Първата снимка е под ъгъл. Виждате, че в листа хартия освен лук сме добавили листенца от невен и малко други ситни тревички.

Ето и снимка в анфас – могат да се забележат подробности, например колко тънък е листа всъщност и лекия розов оттенък на хартията.

Цялата красота на хартията с лук, обаче, се разкрива най-добре на просветка. Задното осветление разкрива много допълнителни детайли и полупрозрачните люспички стават ярки и отчетливи. Това прави хартията идеална за изработката на атрактивни лампи или осветени витрини.

Както сигурно сте се досетили, от лука използваме само люспите, които иначе са непотребни и изхвърляме при всяко готвене. Това е една от най-лесно достъпните декорации. Не се притеснявайте, получената хартия изобщо не мирише на лук ! Освен че са почти прозрачни, люспите имат още едно качество, което ги прави много подходящ елемент в хартията: оцветяват пулпата!

Ако някога сте боядисвали великденски яйца по стар бабин тертип с лучени люспи ще знаете за какво става дума. Подобно на оцветяването със шафран, люспите трябва да се сварят, за да пуснат боята си. След това се добавят заедно с оцветената гореща вода в хартиената пулпа и се оставят да престоят известно време, за да се абсорбира цвета. Накрая, по желание, се добавят и други декорации за повече пъстрота и се излива хартиеният лист.

Надяваме се поне малко да сме ви вдъхновили, дори да става въпрос за кратко съзерцание на лучени люспи срещу слънцето. А ако искате да ви направим подобен лист хартия, или дори лампа с лучен абажур, пишете ни

Именно за такива случаи в нашата домашна работилница за хартия правим специални листове за писма. В тях влагаме по-семпла декорация, за да не пречи на текста. Цветовете са топли, а цветенцата – един своеобразен подпис.

Показваме три варианта, направени с любимите ни за рециклиране хартии. Най-горе: рециклирана  опаковъчна крафт хартия с разперен минзухар (снимка 2, снимка на просветка). В средата -  хартия от изрезки от Палатина Аворио с цвят от жълт кантарион (снимка 2, снимка на просветка). Накрая – най-обикновен рециклиран кашон с бяло полско цвете (снимка 2, снимка на просветка).

По ваше желание можем да направим по-голям брой листове с предпочитан цвят, любими ваши цветя или декорация, според повода. А понякога самата хартия може да е достатъчен повод и вдъхновение да напишете писмо.

Предния път писахме за визитките от ръчна хартия и в края на блогирането показахме почти готовите „визитки“ – бъдещите етикети, които после пробихме, а Светла напечата с логото и завърза с канап към всяка торбичка със сапун. Тези етикети бяха 300 броя (най-голямата ни поръчка за сега), от рециклирани хартии в цвят слонова кост и кафява опаковъчна хартия. Декорациите са скромни, за да се чете по-лесно отпечатания текст. На снимката в ляво виждате купчинките с етикети, като на един от тях сме ударили нашият печат за демонстрация. А на дясната снимка са вече в готов вид, на масата на Freen по време на HMD9.

Декоративните лентички, макар и само 100 броя, бяха доста по-голямо предизвикателство. За тях използвахме новото си сито, което ни позволява изработката на листи с размер 40 х 50 сантиметра. Понеже не искахме да правим големи листи, които после да режем до нужния за лентичките размер (което би унищожило красивите неравни ръбове на ръчната хартия), се наложи да направим специален шаблон с този размер.

Част от другите изисквания бяха всяка лентичка да е възможно най-тънка, за да се сгъва лесно около сапуна и да има груба повърхност. Първото прави хартията много трудна за работа, защото тънките мокри листи са изключително крехки и отлепването им от ситото изисква много внимание. А грубата повърхност предполага хартията да съхне на въздух, вместо да се глади с ютия – това пък означава поне няколко часа мокрите листи да седят на открито.

С променливото пролетно време това се оказа доста сложна задача. Поставени върху дъска лентичките съхнеха много бавно, защото водата се изпарява само от повърхността. Не беше възможно и да ги „прострем“ на тела заради тънкостта им. Затова сътворихме следната технология – сушене на мрежест шезлонг и завиване със старо дантелено перде, за да не се разлитат при всеки полъх на вятъра. Благодарение на това успяхме да направим и изсушим към 150 лентички за един „работен“ ден (по Георгьовден).

Най-важното е, че всичките ни усилията създадоха два продукта, които се харесаха много на Светла и допълват чудесно представянето на нейните сапуни. И точно навреме за Handmade Day 9, който се случи миналата събота! Ето две снимки от събитието:

На първата в средата и в ръката на Светла се виждат правоъгълните сапуни, увити в декоративните лентички, а на втората – цялата маса с всички видове сапуни. Имаме и още снимки от HMD9, включително на нашата масичка, но ще трябва да почакат до следващия път!

