Първата картичка се получи от пробите ни с нашата машина за топъл печат. Релефът върху хартията винаги ни е привличал и винаги сме особено доволни, когато успеем да направим много грапава хартия. В случая искахме хартията да е релефна, но релефа да изобразява нещо конкретно. С помощта на едно цинково клише оставихме коледен отпечатък върху хартията, която предпочетохме да бъде бяла, за да не отвлича вниманието от релефа. Добавихме и надпис „Весела Коледа“ със сребърно фолио.

В подготовка за червената картичка си направихме страхотна разходка до хижа „Рай“. По пътя набрахме старопланинска папрат, която после вградихме в хартията и накичихме със златни капчици. А когато сложихме и звезда на върха, папратта се превърна в истинска елха.

Третата картичка е зимна и нoщна. Тук си поиграхме повече със шаблони – за елхичките и за преспите сняг. Занимателно се оказа и рисуването на много звездички по картона със сребърен писец, а най-интересното в картичката е това, че направихме подвижна хартиена елха с вградени в нея семена от бял бор.

Елхата се откача от кукичката и може да се посади  в земята или в саксия, а на нейно място в картичката изниква нова малка елхичка.

Тези три картички носят в себе си духа на пъстрата (но и „зелена“) Коледа! Тъй като много ни харесаха, направихме повечко от всеки вид. Както винаги, пишете ни на info@bghandmade.com за поръчки !

И когато си мислехме, че приложенията им се изчерпват и освен и табелки за маса на сватбено тържество, нямат друга възможна употреба, се оказа че грешим. Вложихме семена в хартията и сърцата придобиха необикновен символичен смисъл. Ако се грижим за тях с добра почва, вода и внимание семената покълват и поставят добри начала.

На колко много неща е способно едно сърце, било то и хартиено…

Ако търсите личен и символичен подарък за гостите на вашата сватба, пишете ни и ще измислим нещо!

Първо: искаме всяка покана да е уникална и да е направена според личните предпочитания на младоженците, а и на нас да ни харесва

Второ: не искаме да правим каталог с 10 конкретни модела, за да не създадем впечатлението за механизиране и поточност. Освен това каталога предполага наличности, а ние предлагаме уникати.

Трето: не успяваме да убедим приятелите си, че трябва да се оженят:)

Пръстите обаче не траят и един ден, най-компромисно направихме две мостри за сватбени покани. Ей така без повод, само за проба

И после още няколко, за да сме сигурни…

И искаме да правим още!

Пишете ни ако ще се жените и искате уникални покани за своите гости! Ние ще ви ги направим с ръчна хартия и с голямо желание. Може дори да им вградим семена, така че да покълнат след сватбата…

Младоженците ни дадоха файлове с тяхна карикатура за лицето на картичките и текста за поканите и табелките в желан от тях шрифт. Започнахме с оразмеряване на тези файлове (защото, логично, размерите се разминаха) и разпечатването им върху паус. След това подхванахме проби със зашиване на паус към обемна ръчна хартия. Наложи се да сменяме конци от няколко различни материала, да изпробваме няколко различни бода и настройки на машината, докато най-накрая паусът започна да се зашива добре, без да къса конеца и без хартията да се разпада. Ето и кадър от шиенето:

На всяка покана трябваше да се направят по 4 шева, а на всяка табелка – по 2. За да не се разплитат шевовете и да няма стърчащи конци вързахме възелчета на всяко крайче. Тук обаче изскочи друг проблем – устойчивият конец, който ползвахме, реши своеволно да се изхлузва от възела. Затова се наложи всяко едно от около 400-те възелчета да се фиксира. Черешката на тортата беше мъничка панделка от конеца от вътрешната страна на поканата:

В крайна сметка, след още няколко безсънни нощи, успяхме да завършим поканите и картичките:

Най-много ни зарадва това, че Елица и Павел ги харесаха наистина много и сме благодарни, че приеха така отворено нашите идеи, въпреки колебанията си в началото!

пп: Реакциите на поканените при вида на поканата ни подсказа, че има публика за нашата работа, което много ни насърчи и очерта нови идеи и посоки на заниманията ни

След няколко срещи за разглеждане и избиране решиха, че могат да ни се доверят. Основните отправни точки бяха: хартията да е с грапава повърхност; да има чимшир, слама, оранжево и семенца; декорацията в нея да е поставена само по ръбовете, така че да рамкира съдържанието. Самото то (карикатурата, текстовете за поканите и табелките) ни беше дадено от младоженците, като ние решихме да го отпечатаме на паус и зашием към хартията.

Преди да се захвамем със същинското изработвене, винаги правим няколко различни проби, за да „изобретим“ рецепта за хартия, която ни харесва. След като стигнем до рецептата, правим по-голямо количество пулпа и почваме реалните картички. Първо направихме картончетата за табелките за маса.

