Първата картичка е предвидена да се окачва, така вместо сгъвка има ухо от шнур, на което да виси. Спираловидното елементче може да се приеме за стилизирана вълничка или пък просто заврънтулка – който както го вижда . Цветенцата, които сме добавили в синята хартия са от жълт кантарион и сами заеха тези позиции при изливането на пулпата. Картичката е подпряна на едно гърненце, от което виждате да стърчат тревички и цветенца. Те присъстват и в хартията, само че в смлян вариант и не се разпознават много.

Втората картичка е хоризонтална, двойна,така че да може да се надпише от вътрешната страна. Тук лентичката бяла хартия стърчи настрани извън картонената подложка и прави картичката да изглежда малко асиметрична. За подредбата на двете жълти цветенца си поиграхме малко, особено с дръжките, които реално не се бяха запазили при хербаризирането. И, разбира се, хартиен шнур в естествен цвят, промушен през картона във формата на панделка.

Можете да видите още от нашите картички на Flickr, а ако сте си харесали някоя от тях или искате да ви направим друга по ваши спецификации – пишете ни на info@bghandmade.com!

Винаги търсим простите, изчистени форми в картичките ни. Тази на снимката е едностранна (без сгъвка), с основа от резедав релефен картон и листче ръчна хартия, което е свободно стоящо. В долната част сме оставили повече място за писане на пожелания. Хартията е с фини парченца полски треви и хербаризирани жълтурчета, а техните дръжки и буквите „ЧРД“ са направени от тънки парченца лико.

Шнурът е едно цяло парче, което оформя сърце като дръжка или закачалка на картичката, прикрепва ръчната хартия към картона и завършва със спирала, като филиз на растение.

За Свети Валентин направихме картичка, в която използвахме сърчице от хартиен шнур като декорация. Основата е от червен картон Fabriano Elle Erre, а върху нея е залепен лист ръчна хартия с много шафран, който покрива и лицето, и гърба.

По принцип шафранът е изключително скъпа подправка, но в Истанбул се продава на големи пакетчета и ниски цени (което вероятно говори за кулинарните му качества). Открихме, че шафранът оцветява доста хартиената пулпа, при това в цвят, който подхожда на червения картон.

На лицето на картичката сме изрязали сърце, използвайки един от шаблоните ни, за които писахме наскоро. Декоративното сърчице от шнур залепихме накрая като обемен акцент.

Последна в това блогиране е една мини-картичка (10 х 8 см в сгънат вид) във великолепно лилаво. Картонът е отново Fabriano Elle Erre, а ръчната хартия – с деликатен лилав оттенък. Вградено е едно стръкче хербаризиран див зюмбюл. Завършващата декорация отново е филизче от зелен хартиен шнур с тел.

Тези картички, както и много други, можем да направим специално за вас, дори да бъдат изменени според вашите изисквания. Една колекция от наши картички е от скоро в в магазин за сувенири на ул. „Екзарх Йосиф 2″, където можете да ги видите на живо!

Затова се сдобихме с няколко цвята хартиен шнур и започна голямо въртене и намотаване докато стигнем до успешни фигурки, които да прикрепим към картичките. Ето ги и формичките:

За някои от картички (особено за по-малките) е достатъчна само една мъничка спиралка от шнура или стилизирано филизче. Тази по-долу обаче беше с един замах закупена от наша приятелка, която просто се влюби в пеперудата.

Листът ръчна хартия с див зюмбюл, използван в тази картичка, сме показали тук преди време, а синият картон с изрязаното сърце ни беше останал покрай пробите за картичката със сърце от цветя.

Това е лист рециклирана Палатина Аворио, вече сигурно позната ви от другите наши проекти. Към нея сме добавили малко венчелистчета от невен, едно от въпросните цветя и люспа от борова кора. Листът е много тънък и прозиращ, което си личи от снимката на просветка:

Виждате колко добре е запазена структурата на растението, включително фините венчелистчета и дори жилките на листото. Сгънато на две това листче става на картичка, като може да се апликира и върху картон, за да е по-стабилно. Може да се подари дори и рамкирано като картина за стена или бюро. Ето и още една снимка на този лист хартия.

За листа ръчна хартия използвахме познатите жълт и син минзухари и направихме своеобразна рамка от стръкове див зюмбюл, като ги поставихме  в ъглите на квадратното листче. Също наситнихме венчелистчета от невен в кашата.

Има една особеност при поставянето на цветя в хартията. Ако искаме да сложим на определено място дадено цвете трябва да го направим бързо върху съвсем мокър лист и да го залеем с капка от хартиената каша, така че цветето да се вплете стабилно в хартията, без да се скрие. По този начин не се налага да използваме лепило и хартията става възможно най-естествена и органична.