пп: Сайтът на Светла ще се появи по някое време на http://www.go-freen.com – до тогава можете да я намерите по email!

От както се занимаваме с ръчна хартия така изработваме и нашите собствени визитки – на тази снимка можете да видите няколко от тях, заедно с печатчето, което ползваме за „надписване“. В края на миналата година писахме и за първите визитки, които направихме по поръчка. В това блогиране обяснихме и малко повече за легендите и противоречията около рециклираната хартия.

И ето че тази година се намериха още хора, които да ни доверят изработката на визитките си – което много ни радва и сме им благодарни!

Първи бяха Нана и Веси – вижте техните Съкровища на блога им. За тях направихме визитки като рециклирахме изрезки от хартия с цвят на светла слонова кост, към която добавихме букет от полски треви и цветя. Истинското предизвикателство беше общото желание на всяка визитка да има по едно хербаризирано цвете – все пак ни бяха нужни над 100 отделни цветенца! За щастие се оказа, че миналата година сме събрали повечко от едни диви виолетки, които явно са ни харесали много. Ето и завършените визитки:

Вероятно ще можете да ги видите напечатани на задаващия се Handmade Day 9, идната събота – 29.05!

За другата поръчка ще пишем отделно блогиране, защото темата е по-обширна, но сега показваме готовите 300 визитки. За направата им смесихме хартия в цвят слонова кост и малко от любимата ни кафява опаковъчна хартия рипс. Това им придаде малко по-червеникав оттенък, като много светла охра. С декорациите подходихме скромно, тъй като това беше желанието на клиентката – за да се чете по-лесно отпечатания текст. Интересното при тези визитки е, че едната им страна е гладка, като гланцова, а другата си има оригиналната текстура.

На едно от тях сме ударили нашият печат за демонстрация. Всъщност, преди да предадем тези картончета ги продупчихме в единия край, защото ще се ползват като етикети, завързани и висящи от опаковката на едни страхотни ръчно направени сапуни. За тях обаче – следващия път!

Първият лист е кремав на цвят, защото сме рециклирали хартия Palatina Avorio (слонова кост). Фините парченца, вплетени в листа са от стрита слама, а на повърхността седят горски теменужки и венчелистчета от див карамфил. Ето още две снимки: в профил и на просветка.

Другият лист е бял със жълти акценти – рециклирана офсетова хартия, слама и едни малки жълти полски цветенца. Ето снимката в профил, но по-интересна е тази на просветката, по-долу.

Кръглите петънца, които прозират в структурата на хартията, са причинени от капки вода, паднали върху листа след изваждането му от водата, по време на изцеждането. В книгите, които имаме, това е описано като дефект с името papermaker’s tears – сълзите на занаятчията. В средновековието такива „сълзи“ са били срам и позор за всеки уважаващ себе си майстор и съответно хартията е минавала строг качествен контрол.

Интересното е, че думата watermark на английски произлиза точно от този дефект – воден белег, белег от вода. В последствие занаятчиите са започнали да използват това свойство на мократа хартия, да приема отпечатъци – за да правят водните знаци, познати и до днешни дни. Много интересно четиво по темата е това блогиране.

Подобно „накапване“ на хартията може да се използва и като творчески ефект; представете си например абажур за лампа, в който хартията е на по-светли кръгли петънца. Нещо, което си заслужава да изпробваме в бъдеще!

Забъркахме пулпа от изрезки от хартия Fabriano Ingres, лико от бреза и слама. За вграждане си харесахме едно хербаризирано полско цвете и няколко стръкчета фини тревички. Това е готовото листче, като лявата част е определена за надписване. Ето и още една снимка на същия лист.

Интересно е да се види снимката на просветка. Обърнете внимание как около дръжките на тревичките, в горната част на средното стръкче и около цветето хартията изглежда по-плътна. Това е демонстрация на една от техниките, описани в предното блогиране – вграждане чрез напластяване на полу-течна пулпа.

Подобно вграждане трябва да става във водна среда, за да е ефективно. Това, обаче, е много трудно. Да започнем с един пример – лист хартия със „слънчогледи“ (от който стана картичка). Ето и снимка в профил и на просветка. Хартията е направена от рециклирани изрезки Fabriano Ingres, а дребните декорации са стрити сухи листа и полски треви. Слънчогледите са цветове от жълто глухарче и парчета дървесно лико.

Представете си, че докато ситото с пулпата е още под вода, трябва да наредите тази композиция от 5 жълтурчета и 10 клечки за стъбла, които изплуват, не се закрепват, мърдат и всичко това в един леген с мътна вода. Сложна работа!