Тези мънички квадратчета, макар и само 40-тина на брой, ни озориха доста. Първо трябваше да направим шаблонче за малкото ни сито с форма на листче с размери 10 х 10 см. След изливането на пуплата, на всяко от тях внимателно посипахме листенца от чимшир (предварително набрани и изсушени!), шафран и слама, след което „запечатахме“ тази декорация с полу-течната пулпа. Междувременно експериментите ни показаха, че е по-добре да се сушат сгънати, вместо да се биговат и сгъват след като са напълно сухи. Така седят по-стабилно, а това е нужно за една табелка на маса. Затова сгънахме (внимателно!) всички още мокри листчета:

До тук добре. За самите покани, обаче, щеше да се наложи да използваме новото си голямо сито, с което правим хартия до формат 40 х 50 см, защото в разгънат вид не се побират на малкото. Направихме специален шаблон и за поканите. За да станат с добра дебелина и плътност, за картончетата трябва да се излива по-голямо количество пулпа. Когато първата кофа от 10 литра свърши си дадохме сметка, че това е вероятно най-голямото количество хартия, което сме рециклирали на един път.

И тук, както при табелките, се наложи по краищата на лицето на всяка картичка ръчно да посипем едно по едно от чудесните черно-бели семена на туртата (френски невен). И после всичките тези семенца да се покрият внимателно с пулпа. И така за всяка картичка. За щастие от вътрешната страна семената бяха разхвърляни случайно и вградени в хартията още в процеса на правене…

Мокрите картончета оставихме да съхнат на открито и на въздух, за да се получи грубата им повърхност. Сушенето без термична обработка става бавно и е опасно за самата хартия, особено ако духа вятър.

И така, един работен уикенд по-късно бяхме готови и с хартията за поканите. От тук насетне започна наистина пипкавата работа

Но за това – в следващото блогиране!

Първата картичка е предвидена да се окачва, така вместо сгъвка има ухо от шнур, на което да виси. Спираловидното елементче може да се приеме за стилизирана вълничка или пък просто заврънтулка – който както го вижда . Цветенцата, които сме добавили в синята хартия са от жълт кантарион и сами заеха тези позиции при изливането на пулпата. Картичката е подпряна на едно гърненце, от което виждате да стърчат тревички и цветенца. Те присъстват и в хартията, само че в смлян вариант и не се разпознават много.

Втората картичка е хоризонтална, двойна,така че да може да се надпише от вътрешната страна. Тук лентичката бяла хартия стърчи настрани извън картонената подложка и прави картичката да изглежда малко асиметрична. За подредбата на двете жълти цветенца си поиграхме малко, особено с дръжките, които реално не се бяха запазили при хербаризирането. И, разбира се, хартиен шнур в естествен цвят, промушен през картона във формата на панделка.

Можете да видите още от нашите картички на Flickr, а ако сте си харесали някоя от тях или искате да ви направим друга по ваши спецификации – пишете ни на info@bghandmade.com!

Винаги търсим простите, изчистени форми в картичките ни. Тази на снимката е едностранна (без сгъвка), с основа от резедав релефен картон и листче ръчна хартия, което е свободно стоящо. В долната част сме оставили повече място за писане на пожелания. Хартията е с фини парченца полски треви и хербаризирани жълтурчета, а техните дръжки и буквите „ЧРД“ са направени от тънки парченца лико.

Шнурът е едно цяло парче, което оформя сърце като дръжка или закачалка на картичката, прикрепва ръчната хартия към картона и завършва със спирала, като филиз на растение.

За Свети Валентин направихме картичка, в която използвахме сърчице от хартиен шнур като декорация. Основата е от червен картон Fabriano Elle Erre, а върху нея е залепен лист ръчна хартия с много шафран, който покрива и лицето, и гърба.

По принцип шафранът е изключително скъпа подправка, но в Истанбул се продава на големи пакетчета и ниски цени (което вероятно говори за кулинарните му качества). Открихме, че шафранът оцветява доста хартиената пулпа, при това в цвят, който подхожда на червения картон.

На лицето на картичката сме изрязали сърце, използвайки един от шаблоните ни, за които писахме наскоро. Декоративното сърчице от шнур залепихме накрая като обемен акцент.

Последна в това блогиране е една мини-картичка (10 х 8 см в сгънат вид) във великолепно лилаво. Картонът е отново Fabriano Elle Erre, а ръчната хартия – с деликатен лилав оттенък. Вградено е едно стръкче хербаризиран див зюмбюл. Завършващата декорация отново е филизче от зелен хартиен шнур с тел.

Тези картички, както и много други, можем да направим специално за вас, дори да бъдат изменени според вашите изисквания. Една колекция от наши картички е от скоро в в магазин за сувенири на ул. „Екзарх Йосиф 2″, където можете да ги видите на живо!

