b & g handmade

Миналата година правихме мартенички, но не само от класическите за връзване на ръка, а и един по-нетрадиционен модел. Понеже тогава още нямахме този блог, качихме няколко снимки с описание на Фликър, но тази година решихме напишем нещо и тук.

Мартенските гривнички са от обикновена бяла и червена прежда, двойно усукана и украсена с цветно дървено мънисто. За тях няма много какво да се каже, освен, че трябва да се правят в големи количества, защото се раздават бързо! Нашите 40 броя изчезнаха за няколко дни.

По-интересни станаха мартенските амулети на клечка. Направени са от шушулките на едно дърво, наречено каталпа – на тези шушулки като малки им викахме „саби“ или „мечове“. Шушулките омотахме с бял и червен хартиен шнур, а на него закачихме бяло и червено кръгче от ръчна хартия, в която има вградени съответно червени и бели конци. Ето още две снимки: първа и втора.

Мартеничките на клечка са по-скоро сувенир, подарък за къщата, а не нещо, което носите в себе си. Можете да ги поставите във ваза със сухи цветя, да забодете в саксията или дори в стара ябълка (както се случи с едната подарена, защото шушулките са остри). Приличат малко на Валентинките на клечка и е нормално – те се харесаха много, та решихме да повторим, но с нещо различно.

И за финал – снимката в дясно показва една проба с дълбок печат върху две от кръгчетата. Тъй като ръчната хартия е мека и пореста, отпечатъкът на флоралните мотиви е ясен и релефен. Чудесна идея за следващия март!

Пожелаваме на всички здраве и усмивки!

Днес ще покажем две семпли, елегантни листчета, правени миналото лято, както и един (д)ефект в ръчната хартия, породен от невнимание.

Първият лист е кремав на цвят, защото сме рециклирали хартия Palatina Avorio (слонова кост). Фините парченца, вплетени в листа са от стрита слама, а на повърхността седят горски теменужки и венчелистчета от див карамфил. Ето още две снимки: в профил и на просветка.

Другият лист е бял със жълти акценти – рециклирана офсетова хартия, слама и едни малки жълти полски цветенца. Ето снимката в профил, но по-интересна е тази на просветката, по-долу.

Кръглите петънца, които прозират в структурата на хартията, са причинени от капки вода, паднали върху листа след изваждането му от водата, по време на изцеждането. В книгите, които имаме, това е описано като дефект с името papermaker’s tears – сълзите на занаятчията. В средновековието такива „сълзи“ са били срам и позор за всеки уважаващ себе си майстор и съответно хартията е минавала строг качествен контрол.

Интересното е, че думата watermark на английски произлиза точно от този дефект – воден белег, белег от вода. В последствие занаятчиите са започнали да използват това свойство на мократа хартия, да приема отпечатъци – за да правят водните знаци, познати и до днешни дни. Много интересно четиво по темата е това блогиране.

Подобно „накапване“ на хартията може да се използва и като творчески ефект; представете си например абажур за лампа, в който хартията е на по-светли кръгли петънца. Нещо, което си заслужава да изпробваме в бъдеще!

В една от книгите за ръчна хартия, които имаме, попаднахме на интересна идея – лист за писмо, в който са вградени различни растения като част от посланието. За целта е нужно да се получи тънък и гладък лист, но здрав, за да може да се пише върху него, като все пак да можем да вградим нещо, въпреки трудностите с тънките листи.

Забъркахме пулпа от изрезки от хартия Fabriano Ingres, лико от бреза и слама. За вграждане си харесахме едно хербаризирано полско цвете и няколко стръкчета фини тревички. Това е готовото листче, като лявата част е определена за надписване. Ето и още една снимка на същия лист.

Интересно е да се види снимката на просветка. Обърнете внимание как около дръжките на тревичките, в горната част на средното стръкче и около цветето хартията изглежда по-плътна. Това е демонстрация на една от техниките, описани в предното блогиране – вграждане чрез напластяване на полу-течна пулпа.

Една от най-трудните операции при декорирането на ръчна хартия е вграждането на цветя, листа и въобще всякакви нещица, след като листът е изваден от водата. Причината се крие в процеса на формиране на хартията. При изцеждането на водата нишките на целулозата слепват една с друга и макар листът да прилича още на мокра каша, той е почти изцяло формиран. В предното блогиране писахме повече за отпечатъци от листа върху лист ръчна хартия. Тази техника е показателна за устойчивостта на „прясната“ хартия – въпреки, че притискаме силно листата към хартията, те не се вплитат в структурата, не се вграждат, не „залепват“.