Логичното решение е ситото да се извади и изцеди от водата и чак след това да се аранжират декорациите. Но както писахме по-горе, с просто притискане в мократа хартия цветята няма да се вградят. Има някои техники, които разчитат на внимателното поливане с рядка пулпа върху положените на хартията декорации, но те изискват стабилна ръка, много внимание и търпение. Пример за подобно „заливане“ е това зелено листо. Обърнете внимание как дръжката му и крайчетата са вплетени в хартията с тънък слой фибри.

След малко ровене из книги и още малко проби, си измислихме метод, който позволява бързо и лесно да се вграждат различни декорации в лист ръчна хартия. Вграждане със салфетка. Как се прави? След като листът хартия е оцеден (но още мокър) и върху него сте подредили желаните декорации, вземате една салфетка и отделяте един от пластовете ѝ. Може да бъде салфетка за маса, носна кърпа, дори тоалетна хартия – важното е да е с няколко тънки пласта. Този единичен пласт може да изгладите с ютия, ако има гънки или релеф. След това внимателно го полагате върху мократа хартия и притискате силно.

Дори размерите да не съвпадат – не се притеснявайте. Просто откъснете излишните стърчащи парчета още докато хартията е мокра. След това се суши по стандартния начин през парцалче с ютия.

Основен плюс на тази техника е, че листът става хомогенно покрит с едно движение и няма зони с различна плътност или релеф. Минус е, че слоят салфетка става нещо като бял филтър и се губи част от цвета на декорациите, но това е малък компромис на фона на улеснението, което представлява!

Ето още един пример, този път с сухи цветя-камбанки. Пулпата е същата като на предния лист. Още един кадър на този лист хартия и накрая, на просветка, където ясно си личат мъхчетата от полските треви и парченцата листа:

Надяваме се тази техника да ви е полезна!

И тъй като листата от папрат много приличат на елхички, решихме да направим малко проби за празнични картички.

Първите проби бяха със смесени техники – отпечатък + вградено истинско листо, а хартията е от изрезки от опаковъчен кафяв крафт рипс. Декорацията е от най-различни цветенца и тревички, които се получават в процес, наречен „изтупване на кутийката“ – на дъното на всяка кутийка със сушени растения се събират парченца от десетки видове и трябва само се се изтупат в кашата !

Ето и същото листче със задно осветление. Доста ясно си личат всички „изтупани“ нещица, за сметка на отпечатъците. От такава хартия би станала и чудесна лампа. Ето и още един кадър.

Следващата проба беше с рециклирана офсетова хартия, с декорация от полски треви и цветя, листо от папрат и малки жълти цветенца, които да наподобяват звездички. Тук има две основни разлики: няма отпечатък от листото, но има по-голям контраст между листото и хартията. Ето още три снимки на същата картичка: на просветка, в анфас и сгъната.

Целта ни беше да постигнем продукт, който изглежда по-добре на „сергия“. Отпечатъците от листа са много елегантни и органични, но за да ги видиш е нужно подходящо, странично, осветление. А кафявата крафт хартия дава особено силно „рециклирано“ излъчване на картичката, но листото от папрат не се откроява добре.

Искахме картичка, която да не се губи в тълпата от коледни картички по стелажите в книжарниците. Допълнително усложнение дойде от факта, че ръчната хартия по принцип не е особено жилава и картичка, направена само от ръчна хартия седи много артистично и уникално, но не е достатъчно стабилна за търговската мрежа.

Затова използвахме за основа картон Fabriano Elle Erre в коледно червено, върху който апликирахме листче от ръчна хартия с вградено листо от папрат. В предишните ни опити листата бяха пожълтели при сушенето, но за финалната картичка специално набрахме и хербаризирахме папрат така, че да се запази зелена. Затова опитахме да направим рециклирана хартия с по-зеленикав оттенък, като използвахме парченца от зелен картон и отделно парченца от червен, които станаха част от декорацията в хартията. Ето детайл от картичката:

Както се вижда, върху завършената картичка сме рисували със златен и меден бронз, смесен с Ц200 – доста приятна техника, която позволява обемен рисунък в металик. Ето и цялата картичка.

Събирането на една торба папрат, внимателното хербаризиране на всяко листо, подготовката на кашата за 100+ листа хартия, вграждането на листата, апликацията и рисунката – цялата процедура се проточи месеци във времето. Въпреки това сме доволни от резултата, а и явно на хората се хареса картичката (пък и другата), тъй като въпреки нулевата реклама продадахме част от тях!