Първоначално искахме да подпъхнем ъглите на готовото листче в четири прореза в жълтия картон, за да бъде подвижно и небрежно, но неравната структура на ръчната хартия не го позволи и се наложи да го залепим.

Лилавата картичка на снимката беше направена с идеята да виси на вратата на завръщащи се в България приятели, на която да пише „Welcome Home!“ За това нямаше нужда картичката да се прегъва. Използвахме парче от лилавия картон Fabriano Tiziano Amaranto  и залепихме върху него три листчета ръчна хартия, излята във формичките ни за визитки. Кашата беше смес от бяла хартия и парче розова опаковъчна хартия. На едното листче поставихме лилав минзухар, а на другото стръкче люляк. Средното листче остана празно за надписа. Преди да подарим картичката промушихме в дупките рафия, вързана на панделка, така, че да може да се окачи на врата или стена.

За основа използвахме син картон, в който изрязахме сърце. Отново ефект на „прозорче“, но едностранно, тъй като прозира само лицето на апликираната ръчна хартия, а гърба е скрит от картона.

Самият лист ръчна хартия направихме отново леко тониран в розово с добавени в кашата стрити венчелистчета от невен. С много прецизност и с помощта на пинцета подредихме цветчета от див зюмбюл във формата на сърце. А в средата поставихме  младоженците, символизирани от два минзухара – син за момченце и жълт за момиченце.

Подобна картичка винаги може да се направи и с едноцветни минзухари, а дори и с друг вид цветя, които обаче трябва да тестваме предварително, защото не всяко цвете издържа на процеса, на който го подлагаме и някои губят цвета си при сушенето, а други пускат много боя и зацапват листа.

Впрочем нищо в картичката не подсказва, че сватбата е сребърна, освен надписването с химикал със сребърен глитер, така че в друг случай би могла да се подари и на сватбения ден или дори да се използва за покана от страна на младоженците.

Честита сребърна сватба! Чакаме злато…

• Квадратна форма с размер 15 х 15 см, за да влиза в кутията с подаръка
• Лилаво излъчване, за да подхожда на кутията и опаковъчната хартия
• Инициалите на младоженците да са изписани с диви цветя
• Да има „прозорче“ по подобие на нашата великденска картичка с яйце
• Да не бъде лъскава или с орнаменти; Алекс е архитект и поиска нещо изчистено и стилно

Веднага се сетихме за наскоро събраните диви зюмбюли, които варират от светло розово до тъмно лилаво. След малко търсене се спряхме на картон Fabriano Tiziano Amaranto, който е наситено лилав (вижте снимката по-долу).

Изрязването и лепенето на картичката беше лесната работа. За прозорчето от ръчна хартия бяха нужни много повече усилия и търпение. Първо направихме няколко проби с бяла каша, която тонирахме в различни светло розови и лилави тонове като я смесихме с каша от розова опаковъчна хартия. След това добавихме  стрити листенца от зюмбюл, като фина декорация на хартията.

Накрая подбрахме 20-тина стръкчета от цветето и внимателно подредихме всяко от тях с пинцета по ръба на още мокрото квадратно листче. В средата изписахме инициалите на младоженците – Г + Н. Това завърши прозорчето, което после залепихме между два слоя от картона и така картичката стана готова.

Понеже ползвахме същата техника като при картичката с яйцето, листчето от ръчна хартия пропуска светлина като „прозорче“, когато се освети отзад със свещ или лампа. Това разкрива структурата на хартията и най-дребните детайли по венчелистчетата на зюмбюла.

На младоженците Георги и Надя – честито и се надяваме да са харесали своята сватбена картичка!

Миналата година получихме достъп до малка, ръчна машина за топъл печат. Масово в полиграфията (и в главите на хората) „топъл печат“ се асоциира с нещо лъскаво, метализирано, сребърно или златно. Ние намерихме фирма, която внася най-различни фолиа за топъл печат, сред които и т. нар. пигментни фолиа. Те не са метални на вид, а са матови и в определен цвят. Веднага се сдобихме с мостра от един цвят, който по каталог е кафяв, но има червеникав оттенък и прилича малко на тъмно бордо. Няколко часа по-късно изпратихме един файл с флорални елементи за изработка на цинковото клише, нужно за топъл печат.

За основа на печата използвахме картон Rusticus Sabbia на Fabriano. Това е релефен картон, а топлият печат върху неравни повърхности винаги е предизвикателен. Резултатите не бяха равни и плътни, а леко „рошави“ – първоначално това изглежда като дефект, но всъщност подхожда на този картон и дава на отпечатаното изображение някакъв автентичен, ретро, груб вид, като направено с гумен печат:

След това картонът беше сгънат и щанцован, за да се получи дупка с форма на яйце. Защо сгънат? Защото ако имате един картон с дупка и залепите върху тази дупка едно парче ръчна хартия, от вътрешната страна на картичката ще се вижда къде е лепено, следи от лепило, неравности. Освен това ръчната хартия трябва да е в същата форма като дупката, но мааалко по-голяма. Което създава много допълнителна работа. А така се получават два „слоя“ картон с еднаква дупка, между които се поставя парче ръчна хартия и накрая двата слоя се залепват един за друг. Ако погледнете големия размер на първата снимка, ще видите как лицето всъщност е двойно!