Затова се сдобихме с няколко цвята хартиен шнур и започна голямо въртене и намотаване докато стигнем до успешни фигурки, които да прикрепим към картичките. Ето ги и формичките:

За някои от картички (особено за по-малките) е достатъчна само една мъничка спиралка от шнура или стилизирано филизче. Тази по-долу обаче беше с един замах закупена от наша приятелка, която просто се влюби в пеперудата.

Листът ръчна хартия с див зюмбюл, използван в тази картичка, сме показали тук преди време, а синият картон с изрязаното сърце ни беше останал покрай пробите за картичката със сърце от цветя.

За листа ръчна хартия използвахме познатите жълт и син минзухари и направихме своеобразна рамка от стръкове див зюмбюл, като ги поставихме  в ъглите на квадратното листче. Също наситнихме венчелистчета от невен в кашата.

Има една особеност при поставянето на цветя в хартията. Ако искаме да сложим на определено място дадено цвете трябва да го направим бързо върху съвсем мокър лист и да го залеем с капка от хартиената каша, така че цветето да се вплете стабилно в хартията, без да се скрие. По този начин не се налага да използваме лепило и хартията става възможно най-естествена и органична.

Първоначално искахме да подпъхнем ъглите на готовото листче в четири прореза в жълтия картон, за да бъде подвижно и небрежно, но неравната структура на ръчната хартия не го позволи и се наложи да го залепим.

Лилавата картичка на снимката беше направена с идеята да виси на вратата на завръщащи се в България приятели, на която да пише „Welcome Home!“ За това нямаше нужда картичката да се прегъва. Използвахме парче от лилавия картон Fabriano Tiziano Amaranto  и залепихме върху него три листчета ръчна хартия, излята във формичките ни за визитки. Кашата беше смес от бяла хартия и парче розова опаковъчна хартия. На едното листче поставихме лилав минзухар, а на другото стръкче люляк. Средното листче остана празно за надписа. Преди да подарим картичката промушихме в дупките рафия, вързана на панделка, така, че да може да се окачи на врата или стена.

За основа използвахме син картон, в който изрязахме сърце. Отново ефект на „прозорче“, но едностранно, тъй като прозира само лицето на апликираната ръчна хартия, а гърба е скрит от картона.

Самият лист ръчна хартия направихме отново леко тониран в розово с добавени в кашата стрити венчелистчета от невен. С много прецизност и с помощта на пинцета подредихме цветчета от див зюмбюл във формата на сърце. А в средата поставихме  младоженците, символизирани от два минзухара – син за момченце и жълт за момиченце.

Подобна картичка винаги може да се направи и с едноцветни минзухари, а дори и с друг вид цветя, които обаче трябва да тестваме предварително, защото не всяко цвете издържа на процеса, на който го подлагаме и някои губят цвета си при сушенето, а други пускат много боя и зацапват листа.

Впрочем нищо в картичката не подсказва, че сватбата е сребърна, освен надписването с химикал със сребърен глитер, така че в друг случай би могла да се подари и на сватбения ден или дори да се използва за покана от страна на младоженците.

Честита сребърна сватба! Чакаме злато…

• Квадратна форма с размер 15 х 15 см, за да влиза в кутията с подаръка
• Лилаво излъчване, за да подхожда на кутията и опаковъчната хартия
• Инициалите на младоженците да са изписани с диви цветя
• Да има „прозорче“ по подобие на нашата великденска картичка с яйце
• Да не бъде лъскава или с орнаменти; Алекс е архитект и поиска нещо изчистено и стилно

Веднага се сетихме за наскоро събраните диви зюмбюли, които варират от светло розово до тъмно лилаво. След малко търсене се спряхме на картон Fabriano Tiziano Amaranto, който е наситено лилав (вижте снимката по-долу).

Изрязването и лепенето на картичката беше лесната работа. За прозорчето от ръчна хартия бяха нужни много повече усилия и търпение. Първо направихме няколко проби с бяла каша, която тонирахме в различни светло розови и лилави тонове като я смесихме с каша от розова опаковъчна хартия. След това добавихме  стрити листенца от зюмбюл, като фина декорация на хартията.

Накрая подбрахме 20-тина стръкчета от цветето и внимателно подредихме всяко от тях с пинцета по ръба на още мокрото квадратно листче. В средата изписахме инициалите на младоженците – Г + Н. Това завърши прозорчето, което после залепихме между два слоя от картона и така картичката стана готова.

Понеже ползвахме същата техника като при картичката с яйцето, листчето от ръчна хартия пропуска светлина като „прозорче“, когато се освети отзад със свещ или лампа. Това разкрива структурата на хартията и най-дребните детайли по венчелистчетата на зюмбюла.