Сега е момента да разсеем една от най-често срещаните заблуди по отношение на хартията. Рециклирана хартия не означава задължително кафява, жълта, тъмна, мръсна, груба, намачкана, неравна, амбалажна или по някакъв начин некачествена хартия. Да, рециклираната хартия може (и не-рециклираната може също) да бъде такава, но може и да не бъде.

Всички големи производители на хартия, включително на луксозни серии, използват пулпа от рециклирана хартия в своите продукти. Всъщност, за следващата година е прогнозирано, че в Европа над 65% от цялата хартия в търговската мрежа ще е добита от рециклирани влакна (ако ви интересуват детайли, ето доклад в PDF формат). На родния пазар спокойно се намират офис хартии с относително висока белота, в които 30-50% от влакната са рециклирани, а самата хартия е неразличима от такава, направена от пресни влакна.

Повечето хора, които попадат тук в търсене на рециклирана хартия, всъщност търсят нещо различно от нашата хартия. Искат пакет с А4 листи за принтер или картон за визитки, на който да има голяяям надпис „РЕЦИКЛИРАНА ХАРТИЯ„, без да се интересуват това наистина ли е такъв продукт.

За щастие има и от другия тип хора, които търсят точно хартия като нашата. Рециклирана, но с характер и излъчване. Направена по поръчка и с внимание. С неравни ръбове, текстура на повърхността, естествени декорации и без добавена химия. На снимката долу виждате един такъв пример: близо 100 малки картончета за визитни картички.

Умишлено са направени по-семпли, за да си личи печатът по тях. Това е и най-лесният и предпочитан метод за превръщане на картончетата във визитни или други картички. Навсякъде по книжарниците можете да си поръчате клише за печат – изработва се от полимер и позволява доста фини детайли. След това ви трябва само дръжка и тампон с мастило или един автомат за печати.

Тези 100 празни картончета лесно можете да превърнете на 60 служебни визитки с лого и бизнес сайт, 30 етикета за вълнените чорапки, които плетете в обедната почивка и 10 лични картички с любим символ, личен GSM и Скайп име.

Ето и всички картички в пакетче. Благодарим на Светла, че ни се довери!

Предната седмица направихме още 10тина, като основната разлика е, че трябваше да са по-активни и различни един от друг. За да не се повтаря съдържанието, хвърлете поглед на миналото блогиране по темата. Долу виждате 4 от готовите картончета, а на Фликър сме качили и останалите.

В момента технологията ни на правене на хартия не позволява да се получат големи листи. Затова и абажурите правим чрез слепване на няколко по-малки листа. Обикновено 4 или 5 листа са достатъчни за една нощна лампа. Ето и първият от двата комплекта хартия за абажури:

Хартията е смес от бяла офсетова и фабрично оцветена опаковъчна червена хартия, по-точно от купчина изрезки от тези хартии. Пигментите в червената хартия оцветяват цялата пулпа и чрез добавяне на повече бяла каша се получава светло розов оттенък. Добавихме венчелистчета от розови и лилави градински цветя, които малко приличат на хризантеми. А това е един от листите, но със задно осветление:

В структурата му добре си личат парченцата червен пигмент, останал не-смлян в процеса на правене на пулпата. Цветята прозират много приятно.

Другият комплект е образно казано „50 на 50″. Листите са съставени от два различни вида пулпа. Преди време писахме за нашите първи опити с натурална хартия. Част от фибрите, получени от царевични листа, използвахме в тази хартия. Смеската е 50 на 50 с изрезки от познатата ви кремава Fabriano Palatina Avorio. Така се получава хартия, половината от която е tree-free:

За декорация използвахме малко цвят от жълт гербер, а тук-там са попаднали и малки парчета от борова кора, но красивата повърхност и структура се дължат предимно на влакната от царевичната пулпа. Ето и един от листите на просветка:

Скоро тази хартия ще бъде разграфена по шаблон, изрязана, залепена и оформена като абажур, а после – лампа. Всъщност две. Ще има снимки, разбира се, но ако си харесате нещо – пишете ни!

За захранването на една верига книжарници, или дори няколко малки арт магазинчета, е нужно известно количество готова продукция. Непрактично (а и понякога невъзможно!) да се приготвят по 5 мостри от модел, които да се разнесат и след това да се правят по заявка отново единични картички. Затова сме си поставили летва от 100 броя картички от модел.

В случая с тази картичка това означава поне 110, но по-добре 120 листа от ръчна хартия. По-големият брой е нужен за настройване на прегето, което трябва да се удари върху хартията, за да се получат обемните коледни символи. Освен това самите листи трябва да са по-плътни и дебели, за да понесат деформацията от прегето – ако са тънки няма да може да се извади обема, а ако са рехави – ще се късат и чупят.