Ръчната хартия беше от познатата Palatino Avorio с добавени невен, гербер, хризантема, лико и слама. Тук разликата е, че венчелистчетата са цели, а не нарязани. Полезен трик, който открихме докато експериментирахме – изсушени и сбръчкани хербаризирани цветя се отпускат ако ги топнете във вряла вода. Ето това е един лист от използваната хартия, видян на просветка:

Ако се загледате, ще видите как клечките оформят кръгова структура – това е, защото при изливане на кашата в ситото я разбъркваме в кръг и леките парченца се подреждат по течението ! Тази красива структура носи един скрит бонус със всяка такава картичка. Отворете картичката и поставете една или няколко запалени свещи зад нея. Ефектът е подобен:

Надяваме се нашите две великденски картички да са ви харесали! За нас беше удоволствие да ги изработим и научихме доста покрай всички експерименти. И тази, както и другата картичка, можете да купите от всяка книжарница Хеликон. Весели празници!

След шаблоните започнахме да пробваме оцветяване на кашата (хартиената пулпа). Най-бързо и лесно ни се видя с темперни бои, от които така или иначе имахме няколко останали стари и отдавна изсъхнали тубички. Няколко часа във вода и бучката темпера си става пак течна. Интересно е, че цветовете на хартията стават пастелни, тъй като боята се смесва с бяла хартия – все едно добавяш бяло към цвета.

Ето и първите резултати – три размера червени яйца и тревичка, по около 50 бройки, като целта беше да има достатъчно за 100 картички.

Обърнете внимание, че върху яйцата е отпечатана с натиск папрат! Това правим като полагаме листа от папрат върху още мокрото листче и притискаме силно с ютията през парче плат. Всяко яйчице е уникално, тъй като папратта е попаднала на различно място, а и ползвахме поне 10 различни папрати! В „тревата“ пък има добавени по-едри стъбла от полски треви, за да изглежда по-груба и да има структура.

Докато пробвахме с различни цветове темпера се получиха доста пъстри яйчица (все така пастелни и подхождащи си) и така решихме всяко от трите на картичкта да е в различен цвят.  Затова направихме още цветни проби:

Всички са оцветени с темпера, с изключение на ярко червените. Те са от рециклиран червен картон, който е бил оцветен фабрично. За жалост нямахме достатъчно от него за цялата партида картички, пък и цветът доста се различава от другите пастели. Сините яйца са напръскани (след като изсъхнаха) на ръка, с четка, топната в синя боя. В оранжевите пък има добавена фино смляна слама.

И така, след 300 яйца, 100 тревички и (не) малко апликация с Ц-200, ето я завършената картичка:

За допълнителна декорация използвахме и парче от нещо като лико – представлява един голям навит на руло „лист“, който е направен от рехаво като едра мрежа лико. Ето и детайл от картичката със странично осветление, за да се види структурата на картона, отпечатаната папрат и тревата.

Тази картичка можете да купите от всяка книжарница Хеликон! Весели празници!

Минзухарите са събрани и хербаризирани от нас през пролетта на 2008 година, близо до Кокаляне. Тъмните клечки са от брезово лико – също често използвано в хартиите ни. Има и пръснати цели венчелистчета от невен – обикновено събрани след увяхването на някое букетче. Вижте страницата с материали, която ще обогатяваме непрекъснато с повече информация за различните използвани магически съставки.

Първоначално идеята беше това да е картичка, която да се сгъва по късата страна и да стои като „колибка“ на масата. Само че хартията стана доста фина, така че повече ѝ подхожда определението „лист за писмо“… А тази снимка показва колко тънка всъщност е хартията:

Това е същото листче, но осветено отзад със еквивалента на 120 ватова крушка. Виждате струпването на ликото в долния край на картичката – доста по-незабележимо в предната снимка! Множество други интересни органични детайли стават видими при този тип осветяване.

Това се нарича снимане на подсветка (или просветка, или backlight, или lightbox) и масово се използва при демонстрация на декоративни (ръчно или машинно направени) хартии. Основната причина е, че често тези хартии се използват за направата на абажур за осветително тяло и за целта е необходимо да се види как изглежда една хартия „на тъмно“ и „на светло“. На Фликър има още една снимка на тази картичка – портрет, без подсветка.

Това е за сега – ние чакаме коментари, а вие чакайте следващите снимки!