отделни влакна, парчета и косми. Което може да се постигне след много биене и мелене на растителните фибри, поне тези, които добихме. Разбира се, това е в голяма степен решение на майстора – може да се търси умишлено едрото влакно и грубата структура на ликото. Ние все пак направихме и истинска хартия от супер фина пулпа от царевица, но резултатите ще останат за друго блогиране, че и това доста се проточи; простете ентусиазма, но наистина е вълнуващо да правиш от нищо – нещо!

А това тук е още един лист 100% натурална еко био и прочее хартия:

Само че не е от царевица, а от люспи от скилидки чесън. От около половин килограм чесън! Сега сме приготвили за варене и шушулки от боб. Мда, пълни сме с изненади!

Всичките 5 листа можете да видите на Фликър, като ви съветвам отново да ги разгледате в пълните им размери (има една икона като лупа с надпис All sizes – цък на нея и след това избирате Original).

В близко бъдеще очаквайте още експерименти с истинското правене на хартия (а не просто рециклиране). Остана ни доста от царевичната пулпа, която в момента се помещава във фризера и очаква Гери да се върне от чужбина. А до тогава ще ви покажа истински листи хартия, направени от царевични фибри. В интерес на истината доста приличат на хартия за увиване на сирене в магазина !

пп: За протокола, най-първата ни натурална хартия всъщност е от лапад. В този случай варихме една огромна тенджера пълна с могъщ наръч лапад и от цялото това нещо остана малко повече от две супени лъжици фибри. Съвсем сериозно. От тях направихме лист, който е тънък като цигарена хартия и мирише на чай.

ппп: Всъщност най-най-първата натурална хартия е дело на Гери, в най-ранните ни дни на запознаване с ръчната хартия и е направена от остатък от морков и ябълка след минаване през сокоизстисквачка. По този начин се получи по-скоро нещо като плод-зеленчукова юфка, а не точно хартия, но все пак… протоколът си е протокол.

• да са достатъчно плътни и стабилни, че да могат да седят изправени, ако са захапани в долния край на щипка за бележки
• да имат възможно най-неравни краища, за да изглеждат ръчно направени колкото може повече
• да не са тъмни или в плътен, наситен цвят, защото ще се ползват за табелки и ще се пише на тях, но варианти на охра до топло кремаво са добре
• да имат някакви видими органични добавки, като листо, влакна или пък отпечатък

Заредени с много енергия и тези указания правихме няколко часа проби с количество пулпа, добавки, сушене, цветове… и така до след полунощ. За да стане един лист с размери А5 толкова плътен и твърд се налага използване на големи количества смляна на каша хартия, вероятно 4-5 пъти повече отколкото ползваме за обикновен лист. След оцеждане се получава една мъхната маса с правоъгълна форма и дебелина от близо 2 сантиметра (!), която трябва внимателно да се постави между парчета плат и да се изглади със силен натиск, за да се компресират нишките на целулозата и да се получи нещо като картон, а не като гъст захарен памук.

Сушенето също се оказа предизвикателно заради почти двойното време нужно за процеса. Логично, беше нужно да добавяме и много повече от нашите събрани и хербаризирани органични богатства, за да се насити хартията и да остане нещо по повърхността. Плюсът при работа с толкова дебела хартия е, че отпечатъците (в нашия случай от листа) се получават много добре и ефектно. В крайна сметка направихме 20 листа, от които изпратихме 16, а 4 си запазихме, защото не минаха естетическо-качествения контрол. Без повече приказки, ето няколко от тях, а тук можете да видите и всички листчета! (картончета?)

Това е лист рециклирана Палатина Аворио, вече сигурно позната ви от другите наши проекти. Към нея сме добавили малко венчелистчета от невен, едно от въпросните цветя и люспа от борова кора. Листът е много тънък и прозиращ, което си личи от снимката на просветка:

Виждате колко добре е запазена структурата на растението, включително фините венчелистчета и дори жилките на листото. Сгънато на две това листче става на картичка, като може да се апликира и върху картон, за да е по-стабилно. Може да се подари дори и рамкирано като картина за стена или бюро. Ето и още една снимка на този лист хартия.