За направата на такъв обем листи е нужно голямо количество пулпа. Използвахме стари листи от Palatina Avorio (останали от опаковката на печатни издания), много изрезки от бял 90-грамов офсет и разни други дреболии като флаери, визитки, парчета от нашата ръчна хартия, останали след някой друг проект… За декорация послужи един наръч сушени полски треви и цветя, заедно със шепа от любимото ни дървесно лико. Само подготовката на пулпата (накъсване и смилане на хартията, подбор и стриване на декорациите, смесване) отне 2 часа. А това е резултатът, след още 5-6 часа правене на хартия и сушене:

Първата снимка са 5 случайни листа, а втората – цялата купчинка със около 120 броя. Нещо полезно, което научихме от тази задача: повече пулпа за един лист + повече натиск с ютията = по-плътен и по-твърд, но не по-дебел картон. А ето и две снимки от днес, показващи първите проби с прегето и част от вече готовите хартийки:

Картичките са готови!

Всичко, показано до момента на нашия сайт (и още много, много неща, които не сме имали време да покажем) са правени от ръчна хартия, създадена чрез рециклиране. Събираме изрезки от картони и листа от офиса, опаковки от подаръци, сметки за ток и какво ли още не.  В това блогиране, обаче, ще ви покажа няколко „листа“ „хартия“, които оправдават кавичките около тях.

Ето цитат на въведението в страницата ни за рециклирането:

Двата са основните начини за правене на хартия: извличане на целулоза от растения и рециклиране. Извличането на целулоза включва няколко часа варене във вода с високо pH, „биене“ на получената каша, продължително отмиване…

През тези стъпки (и още няколко неподозирани) трябваше да минем, за да направим първата си натурална хартия. За материал избрахме царевична шума, защото царевицата е известна със жилавите си, жилести листа и стъбла. Да не ви държа в напрежение, ето един от резултатите, отнел поне 10 часа занимавка, после продължавам с историята:

Един слънчев ден посетихме една обрана и изсъхнала царевична нива и я дообрахме, напълвайки един 80-литров чувал с листа и стъбла. После взехме един голям, калайдисан съд, в който по принцип се прави лютеница, изсипахме събраното в него, напълнихме с вода и зачакахме да заври на запаления под него огън. Важен момент е добавянето в началото на известно количество сода каустик. По книгите пише да се използва литър течна сода на десет литра вода, ние не се престрашихме с толкова много и пробвахме с около 150 грама суха в 30 литра вода.

След няколко часа варене, в казана вместо лютеница имаше една кафяво-зелена слузеста каша. Това е лигнинът, който се отделя от целулозата – ето защо и се вари в основна среда (с високо pH). Лигнинът е органичният материал, който гние най-бързо и затова е нужно да се отдели. Така остават само устойчивите фибри на чистата целулоза.

Последва мъчително прецеждане, миене, прецеждане… И накрая, към 1 сутринта, резултатът беше на лице – една 10-литрова туба от вода, наполовина пълна с фибри. Царевични фибри, ето такива:

Този „лист“ е оформен само от най-грубите, неизбелени фибри от царевица. И дори така изглежда страхотно. Готов е за абажур за лампа или апликация върху някое пано или картичка. Разгледайте големия размер на всички снимки, за да оцените детайлите.

Като казах избелени се подсетих за следващата стъпка – накисване с белина. Вижте първата снимка в това блогиране и сравнете цвета. Листът „хартия“ там е оформен от значително по-ситни фибри, които не само са преседяли ден-два в белина, а и са били допълнително накъсвани, бити и смляни. И все пак органичната структура не се губи!

По книгите пише, че за да можеш да направиш наистина хартия, трябва да сложиш малко от фибрите в буркан с вода, да го разклатиш добре и като погледнеш вътре да е боза, да не се различават отделни влакна, парчета и косми. Което може да се постигне след много биене и мелене на растителните фибри, поне тези, които добихме. Разбира се, това е в голяма степен решение на майстора – може да се търси умишлено едрото влакно и грубата структура на ликото. Ние все пак направихме и истинска хартия от супер фина пулпа от царевица, но резултатите ще останат за друго блогиране, че и това доста се проточи; простете ентусиазма, но наистина е вълнуващо да правиш от нищо – нещо!

А това тук е още един лист 100% натурална еко био и прочее хартия:

Само че не е от царевица, а от люспи от скилидки чесън. От около половин килограм чесън! Сега сме приготвили за варене и шушулки от боб. Мда, пълни сме с изненади!

Всичките 5 листа можете да видите на Фликър, като ви съветвам отново да ги разгледате в пълните им размери (има една икона като лупа с надпис All sizes – цък на нея и след това избирате Original).