Подобно вграждане трябва да става във водна среда, за да е ефективно. Това, обаче, е много трудно. Да започнем с един пример – лист хартия със „слънчогледи“ (от който стана картичка). Ето и снимка в профил и на просветка. Хартията е направена от рециклирани изрезки Fabriano Ingres, а дребните декорации са стрити сухи листа и полски треви. Слънчогледите са цветове от жълто глухарче и парчета дървесно лико.

Представете си, че докато ситото с пулпата е още под вода, трябва да наредите тази композиция от 5 жълтурчета и 10 клечки за стъбла, които изплуват, не се закрепват, мърдат и всичко това в един леген с мътна вода. Сложна работа!

Логичното решение е ситото да се извади и изцеди от водата и чак след това да се аранжират декорациите. Но както писахме по-горе, с просто притискане в мократа хартия цветята няма да се вградят. Има някои техники, които разчитат на внимателното поливане с рядка пулпа върху положените на хартията декорации, но те изискват стабилна ръка, много внимание и търпение. Пример за подобно „заливане“ е това зелено листо. Обърнете внимание как дръжката му и крайчетата са вплетени в хартията с тънък слой фибри.

След малко ровене из книги и още малко проби, си измислихме метод, който позволява бързо и лесно да се вграждат различни декорации в лист ръчна хартия. Вграждане със салфетка. Как се прави? След като листът хартия е оцеден (но още мокър) и върху него сте подредили желаните декорации, вземате една салфетка и отделяте един от пластовете ѝ. Може да бъде салфетка за маса, носна кърпа, дори тоалетна хартия – важното е да е с няколко тънки пласта. Този единичен пласт може да изгладите с ютия, ако има гънки или релеф. След това внимателно го полагате върху мократа хартия и притискате силно.

Дори размерите да не съвпадат – не се притеснявайте. Просто откъснете излишните стърчащи парчета още докато хартията е мокра. След това се суши по стандартния начин през парцалче с ютия.

Основен плюс на тази техника е, че листът става хомогенно покрит с едно движение и няма зони с различна плътност или релеф. Минус е, че слоят салфетка става нещо като бял филтър и се губи част от цвета на декорациите, но това е малък компромис на фона на улеснението, което представлява!

Ето още един пример, този път с сухи цветя-камбанки. Пулпата е същата като на предния лист. Още един кадър на този лист хартия и накрая, на просветка, където ясно си личат мъхчетата от полските треви и парченцата листа:

Надяваме се тази техника да ви е полезна!

Миналото лято ви показахме няколко различни листа с отпечатъци от папрат и листа от различни дървета. Технологията е относително проста: нужен е по-плътен слой пулпа, в който да се натисне силно някое по-изразително листо. След като пулпата изсъхне и влакната се формират, внимателно се премахва листото. Тънкостта е в баланса: ако се използва прекалено много пулпа е възможно фибрите на хартията да залеят листото и отделянето да не е възможно, а ако се използва прекалено малко или листото не е добре притиснато – отпечатъкът е неясен.

И тъй като листата от папрат много приличат на елхички, решихме да направим малко проби за празнични картички.

Първите проби бяха със смесени техники – отпечатък + вградено истинско листо, а хартията е от изрезки от опаковъчен кафяв крафт рипс. Декорацията е от най-различни цветенца и тревички, които се получават в процес, наречен „изтупване на кутийката“ – на дъното на всяка кутийка със сушени растения се събират парченца от десетки видове и трябва само се се изтупат в кашата !

Ето и същото листче със задно осветление. Доста ясно си личат всички „изтупани“ нещица, за сметка на отпечатъците. От такава хартия би станала и чудесна лампа. Ето и още един кадър.

Следващата проба беше с рециклирана офсетова хартия, с декорация от полски треви и цветя, листо от папрат и малки жълти цветенца, които да наподобяват звездички. Тук има две основни разлики: няма отпечатък от листото, но има по-голям контраст между листото и хартията. Ето още три снимки на същата картичка: на просветка, в анфас и сгъната.