Отново сме използвали за основа пъстра каша от хартия Палатина Аворио слонова кост, слама със семена, венчелистчета от невен и полски цветя. Композицията листо в листо може да послужи за декорация на текст, поместен в лявата част на листа, или пък да се превърне в картичка, ако листа се прегъне на две.

Вторият вариант е с рециклирана бяла офсетова хартия, стрита слама, натрошена кора от бор и отпечатък на листо. Поради тънкостта на листа отпечатъкът не е достатъчно релефен, но пък листа е подходящ за апликация върху картон.

В третия опит се постарахме да направим плътна картичка от рециклирана кафява крафт хартия, в която стрихме лико от бреза и полски цветя и успяхме да получим доста по-релефен отпечатък на листо от бук

На първата снимка, направена с просветка, се вижда колко наситена с органични парченца е хартията. За творческата композиция използвахме парчета лико от бреза и две листенца от розова бугенвилея с идеята да приличат на цвете с дръжка:

По-долу виждате почти същия лист хартия, но направен с едно листенце от бугенвилея, донесено чак от Испания:

И пак същото нещо, но с три изсушени лилави минзухара:

Първият лист представлява рециклирана бяла офсетова хартия с добавени парченца от слама, полски цветя и венчелистчета от роза във фона и снопче див зюмбюл за акцент:

Във втория лист сме пробвали с рециклирана хартия  Палатина Аворио, която има приятен цвят на слонова кост. Добавките са ненатрапчиво количество от смляна слама, полски цветенца и сухи есенни листа. Стръкчето див зюмбюл е потънало неравномерно в кашата, което изглежда като фотографски ефект:

Самия лист е тънък, с елегантно излъчване и има добра пропускливост на светлина:

А тук рециклираната хартия е опаковъчна кафява крафт хартия рипс, към която са добавени само лико от бреза и слама, а снопчето диви зюмбюли е почти изцяло под повърхността. На този лист му предстои да бъде положен върху кафяв картон, от което да се получи една ретро картичка.

Този път поставихме папратта вътре в кашата по време на формирането на листа, така че да бъде обгърната от хартиени нишки и да е стабилно вплетена. Допълнително към кашата от кафява крафт хартия бяхме добавили и стрити горски теменужки, които образуваха сините петънца, заедно със слама, листа и други цветчета. Отново поставихме върху мокрия лист папратови клончета за отпечатък. Тук се вижда, че натискът е бил по-голям, тъй-като релефът е по-дълбок, а и кашата беше по-плътна. Ако този лист се прегъне на две по късата страна се получава чудесна картичка с елхичка с размер 10 х 16 см.

Осветен в гръб, елхичката изпъква ярко на фона на хартията:

Поставихме три папратови клончета върху вече излетия мокър лист, покрихме ги с парче плат, притиснахме и изсушихме. След изсушаването внимателно отлепихме папрата, за да остане само отпечатъка. Получи се лист с леко коледно или горско настроение, понеже отпечатъците наподобяват силуети на елхи, а малките цветенца в горната част имат форма на звездички.

Стигнахме до извода, че за по-релефен отпечатък кашата трябва да е по-плътна и натискът да е по-голям. Ето и още един кадър на същия лист. На снимката долу е същият лист, осветен в гръб. Виждате как изпъква ликото от бреза и другите дребни елементи, но релефът се скрива.

Имахме възможност да упражним този похват когато по-късно правихме яйцата за великденската картичка с яйца.

В това листче за пъстрота сме добавили цели венчелистчета от невен. Те подхождат на цвета на хартията, а и са ни любими, защото се свързват добре с целулозните фибри и не пускат цвят, което предпазва листчетата от петна и им придава свежест.

Най-важната част в това листче, обаче, е боровата кора. Това са люспи от многослойната кора на бора, които събираме, когато са вече опадали на земята. Избираме най-тънките и прозиращи парченца, за да се получи ефекта на прозорче или пролука в хартията. На просветка се виждат повече от втъканите в хартията борови кори и как те пропускат повече светлина от хартията:

Проекта, върху който работим в момента е свързан точно с такъв вид прозиращи листи. Целта ни е да ги използваме като абажур за декоративна или нощна лампа и вече имаме напредък. Очаквайте скоро повече информация и снимки!