В близко бъдеще очаквайте още експерименти с истинското правене на хартия (а не просто рециклиране). Остана ни доста от царевичната пулпа, която в момента се помещава във фризера и очаква Гери да се върне от чужбина. А до тогава ще ви покажа истински листи хартия, направени от царевични фибри. В интерес на истината доста приличат на хартия за увиване на сирене в магазина !

пп: За протокола, най-първата ни натурална хартия всъщност е от лапад. В този случай варихме една огромна тенджера пълна с могъщ наръч лапад и от цялото това нещо остана малко повече от две супени лъжици фибри. Съвсем сериозно. От тях направихме лист, който е тънък като цигарена хартия и мирише на чай.

ппп: Всъщност най-най-първата натурална хартия е дело на Гери, в най-ранните ни дни на запознаване с ръчната хартия и е направена от остатък от морков и ябълка след минаване през сокоизстисквачка. По този начин се получи по-скоро нещо като плод-зеленчукова юфка, а не точно хартия, но все пак… протоколът си е протокол.

• да са достатъчно плътни и стабилни, че да могат да седят изправени, ако са захапани в долния край на щипка за бележки
• да имат възможно най-неравни краища, за да изглеждат ръчно направени колкото може повече
• да не са тъмни или в плътен, наситен цвят, защото ще се ползват за табелки и ще се пише на тях, но варианти на охра до топло кремаво са добре
• да имат някакви видими органични добавки, като листо, влакна или пък отпечатък

Заредени с много енергия и тези указания правихме няколко часа проби с количество пулпа, добавки, сушене, цветове… и така до след полунощ. За да стане един лист с размери А5 толкова плътен и твърд се налага използване на големи количества смляна на каша хартия, вероятно 4-5 пъти повече отколкото ползваме за обикновен лист. След оцеждане се получава една мъхната маса с правоъгълна форма и дебелина от близо 2 сантиметра (!), която трябва внимателно да се постави между парчета плат и да се изглади със силен натиск, за да се компресират нишките на целулозата и да се получи нещо като картон, а не като гъст захарен памук.

Сушенето също се оказа предизвикателно заради почти двойното време нужно за процеса. Логично, беше нужно да добавяме и много повече от нашите събрани и хербаризирани органични богатства, за да се насити хартията и да остане нещо по повърхността. Плюсът при работа с толкова дебела хартия е, че отпечатъците (в нашия случай от листа) се получават много добре и ефектно. В крайна сметка направихме 20 листа, от които изпратихме 16, а 4 си запазихме, защото не минаха естетическо-качествения контрол. Без повече приказки, ето няколко от тях, а тук можете да видите и всички листчета! (картончета?)

Отново сме използвали за основа пъстра каша от хартия Палатина Аворио слонова кост, слама със семена, венчелистчета от невен и полски цветя. Композицията листо в листо може да послужи за декорация на текст, поместен в лявата част на листа, или пък да се превърне в картичка, ако листа се прегъне на две.

Вторият вариант е с рециклирана бяла офсетова хартия, стрита слама, натрошена кора от бор и отпечатък на листо. Поради тънкостта на листа отпечатъкът не е достатъчно релефен, но пък листа е подходящ за апликация върху картон.

В третия опит се постарахме да направим плътна картичка от рециклирана кафява крафт хартия, в която стрихме лико от бреза и полски цветя и успяхме да получим доста по-релефен отпечатък на листо от бук

На първата снимка, направена с просветка, се вижда колко наситена с органични парченца е хартията. За творческата композиция използвахме парчета лико от бреза и две листенца от розова бугенвилея с идеята да приличат на цвете с дръжка:

По-долу виждате почти същия лист хартия, но направен с едно листенце от бугенвилея, донесено чак от Испания:

И пак същото нещо, но с три изсушени лилави минзухара:

Първият лист представлява рециклирана бяла офсетова хартия с добавени парченца от слама, полски цветя и венчелистчета от роза във фона и снопче див зюмбюл за акцент:

Във втория лист сме пробвали с рециклирана хартия  Палатина Аворио, която има приятен цвят на слонова кост. Добавките са ненатрапчиво количество от смляна слама, полски цветенца и сухи есенни листа. Стръкчето див зюмбюл е потънало неравномерно в кашата, което изглежда като фотографски ефект:

Самия лист е тънък, с елегантно излъчване и има добра пропускливост на светлина:

А тук рециклираната хартия е опаковъчна кафява крафт хартия рипс, към която са добавени само лико от бреза и слама, а снопчето диви зюмбюли е почти изцяло под повърхността. На този лист му предстои да бъде положен върху кафяв картон, от което да се получи една ретро картичка.