Целта ни беше да постигнем продукт, който изглежда по-добре на „сергия“. Отпечатъците от листа са много елегантни и органични, но за да ги видиш е нужно подходящо, странично, осветление. А кафявата крафт хартия дава особено силно „рециклирано“ излъчване на картичката, но листото от папрат не се откроява добре.

Искахме картичка, която да не се губи в тълпата от коледни картички по стелажите в книжарниците. Допълнително усложнение дойде от факта, че ръчната хартия по принцип не е особено жилава и картичка, направена само от ръчна хартия седи много артистично и уникално, но не е достатъчно стабилна за търговската мрежа.

Затова използвахме за основа картон Fabriano Elle Erre в коледно червено, върху който апликирахме листче от ръчна хартия с вградено листо от папрат. В предишните ни опити листата бяха пожълтели при сушенето, но за финалната картичка специално набрахме и хербаризирахме папрат така, че да се запази зелена. Затова опитахме да направим рециклирана хартия с по-зеленикав оттенък, като използвахме парченца от зелен картон и отделно парченца от червен, които станаха част от декорацията в хартията. Ето детайл от картичката:

Както се вижда, върху завършената картичка сме рисували със златен и меден бронз, смесен с Ц200 – доста приятна техника, която позволява обемен рисунък в металик. Ето и цялата картичка.

Събирането на една торба папрат, внимателното хербаризиране на всяко листо, подготовката на кашата за 100+ листа хартия, вграждането на листата, апликацията и рисунката – цялата процедура се проточи месеци във времето. Въпреки това сме доволни от резултата, а и явно на хората се хареса картичката (пък и другата), тъй като въпреки нулевата реклама продадахме част от тях!

Напоследък, с възхода на „зелените“ идеи в обществото, хората започнаха да се интересуват от рециклирана хартия повече от обичайното. Това ясно си личи от въпросите, които получаваме по мейла, пък и по статистиките на сайта.

Сега е момента да разсеем една от най-често срещаните заблуди по отношение на хартията. Рециклирана хартия не означава задължително кафява, жълта, тъмна, мръсна, груба, намачкана, неравна, амбалажна или по някакъв начин некачествена хартия. Да, рециклираната хартия може (и не-рециклираната може също) да бъде такава, но може и да не бъде.

Всички големи производители на хартия, включително на луксозни серии, използват пулпа от рециклирана хартия в своите продукти. Всъщност, за следващата година е прогнозирано, че в Европа над 65% от цялата хартия в търговската мрежа ще е добита от рециклирани влакна (ако ви интересуват детайли, ето доклад в PDF формат). На родния пазар спокойно се намират офис хартии с относително висока белота, в които 30-50% от влакната са рециклирани, а самата хартия е неразличима от такава, направена от пресни влакна.

Повечето хора, които попадат тук в търсене на рециклирана хартия, всъщност търсят нещо различно от нашата хартия. Искат пакет с А4 листи за принтер или картон за визитки, на който да има голяяям надпис „РЕЦИКЛИРАНА ХАРТИЯ„, без да се интересуват това наистина ли е такъв продукт.

За щастие има и от другия тип хора, които търсят точно хартия като нашата. Рециклирана, но с характер и излъчване. Направена по поръчка и с внимание. С неравни ръбове, текстура на повърхността, естествени декорации и без добавена химия. На снимката долу виждате един такъв пример: близо 100 малки картончета за визитни картички.

Умишлено са направени по-семпли, за да си личи печатът по тях. Това е и най-лесният и предпочитан метод за превръщане на картончетата във визитни или други картички. Навсякъде по книжарниците можете да си поръчате клише за печат – изработва се от полимер и позволява доста фини детайли. След това ви трябва само дръжка и тампон с мастило или един автомат за печати.

Тези 100 празни картончета лесно можете да превърнете на 60 служебни визитки с лого и бизнес сайт, 30 етикета за вълнените чорапки, които плетете в обедната почивка и 10 лични картички с любим символ, личен GSM и Скайп име.

Ето и всички картички в пакетче. Благодарим на Светла, че ни се довери!

През октомври писахме за една малка, но интересна за изработване поръчка, в която целта бяха 15 листа с голяма плътност, здравина и дебелина. Също като картон, но с характерното излъчване на нашата ръчна хартия.