На младоженците Георги и Надя – честито и се надяваме да са харесали своята сватбена картичка!

Миналата година получихме достъп до малка, ръчна машина за топъл печат. Масово в полиграфията (и в главите на хората) „топъл печат“ се асоциира с нещо лъскаво, метализирано, сребърно или златно. Ние намерихме фирма, която внася най-различни фолиа за топъл печат, сред които и т. нар. пигментни фолиа. Те не са метални на вид, а са матови и в определен цвят. Веднага се сдобихме с мостра от един цвят, който по каталог е кафяв, но има червеникав оттенък и прилича малко на тъмно бордо. Няколко часа по-късно изпратихме един файл с флорални елементи за изработка на цинковото клише, нужно за топъл печат.

За основа на печата използвахме картон Rusticus Sabbia на Fabriano. Това е релефен картон, а топлият печат върху неравни повърхности винаги е предизвикателен. Резултатите не бяха равни и плътни, а леко „рошави“ – първоначално това изглежда като дефект, но всъщност подхожда на този картон и дава на отпечатаното изображение някакъв автентичен, ретро, груб вид, като направено с гумен печат:

След това картонът беше сгънат и щанцован, за да се получи дупка с форма на яйце. Защо сгънат? Защото ако имате един картон с дупка и залепите върху тази дупка едно парче ръчна хартия, от вътрешната страна на картичката ще се вижда къде е лепено, следи от лепило, неравности. Освен това ръчната хартия трябва да е в същата форма като дупката, но мааалко по-голяма. Което създава много допълнителна работа. А така се получават два „слоя“ картон с еднаква дупка, между които се поставя парче ръчна хартия и накрая двата слоя се залепват един за друг. Ако погледнете големия размер на първата снимка, ще видите как лицето всъщност е двойно!

Ръчната хартия беше от познатата Palatino Avorio с добавени невен, гербер, хризантема, лико и слама. Тук разликата е, че венчелистчетата са цели, а не нарязани. Полезен трик, който открихме докато експериментирахме – изсушени и сбръчкани хербаризирани цветя се отпускат ако ги топнете във вряла вода. Ето това е един лист от използваната хартия, видян на просветка:

Ако се загледате, ще видите как клечките оформят кръгова структура – това е, защото при изливане на кашата в ситото я разбъркваме в кръг и леките парченца се подреждат по течението ! Тази красива структура носи един скрит бонус със всяка такава картичка. Отворете картичката и поставете една или няколко запалени свещи зад нея. Ефектът е подобен:

Надяваме се нашите две великденски картички да са ви харесали! За нас беше удоволствие да ги изработим и научихме доста покрай всички експерименти. И тази, както и другата картичка, можете да купите от всяка книжарница Хеликон. Весели празници!

След шаблоните започнахме да пробваме оцветяване на кашата (хартиената пулпа). Най-бързо и лесно ни се видя с темперни бои, от които така или иначе имахме няколко останали стари и отдавна изсъхнали тубички. Няколко часа във вода и бучката темпера си става пак течна. Интересно е, че цветовете на хартията стават пастелни, тъй като боята се смесва с бяла хартия – все едно добавяш бяло към цвета.

Ето и първите резултати – три размера червени яйца и тревичка, по около 50 бройки, като целта беше да има достатъчно за 100 картички.

Обърнете внимание, че върху яйцата е отпечатана с натиск папрат! Това правим като полагаме листа от папрат върху още мокрото листче и притискаме силно с ютията през парче плат. Всяко яйчице е уникално, тъй като папратта е попаднала на различно място, а и ползвахме поне 10 различни папрати! В „тревата“ пък има добавени по-едри стъбла от полски треви, за да изглежда по-груба и да има структура.

Докато пробвахме с различни цветове темпера се получиха доста пъстри яйчица (все така пастелни и подхождащи си) и така решихме всяко от трите на картичкта да е в различен цвят.  Затова направихме още цветни проби:

Всички са оцветени с темпера, с изключение на ярко червените. Те са от рециклиран червен картон, който е бил оцветен фабрично. За жалост нямахме достатъчно от него за цялата партида картички, пък и цветът доста се различава от другите пастели. Сините яйца са напръскани (след като изсъхнаха) на ръка, с четка, топната в синя боя. В оранжевите пък има добавена фино смляна слама.

И така, след 300 яйца, 100 тревички и (не) малко апликация с Ц-200, ето я завършената картичка:

За допълнителна декорация използвахме и парче от нещо като лико – представлява един голям навит на руло „лист“, който е направен от рехаво като едра мрежа лико. Ето и детайл от картичката със странично осветление, за да се види структурата на картона, отпечатаната папрат и тревата.

Тази картичка можете да купите от всяка книжарница Хеликон! Весели празници!