Този път поставихме папратта вътре в кашата по време на формирането на листа, така че да бъде обгърната от хартиени нишки и да е стабилно вплетена. Допълнително към кашата от кафява крафт хартия бяхме добавили и стрити горски теменужки, които образуваха сините петънца, заедно със слама, листа и други цветчета. Отново поставихме върху мокрия лист папратови клончета за отпечатък. Тук се вижда, че натискът е бил по-голям, тъй-като релефът е по-дълбок, а и кашата беше по-плътна. Ако този лист се прегъне на две по късата страна се получава чудесна картичка с елхичка с размер 10 х 16 см.

Осветен в гръб, елхичката изпъква ярко на фона на хартията:

Поставихме три папратови клончета върху вече излетия мокър лист, покрихме ги с парче плат, притиснахме и изсушихме. След изсушаването внимателно отлепихме папрата, за да остане само отпечатъка. Получи се лист с леко коледно или горско настроение, понеже отпечатъците наподобяват силуети на елхи, а малките цветенца в горната част имат форма на звездички.

Стигнахме до извода, че за по-релефен отпечатък кашата трябва да е по-плътна и натискът да е по-голям. Ето и още един кадър на същия лист. На снимката долу е същият лист, осветен в гръб. Виждате как изпъква ликото от бреза и другите дребни елементи, но релефът се скрива.

Имахме възможност да упражним този похват когато по-късно правихме яйцата за великденската картичка с яйца.

В това листче за пъстрота сме добавили цели венчелистчета от невен. Те подхождат на цвета на хартията, а и са ни любими, защото се свързват добре с целулозните фибри и не пускат цвят, което предпазва листчетата от петна и им придава свежест.

Най-важната част в това листче, обаче, е боровата кора. Това са люспи от многослойната кора на бора, които събираме, когато са вече опадали на земята. Избираме най-тънките и прозиращи парченца, за да се получи ефекта на прозорче или пролука в хартията. На просветка се виждат повече от втъканите в хартията борови кори и как те пропускат повече светлина от хартията:

Проекта, върху който работим в момента е свързан точно с такъв вид прозиращи листи. Целта ни е да ги използваме като абажур за декоративна или нощна лампа и вече имаме напредък. Очаквайте скоро повече информация и снимки!

Първо поръсихме шафран в бяла хартиена каша и направихме един лист. При сушенето с ютия всяко едно ситно парченце от подправката направи малко жълто петънце около себе си. Можете да видите този ефект, ако се загледате внимателно в голямата снимка на  хартиеното пано, за което писахме преди няколко дни. Това ни даде да разберем, че топлината кара шафрана да отделя цвят и ако искаме да избегнем петънцата ще трябва да сушим листовете на въздух. За целта обаче ще изчакаме разгара на лятото, за да имаме гаранция, че ще става бързо.

При втория опит сварихме шепа шафран, което оцвети водата в жълто. Смесихме малко каша от бяла офсетова хартия с жълтата вода и шафрана. По този начин хартията стана естествено тонирана в цвят, подобен на охра и осеяна с жълти и червени парченца.

На тази (и другата) снимка се виждат боядисаните (тонирани) със шафран листове за писане, единия от които с втъкнат разперен жълт минзухар , а другия със стрък суха трева. Също и малък, прегънат на две лист със съответстващ му плик.

Ето и снимка на просветка на листа с минзухара:

По-наблюдателно око може да види и присъствието на няколко малки лучени люспи, небрежно пуснати в кашата. На лука в нашата хартия обаче ще отделим по-специално внимание в някое следващо блогиране!

Техниката е следната – прави се един лист хартия, но преди да се отцеди и подсуши, на второ сито се прави втори лист от същата каша, като пак се оставя мокър. Върху първия се нареждат елементите, които трябва да са в „средата“ на листа и след това двата листа се прилепват един към друг. Така фибрите се сливат докато са още мокри и двата листа стават физически един. Тъй като това става с допиране на двете сита, операцията не е особено точна. Вижте снимката по-долу:

Това е готовото листче, снимано на просветка (с лампа отзад). Хартията е обикновена бяла офсетова, каквато често ползваме за проби. Има добавени разни растителни парченца, но това е по-скоро дефект във случая – от същата каша сме правили други листи преди това и с последната доза се е случил експеримента с конците. В десния край на листа виждате една по-светла зона – това е мястото, където двата наложени и слепени листа са се разминали малко. Друг дефект е видимо неравномерното разпределение на кашата – почти половината лист горе в дясно е по-светъл.

Въпреки тези проблеми, пробата показа, че е възможно да се направи лист с вградени конци и ако е по-тънък изглежда много ефектно със задно осветление.