Първо поръсихме шафран в бяла хартиена каша и направихме един лист. При сушенето с ютия всяко едно ситно парченце от подправката направи малко жълто петънце около себе си. Можете да видите този ефект, ако се загледате внимателно в голямата снимка на  хартиеното пано, за което писахме преди няколко дни. Това ни даде да разберем, че топлината кара шафрана да отделя цвят и ако искаме да избегнем петънцата ще трябва да сушим листовете на въздух. За целта обаче ще изчакаме разгара на лятото, за да имаме гаранция, че ще става бързо.

При втория опит сварихме шепа шафран, което оцвети водата в жълто. Смесихме малко каша от бяла офсетова хартия с жълтата вода и шафрана. По този начин хартията стана естествено тонирана в цвят, подобен на охра и осеяна с жълти и червени парченца.

На тази (и другата) снимка се виждат боядисаните (тонирани) със шафран листове за писане, единия от които с втъкнат разперен жълт минзухар , а другия със стрък суха трева. Също и малък, прегънат на две лист със съответстващ му плик.

Ето и снимка на просветка на листа с минзухара:

По-наблюдателно око може да види и присъствието на няколко малки лучени люспи, небрежно пуснати в кашата. На лука в нашата хартия обаче ще отделим по-специално внимание в някое следващо блогиране!

Техниката е следната – прави се един лист хартия, но преди да се отцеди и подсуши, на второ сито се прави втори лист от същата каша, като пак се оставя мокър. Върху първия се нареждат елементите, които трябва да са в „средата“ на листа и след това двата листа се прилепват един към друг. Така фибрите се сливат докато са още мокри и двата листа стават физически един. Тъй като това става с допиране на двете сита, операцията не е особено точна. Вижте снимката по-долу:

Това е готовото листче, снимано на просветка (с лампа отзад). Хартията е обикновена бяла офсетова, каквато често ползваме за проби. Има добавени разни растителни парченца, но това е по-скоро дефект във случая – от същата каша сме правили други листи преди това и с последната доза се е случил експеримента с конците. В десния край на листа виждате една по-светла зона – това е мястото, където двата наложени и слепени листа са се разминали малко. Друг дефект е видимо неравномерното разпределение на кашата – почти половината лист горе в дясно е по-светъл.

Въпреки тези проблеми, пробата показа, че е възможно да се направи лист с вградени конци и ако е по-тънък изглежда много ефектно със задно осветление.

На маса също изглежда добре и един бъдещ проект би могъл да бъде картичка с конци и прежда и отпечатани копчета за някое бутиково шивашко студио, а защо не и етикети за дрехите, визитки…

Дори на маса си личи, че сме прекалили с ликото, макар че истинското положение е далеч по-интересно. Просветката разкрива всички онези парченца, които хартията скрива, когато е без задно осветление:

Виждате колко тънък е листът – на места прозира почти до бяло, като се виждат дори най-фините дървесни частици. Това го прави идеален материал за абажур за лампа, стига да уцелим количеството на ликото!

Кафявото подхожда на ликото и като цяло хартията има едно ретро излъчване, малко като бакалска опаковъчна хартия, но декоративна. Въпреки малкото количество каша, което използвахме за този лист, той стана доста плътен и твърд като картон. Това е заради специфичната пулпа, която се използва за изработка на грубите кашони. На просветката се вижда колко малко светлина пропуска листът:

Можете да видите тъмните силуети на множество „бабунки“ от пулпа, които подсказват, че сме подценили кашона и не сме разбили кашата достатъчно добре. В този си вид листчето не е неподходящо за изработка на абажур за лампа, но с по-добро разбиване и по-малка плътност може би резултатът ще е по-добър.

Много от хората, с които сме говорили за нашата хартия, смятат, че оцветяването се прави с четка и боички върху сух лист, все едно си в час по рисуване. Но това всъщност се нарича тониране (в полиграфията) и представлява повърхностно „заливане“ на лист хартия с избран цвят. Истинското оцветяване се прави с пигменти, добавени в хартията още докато е на каша, за да могат пигментите да се свържат с нишките (фибрите, the fibers) на хартията.