Предната седмица направихме още 10тина, като основната разлика е, че трябваше да са по-активни и различни един от друг. За да не се повтаря съдържанието, хвърлете поглед на миналото блогиране по темата. Долу виждате 4 от готовите картончета, а на Фликър сме качили и останалите.

Като е потръгнало на лампи и абажури, да продължим по темата!

В момента технологията ни на правене на хартия не позволява да се получат големи листи. Затова и абажурите правим чрез слепване на няколко по-малки листа. Обикновено 4 или 5 листа са достатъчни за една нощна лампа. Ето и първият от двата комплекта хартия за абажури:

read more…

Преди време показахме три нощни лампи с абажур от ръчна хартия. Едната отпътува към Коко, другата я ползваме докато се намери някой заинтересован, а последната… Нейният абажур пострада тежко след HMD8 и се наложи да го развалим.

В случая разрушението послужи като катализатор на съзиданието и няколко седмици по-късно лампата вече има нов абажур. В духа на рециклирането, направихме новия абажур като смляхме на каша хартията от предишния и добавихме малко декорации и хартия, тъй като в процеса има загуби, а и едрите детайли изчезват при смилането. Получиха се тези четири листа хартия:

Ясно се виждат венчелистчетата от невен и парчетата борова кора. Снимката със задно осветление разкрива богатата структура на хартията:

Обърнете внимание на полу-прозрачните кафеникави парченца – това са частици от предишния абажур, добавени по-късно в процеса на смилане на пулпата; затова и са по-едри и допълват декорацията.

И накрая, ето я лампата с вече познатото тяло, облепено с парченца ръчна хартия и лакирано заедно с хербаризирано жълто полско цвете и новият абажур с прекрасно прозиращите оранжеви листенца.

Хартията е апликирана върху прозрачен термоустойчив филм и ако използвате лампата със енергоспестяваща миньонка (крушка E14), няма да имате никакви проблеми с нагряване. Лампата е с 1 метър бял кабел (може да се удължи до желан от вас размер) и бял превключвател.

Ако някой си я хареса и е пламенно убеден, че мястото ѝ е в неговия дом, да драсне на info@bghandmade.com!

Тази година сме приготвили три коледни картички, които ще се разпространяват в търговската мрежа, по подобие на двете великденски (първата и втората). През повечето време нашите картички са пълни уникати – правят се единични бройки, които имат малко общи черти. Когато става дума за „серийно“ производство също има уникален елемент, тъй като е невъзможно два листа ръчна хартия с декорация да станат идентични. Но присъства и целта всички картички от един модел да си приличат. С други думи правим уникати с общо излъчване.

За захранването на една верига книжарници, или дори няколко малки арт магазинчета, е нужно известно количество готова продукция. Непрактично (а и понякога невъзможно!) да се приготвят по 5 мостри от модел, които да се разнесат и след това да се правят по заявка отново единични картички. Затова сме си поставили летва от 100 броя картички от модел.

В случая с тази картичка това означава поне 110, но по-добре 120 листа от ръчна хартия. По-големият брой е нужен за настройване на прегето, което трябва да се удари върху хартията, за да се получат обемните коледни символи. Освен това самите листи трябва да са по-плътни и дебели, за да понесат деформацията от прегето – ако са тънки няма да може да се извади обема, а ако са рехави – ще се късат и чупят.

За направата на такъв обем листи е нужно голямо количество пулпа. Използвахме стари листи от Palatina Avorio (останали от опаковката на печатни издания), много изрезки от бял 90-грамов офсет и разни други дреболии като флаери, визитки, парчета от нашата ръчна хартия, останали след някой друг проект… За декорация послужи един наръч сушени полски треви и цветя, заедно със шепа от любимото ни дървесно лико. Само подготовката на пулпата (накъсване и смилане на хартията, подбор и стриване на декорациите, смесване) отне 2 часа. А това е резултатът, след още 5-6 часа правене на хартия и сушене:

Първата снимка са 5 случайни листа, а втората – цялата купчинка със около 120 броя. Нещо полезно, което научихме от тази задача: повече пулпа за един лист + повече натиск с ютията = по-плътен и по-твърд, но не по-дебел картон. А ето и две снимки от днес, показващи първите проби с прегето и част от вече готовите хартийки:

Картичките са готови!