На маса също изглежда добре и един бъдещ проект би могъл да бъде картичка с конци и прежда и отпечатани копчета за някое бутиково шивашко студио, а защо не и етикети за дрехите, визитки…

Дори на маса си личи, че сме прекалили с ликото, макар че истинското положение е далеч по-интересно. Просветката разкрива всички онези парченца, които хартията скрива, когато е без задно осветление:

Виждате колко тънък е листът – на места прозира почти до бяло, като се виждат дори най-фините дървесни частици. Това го прави идеален материал за абажур за лампа, стига да уцелим количеството на ликото!

Кафявото подхожда на ликото и като цяло хартията има едно ретро излъчване, малко като бакалска опаковъчна хартия, но декоративна. Въпреки малкото количество каша, което използвахме за този лист, той стана доста плътен и твърд като картон. Това е заради специфичната пулпа, която се използва за изработка на грубите кашони. На просветката се вижда колко малко светлина пропуска листът:

Можете да видите тъмните силуети на множество „бабунки“ от пулпа, които подсказват, че сме подценили кашона и не сме разбили кашата достатъчно добре. В този си вид листчето не е неподходящо за изработка на абажур за лампа, но с по-добро разбиване и по-малка плътност може би резултатът ще е по-добър.

Много от хората, с които сме говорили за нашата хартия, смятат, че оцветяването се прави с четка и боички върху сух лист, все едно си в час по рисуване. Но това всъщност се нарича тониране (в полиграфията) и представлява повърхностно „заливане“ на лист хартия с избран цвят. Истинското оцветяване се прави с пигменти, добавени в хартията още докато е на каша, за да могат пигментите да се свържат с нишките (фибрите, the fibers) на хартията.

Из книгите за правене на хартия, които имаме, са описани различни сложни техники за употреба на минерални пигменти, добавки, реактиви и подобни неща. Ние искахме да пробваме нещо лесно, с моментален резултат и без голяма инвестиция. За целта идеални се оказаха едни залежали темперни бои в метални тубички.

Направихме малко каша от изрезките от бяла офсетова хартия, от която имаме цял чувал, след това разбихме и малко от синята боя, смесихме ги и се получи ето това:

Виждате как самата бяла каша е започнала да става синя. След разбъркване цветът стана хомогенен и от тази пулпа направихме сините яйца за картичката. Шаблонът за тях също се вижда, заедно с верния пасатор и един черпак. Така за няколко минути направихме един успешен експеримент, от който произлязоха всички пъстри яйчица. Едва по-късно в Papermaker’s Companion на Helen Hiebert видяхме следното:

I have had success using tempera paints to pigment pulp. I use them when I’m working with children because they are nontoxic.

Явно сме уцелили от първия път, защото успяхме да оцветим хартия в различни цветове бързо и лесно. Втората част пък е чудесна, защото ни се задават два ангажимента, свързани с демонстрация на рециклиране пред деца. Но за това – друг път.

Това е снимка на просветка на пробен тънък лист, оцветен с червена темперна боя – същата, която използвахме за червените яйца в картичката:

Този цвят искаше доста боичка в кашата. Докато го постигнем, логично минахме през розово, защото кашата е бяла, а бяло + червено прави:

Ето и същия розов лист със слама, снимат на просветката:

Докато правихме експерименти с червеното (там пробвахме и тонираща боя за латекс), накапахме един от листите с неразредена боя, което добави реалистичен ефект на кървави капки по хартията. Моментално този лист беше нарочен за поздравителна картичка за наш познат лекар. Ще я видите скоро, в някое следващо блогиране!

Това е лист рециклирана  хартия Palatina Avorio (вече споменахме за нея), в който сме добавили нарязани венчелистчета от невен и жълт гербер. Като фон (понякога му казваме и „пълнеж“) ползвахме натрошена на ситно слама и брезово лико.

За втората проба намалихме пъстрите елементи и добавихме по-големи парчета от ликото, на снимката се виждат загатнати – прозират леко през хартията:

На пръв поглед двата листа си приличат доста, но разликата в съставките си проличава наистина при снимките на просветка. Ето и „светнатите“ версии на първата и втората проба:

Тук с личат всички ситни парченца треви и лико, докато на следващата снимка много ясно изпъкват по-големите клечки:

И двете изглеждат много добре осветени и нищо чудно някой ден да се превърнат в абажур на настолна лампа! Ето, че макар и да не използвахме тези листа за картички, експериментът беше успешен! Очаквайте и самите картички (за които трябваше да направим 50 листа, подобни на тези, както и над 300 хартиени яйца)!

пп: Още две снимки на тези листчета: първото в анфас и второто в 3/4.