Из книгите за правене на хартия, които имаме, са описани различни сложни техники за употреба на минерални пигменти, добавки, реактиви и подобни неща. Ние искахме да пробваме нещо лесно, с моментален резултат и без голяма инвестиция. За целта идеални се оказаха едни залежали темперни бои в метални тубички.

Направихме малко каша от изрезките от бяла офсетова хартия, от която имаме цял чувал, след това разбихме и малко от синята боя, смесихме ги и се получи ето това:

Виждате как самата бяла каша е започнала да става синя. След разбъркване цветът стана хомогенен и от тази пулпа направихме сините яйца за картичката. Шаблонът за тях също се вижда, заедно с верния пасатор и един черпак. Така за няколко минути направихме един успешен експеримент, от който произлязоха всички пъстри яйчица. Едва по-късно в Papermaker’s Companion на Helen Hiebert видяхме следното:

I have had success using tempera paints to pigment pulp. I use them when I’m working with children because they are nontoxic.

Явно сме уцелили от първия път, защото успяхме да оцветим хартия в различни цветове бързо и лесно. Втората част пък е чудесна, защото ни се задават два ангажимента, свързани с демонстрация на рециклиране пред деца. Но за това – друг път.

Това е снимка на просветка на пробен тънък лист, оцветен с червена темперна боя – същата, която използвахме за червените яйца в картичката:

Този цвят искаше доста боичка в кашата. Докато го постигнем, логично минахме през розово, защото кашата е бяла, а бяло + червено прави:

Ето и същия розов лист със слама, снимат на просветката:

Докато правихме експерименти с червеното (там пробвахме и тонираща боя за латекс), накапахме един от листите с неразредена боя, което добави реалистичен ефект на кървави капки по хартията. Моментално този лист беше нарочен за поздравителна картичка за наш познат лекар. Ще я видите скоро, в някое следващо блогиране!

Това е лист рециклирана  хартия Palatina Avorio (вече споменахме за нея), в който сме добавили нарязани венчелистчета от невен и жълт гербер. Като фон (понякога му казваме и „пълнеж“) ползвахме натрошена на ситно слама и брезово лико.

За втората проба намалихме пъстрите елементи и добавихме по-големи парчета от ликото, на снимката се виждат загатнати – прозират леко през хартията:

На пръв поглед двата листа си приличат доста, но разликата в съставките си проличава наистина при снимките на просветка. Ето и „светнатите“ версии на първата и втората проба:

Тук с личат всички ситни парченца треви и лико, докато на следващата снимка много ясно изпъкват по-големите клечки:

И двете изглеждат много добре осветени и нищо чудно някой ден да се превърнат в абажур на настолна лампа! Ето, че макар и да не използвахме тези листа за картички, експериментът беше успешен! Очаквайте и самите картички (за които трябваше да направим 50 листа, подобни на тези, както и над 300 хартиени яйца)!

пп: Още две снимки на тези листчета: първото в анфас и второто в 3/4.

Минзухарите са събрани и хербаризирани от нас през пролетта на 2008 година, близо до Кокаляне. Тъмните клечки са от брезово лико – също често използвано в хартиите ни. Има и пръснати цели венчелистчета от невен – обикновено събрани след увяхването на някое букетче. Вижте страницата с материали, която ще обогатяваме непрекъснато с повече информация за различните използвани магически съставки.

Първоначално идеята беше това да е картичка, която да се сгъва по късата страна и да стои като „колибка“ на масата. Само че хартията стана доста фина, така че повече ѝ подхожда определението „лист за писмо“… А тази снимка показва колко тънка всъщност е хартията:

Това е същото листче, но осветено отзад със еквивалента на 120 ватова крушка. Виждате струпването на ликото в долния край на картичката – доста по-незабележимо в предната снимка! Множество други интересни органични детайли стават видими при този тип осветяване.

Това се нарича снимане на подсветка (или просветка, или backlight, или lightbox) и масово се използва при демонстрация на декоративни (ръчно или машинно направени) хартии. Основната причина е, че често тези хартии се използват за направата на абажур за осветително тяло и за целта е необходимо да се види как изглежда една хартия „на тъмно“ и „на светло“. На Фликър има още една снимка на тази картичка – портрет, без подсветка.

Това е за сега – ние чакаме коментари, а вие чакайте следващите снимки!